Амброзий Аврелиан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 17:
 
Най-подробен е Джефри от Монмът – уелски монах, съставил през 1136 г. изпълнената с легенди „История за [[крал]]ете на Британия“. Той го нарича Аврелий Амброзий, свързва го с [[Мерлин]] и го представя като наследник на британския трон:
Амброзий, вторият син на император Константин, бил още малко момче, когато управлението на по-големия му брат, [[Констант]], внезапно завършило. Баща му бил екзекутиран, брат му – убит, а Амброзий заедно с другия си брат [[Утер ПентрагонПендрагон|Ютър]], прекосил Ламанша и потърсил убежище при братовчед си, крал Будик I Бретонски. Там той израснал, докато [[узурпатор]]ът [[Вортигерн]] управлявал Британия, но винаги планирал да се върне и да потърси законното си наследство. Такава възможност се появила няколко години по-късно. Амброзий пристигнал в Британия и се установил в Тотнес (Девън). Може би по това време е имал сблъсък с Виталин (може би самият Вортигерн или негов поддръжник) в битката при Гуолоф (Недър Уолъп в [[Хампшър]]). Както пише другият важен хронист – Нений, монах от Бангор, съставил през [[829]] г. разнороден сборник от материали с неясна историческа достоверност, наречен „История на бритите“ („Historia Brittonum“). Вероятно тя е завършила с победа за Амброзий, който в определен момент бил „дарен с всички кралства в западната част на Британия“ от Вортигерн. Военачалникът обаче не се примирил с подобен компромис и борбата м/у двамата продължила. Накрая просаксонската политика на Вортигерн довела до свалянето му от трона и вероятно към края на 50-те г. от 5 б., британския народ окончателно се обединил зад Амброзий. Вортигерн бил преследван и се укрил в планинските си крепости. Докато бил под обсада в Каер-Гуортигърн (Литъл Дауърд, Харфордшър), замъкът му бил внезапно поразен от мълния и той изгорял заедно с целия зи гарнизон.
 
След смъртта на Вортигерн, Амброзий бил миролюбиво настроен към синовете му и им оставил земите, които притежавали. Въпреки това великодушие, един от тях – крал Пасхент, по-късно се разбунтувал с/у Амброзий и на два пъти опитвал да нахлуе в Британия с помощта на [[сакси|саксонци]] и [[ирландци]]. Главните англосаксонски сили се установили северно от [[река]] [[Хъмбър]] и Амброзий се срещнал с Хенгист, водача на саксонците, в битката при Маелсбели и после в Конисбърг (Кайр-Конан). Всичките му врагове били победени, но той им разрешил да заселят хората си в Бринейк (Берниция).