Нийл Даймънд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
Неговата слава запада през 1980-те, но той се изкачва в класациите отново около 2005 година, когато издава два нови албуми.
Даймънд е роден в Бруклин, Ню Йорк, в еврейско семейство, произхождащо от руски и полски имигранти. [4] [5] [6] [7] [8] Родителите му са Роуз (род Rapoport) и Akeeba "Kieve" Diamond, търговец на сухи стоки. [9] [10] Той е израснал в няколко домове в Бруклин, след като е прекарал четири години в Шайен, Уайоминг, където баща му е бил настанен в армията. В Бруклин посещава гимназия „Еразъм Хол“ [12] и е член на хор и певчески клуб, заедно с съученик Барбра Стрейзънд; [10]: 155 Diamond припомни, че не са били близки приятели по това време: „Бяхме две бедни. децата в Бруклин. Ние излизахме в предната част на Еразъм и пушехме цигари. ”[13] След като семейството му се преместило, той посещавал гимназията на Авраам Линкълн [14] [15] и бил член на екипа по фехтовка. 11] Също така в отбора беше и най-добрият му приятел, бъдещият олимпийски фехтовник Хърб Коен. [16] [17]
За 16-тия си рожден ден получава първата си китара. Когато е на 16 и все още е в гимназията, Даймънд прекарва няколко седмици в лагера „Изненада на езерото“, [19]: 21 лагер за еврейски деца в щата Ню Йорк, когато фолк певицата Пийт Сигер извършва малък концерт. Гледането на широко познатата певица и гледането на други деца, които пеят песни за Seeger, които сами са написали, има незабавен ефект върху Diamond, който след това осъзнава възможността да напише свои собствени песни. "И следващото нещо, имам китара, когато се върнахме в Бруклин, започнахме да вземаме уроци и почти веднага започнахме да пишем песни," каза той. Той добави, че привличането му към писането на песни е "първият истински интерес", който той е израснал, като същевременно му помага да освободи младото си "разочарование".
Даймънд използва и новото си умение да пише поезия. Като пише стихове за момичета, той е привлечен в училище, той скоро научава, че често печели сърцата им. Неговите съученици взеха под внимание и започнаха да го молят да пише стихове за тях, които биха пели и използвали с еднакъв успех. Там той за пръв път се запознава с Jaye Posner, който години по-късно става негова съпруга [19]: 26
Даймънд е следвал университета в Ню Йорк като специалност по фехтовка, отново в екипа по фехтовка с Хърб Коен. [21] [22] [19] Той е бил член на мъжкия шампионатен отбор на NCAA от 1960 г. [23] ] Често отегчен в класа, той намери да пише текстове на песни повече за него. Започва да реже класове и да поеме влака до Tin Pan Alley, където се опитва да получи някои от песните му, чути от местни музикални издатели. В своята старша година, когато той е само 10 единици, които не са завършили, Sunbeam Music Publishing му предлага 16-седмична работа пише песни за $ 50 на седмица (еквивалент на около US $ 414 на седмица, в 2018 долара [24]), и той отпадна от колежа, за да го приеме. [20]
==== Кариера ====
60-те години
След 16 седмици в Sunbeam Music, той не е бил отново нает и започва да пише и пее свои собствени песни за демо цели. "Никога не съм избирал писането на песни", казва той. "То просто ме погълна и стана все по-важно в живота ми."
Първият договор за запис на Diamond е бил наречен "Neil and Jack", дует тип Everly Brothers, включващ Diamond и приятел от гимназията Jack Packer. Те записаха два неуспешни сингла: "Вие сте моята любов най-накрая" б / w "Какво ще правя" и "Аз се страхувам" b / w "Докато не сте опитали любовта", и двете издадени през 1962 г. Cashbox и Billboard списанията дадоха на всичките четири страни отлични отзиви. По-късно през 1962 г. Diamond се сключва с Columbia Records като соло изпълнител. През юли 1963 г. Колумбия пусна сингъла "At Night" b / w "Clown Town", който Billboard даде отличен преглед на Clown Town, а Cashbox даде и на двете страни отлични отзиви, но все още не успя да направи график. Колумбия го отхвърли от техния етикет и се върна да пише песни в и извън издателските къщи през следващите седем години.
Той пише, където можеше, включително и в автобусите, и използваше пиано над клуба Birdland в Ню Йорк. Една от причините за този ранен номадски живот като композитор е песните му: "Бях прекарал много време в текстове на песни, а те търсеха куки, а аз наистина не разбрах естеството на това". - казва той.
През тези години той можеше да продава само около една песен на седмица, едва достатъчно, за да оцелее. Намерил е, че печели достатъчно, за да харчи само 35 цента на ден за храна (3 долара за 2018 долара [24]). Но неприкосновеността на личния му живот над клуба „Birdland“ му позволи да се съсредоточи върху писането без разсейване; Както обясни той: "Нещо ново започна да се случва. Не бях под пистолета, и изведнъж започнаха да се случват интересни песни, песни, които не са имали други неща." [20] Сред тях бяха "Чери, Чери" и "Самотен човек". "Solitary Man" е първият албум, записан под неговото име, който прави класациите. Той остава един от личните му любими любители на всички времена, тъй като ставаше въпрос за ранните му години като композитор, въпреки че не успя да го реализира
== Външни препратки ==
| |||