Разлика между версии на „Варненски халколитен некропол“

форматиране: 24x тире, 10x кавички, 7x нов ред, 8 интервала, URL (ползвайки Advisor)
(→‎Интерпретации: съкратено (вж. Ковач))
(форматиране: 24x тире, 10x кавички, 7x нов ред, 8 интервала, URL (ползвайки Advisor))
 
== История на откритието ==
Варненският халколитен некропол е открит случайно през месец октомври 1972 г., когато по време на строителни работи при планирано прокарването на подземен електрически кабел. Райчо Маринов, който прокопава с багер траншея, в местността "Зарзалината" -„Зарзалината“ – някога в землището село Владиславово (по-късно вече квартал на Варна) забелязва, че изкопаната пръст наличие на метални изделия и каменни сечива. Впоследствие прибраните от него артефакти са занесени от него в село Дългопол, където се провеждат археологически разкопки на енеолитно селеище. Артефактите са предадени на музейните уредници Димитър Златарски и Анчо Анчев със протокол и за 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. На 30 октомври артефактите са предадени на научният сътрудник Михаил Лазаров и уредникът Александър Минчев, които прибират находките за съхранение във Варненския археологически музей.
 
На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите на служителите на музея, които организират разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува некропол, вероятно датиращ от Халколита. При първоначалните изкопните работи багерът е унищожил една гробна яма.
Варненският халколитен некропол е открит случайно през месец октомври 1972 г., когато по време на строителни работи при планирано прокарването на подземен електрически кабел. Райчо Маринов, който прокопава с багер траншея, в местността "Зарзалината" - някога в землището село Владиславово (по-късно вече квартал на Варна) забелязва, че изкопаната пръст наличие на метални изделия и каменни сечива. Впоследствие прибраните от него артефакти са занесени от него в село Дългопол, където се провеждат археологически разкопки на енеолитно селеище. Артефактите са предадени на музейните уредници Димитър Златарски и Анчо Анчев със протокол и за 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. На 30 октомври артефактите са предадени на научният сътрудник Михаил Лазаров и уредникът Александър Минчев, които прибират находките за съхранение във Варненския археологически музей.
 
В рамките на един месец е организирано първоначалното проучване - – пресята е изкопаната пръст, а впоследствие и внимателно промита. Находките от нея са събрани, а стените и дъното на канала са почистени.
На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите на служителите на музея, които организират разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува некропол, вероятно датиращ от Халколита. При първоначалните изкопните работи багерът е унищожил една гробна яма.
 
Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване и разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени след, за да бъде ограден районът и да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.<ref>Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев "ВАРНА„ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА"МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик</ref>
В рамките на един месец е организирано първоначалното проучване - пресята е изкопаната пръст, а впоследствие и внимателно промита. Находките от нея са събрани, а стените и дъното на канала са почистени.
 
Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване и разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени след, за да бъде ограден районът и да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.<ref>Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев "ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА", Варна 2010 г., ИК Данграфик</ref>
 
== Археологическо проучване ==
Находката е случайна, но след като в Археолгическия музей научават за нея, започват
разкопки.<ref>Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев "ВАРНА„ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА"МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик</ref> Първоначално, след декември 1972 г. под номиналното ръководство на М. Лазаров, а след няколко години от Иван Иванов, който до края на проучването е самостоятелен ръководител на проучването на обекта. Разкопките продължават почти без прекъсване през 1972–1978 г.,след това през 1980–1986 г., а последното проучване е извършено през 1991 г., след което работата е преустановена поради липса на средства.
 
Първите разкопки на обекта са реализирани от Иванов, при трудни условия, защото археологът работи изключително сам и целогодишно без прекъсване. Иванов проучва по-голямата част от некропола - – разкопава общо 294 гроба и разкрива и документира множество находки, между които златни, медни, глинени, кремъчни, каменни и други предмети, голяма част от които и досега остават уникални за епохата на Халколита.
 
Първите разкопки на обекта са реализирани от Иванов, при трудни условия, защото археологът работи изключително сам и целогодишно без прекъсване. Иванов проучва по-голямата част от некропола - разкопава общо 294 гроба и разкрива и документира множество находки, между които златни, медни, глинени, кремъчни, каменни и други предмети, голяма част от които и досега остават уникални за епохата на Халколита.
Иванов изработва изключително прецизна писмена, графична и фото документация за обекта.
 
'''1972 - – 1975'''
 
До края на археологическия сезон на 1975 година са разкопани 150 кв.м. площ и са разкрити общо шестдесет гроба. Пет от тях са т.нар. [[кенотаф]]и - – символични гробове, с наличието на златни халки, кремъчно оръдие и керамични съдове, както и един меден предмет. Останалите петдесет и пет са разкрити с наличието на скелети в тях. Те са разделени на два вида - – такива, в които скелетите са положени по гръб в изпънато положение и такива, в които скелетите са поставени в свито положение на една страна - – в поза хокер.
 
Инвентарът на погребенията е разнообразен - – като от научен интерес са две антропоморфни пластики поставени на гърдите на един от скелетите. Намерен е и съд, който след разчистването е разпознат като поставка за друг съд с необичайна форма и функция.<ref>АОР през 1975 - – НАК XXI Преслав, Смолян, 1976</ref>
 
'''1976'''
 
В този сезон проучената площ е 900 кв.м. Открити са нови двадесет и един гроба, които са разделени в три основни групи - – кенотафи, хокери и със скелети в изпъното положение положени по гръб. Символичните кробове (кенотафи) са пет на брой, като три от тях са със "беден„беден инвентар"инвентар“, а в два са открити натрошени човешки кости. В гробовете с изпънати скелети са установени едва три на брой със части от девет човешки скелети. Хокерите също не се различават от намерените по-рано. Само един от тях е по-различен - – в него скелетът е разкрит положен полунадясно със силно свити долни крайници, положини почти до гърдите.
 
Сред находките, представляващи инвентар на гробовете са открити нови предмети - – разновидност на златните антропоморфни пластини, медна игла с двойна спирала, два плоски костни идола (открити положени върху гърдите на скелетите в свито положение).
 
През есента на 1976 година са открити още три гроба, като един от тях е много добре запазен гроб на около двадесет годишен мъж, положен по гръб с богат гробен инвентар. Около и върху скелата са намерени общо 1012 предмета. Това са предимно маниста от спондилус, денталиум, зелени минерали, обработени животински зъби, апликации от спондилус и тридесет и две златни маниста. Останалият инвентар включва - – четири добре запазени глинени съда, две каменни брадви, каменна тесла, костена копачка, каменен прешлен, гривни от спондилус, медна гривна, меден пръстен и др. Гробовете са датирани от първата половина на Халколита - – култура Караново V.<ref>АОР през 1976 - – НАК XXII Русе, София, 1977</ref>
 
'''1977'''
През този археологически сезон са открити още петдесет погребения. Три от гробовете са символични, деветнадесет скелета са положени по гръб, единадесет са в поза хокер и седемнадесет гроба са силно разрушени. За пръв път са открити гробове на деца до шест години, с богат гробен инвентар включващ златни накити. От научен интерес е намерената огърлица със златна антропоморфна пластика, фланкирана от редуващи се червени кварцови, бели минералн маниста и златни спирали. Намерен е и меден връх на копие с правоъгълно сечение на тялото.
 
Проучванията през 1977 година доказват, че некрополът е заемал голяма площ, като са оформени три своеобразни центрове на различни видове погребения - – хокер, кенотафи и скелети в изпънато положение.<ref>АОР през 1977 - – НАК XXIII Видин, София, 1978</ref>
 
'''1980'''
 
През този археологически сезон проучването е проведено на площ от 350 кв.м. Открити са нови двадесет и шест гроба, като броят на разкритите погребения е вече сто седемдесет и девет на брой. Открит е един кенотаф с наличието на ритуално разтрошаване на костите; три гроба със скелети в изпънато положение по гръб - – с инвентар от мед, камък, спондилус и керамика; хокерите са общо девет на брой. Един от скелетите в хокерните гробове е открит в свито положение по очи. В един от гробовете са открити общо четуристотин и седемнаесет предмета. От този археологически сезон Иван Иванов поема ролята на ръководител на проучването.<ref>АОР през 1980 - – НАК XXVI Преслав, София, 1981</ref>
 
== Стратиграфия ==
Археологическият обект е разположен върху върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 m. Разстоянието от не кропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 m, но трябва да се има предвид, че интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващяит пласт е неогенен - – необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода.
 
Археологическият обект е разположен върху върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 m. Разстоянието от не кропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 m, но трябва да се има предвид, че интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващяит пласт е неогенен - необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода.
 
Гробовете са откривани на различни дълбочини, като разположението им на терена и дълбочината на вкопаване обуславя и намирането им в различни геологически напластявания. Наклонът на терасата, върху която лежи некрополът, е с наклон от около 12° от северозапад на югоизток, гробовете в цялата югоизточна половина достигат и нарушават слоят пясък, като най-източните от тях вкопани от най-ниската част на терена и югоизточната половина пресичат и пясъка и са вкопани в слоя чакъл. Гробовете в северозападната половина са вкопани в слоя глина и не достигат до пясъчния слой.
Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени [[маска|„маски“]] на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на [[Богиня-майка|Богинята-майка]], или като ритуализация на [[мит]], подобен на познатия от [[Гръцка митология|гръцката митология]] мит за създаването на първата жена [[Пандора]] от [[бог]]а ковач [[Хефест]].
 
Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ [[ритуал]] и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като [[Хиерогамия]] - – ритуално изиграване на [[свещен брак]] между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за [[брак]]а между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези тези шест символични гроба са своеобразно "ядро„ядро на халколитния некропол"некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена засега по никакъв начин.
 
== Интерпретации ==
 
В погребенията от некропола можем да забележим, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че социалният статус на ковача е станал наследствен, също като царският.
 
 
== Статус ==
До 1991 г. парцелът, в който се намира Варненският халколитен некропол (Варна I) е бил собственост на Държавно Предприятие "Водно„Водно строителство"строителство“, а след приватизацията парцелът става частна собственост.
 
През 2012 г. след издаден акт за публична държавна собственост управлението на имота е предадено на Министерство на културата. На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България предоставя на Община Варна стопанисването на имота за срок от десет години.
До 1991 г. парцелът, в който се намира Варненският халколитен некропол (Варна I) е бил собственост на Държавно Предприятие "Водно строителство", а след приватизацията парцелът става частна собственост.
През 2012 г. след издаден акт за публична държавна собственост управлението на имота е предадено на Министерство на културата. На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България предоставя на Община Варна стопанисването на имота за срок от десет години.
 
След приключването на последния до момента активен археологически сезон през 1991 г., за обекта не са полагани никакви видими грижи.
 
 
== Литература ==
* Kănchev, K. 1978. Microwear studies of the weapons and tools from the chalcolithic necropolis at the city of Varna. – Studia Praehistorica, 1–2, 46–49.
* Kostov, R. I. 2004. Prehistoric weight system among the gold objects of the Varna Chalcolithic necropolis. – Geology and Mineral Resources, 11, 3, 25–28 (in Bulgarian with an English abstract).
* Kostov, R. I. 2007. Archaeomineralogy of Neolithic and Chalcolithic Artifacts from Bulgaria and their Significance to Gemmology. Sofia, Publishing House "St„St. Ivan Rilski"Rilski“, 126 p., I-VIII (in Bulgarian with an English summary).
* Kostov, R. I. 2016. Symmetry of form and weight: standardization of gold and mineral artifacts from the Varna Chalcolithic necropolis (5th millennium BC). – In: Symmetry Festival 2016 (Ed. by G. Darvas). Vienna, 18-23 юли 2016, 176-179.
* Kostov, R. I., O. Pelevina. 2008. Complex faceted and other carnelian beads from the Varna Chalcolithic necropolis: gemmological analysis. – In: Proceedings of the International Conference "Geology„Geology and Archaeomineralogy"Archaeomineralogy“. Sofia, 29–30 октомври 2008. Sofia, Publishing House "St„St. Ivan Rilski"Rilski“, 67–72.
* Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15–24 (in Bulgarian with an English abstract).
* [[Райко Краус|R. Krauß/]]C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282-305 [http://dx.doi.org/10.4312/dp.44.17]
* Manolakakis, L. 2008. Le mobilier en silex taille des tombes de Varna I. – Acta Musei Varnaensis, 6, 115–138.
* Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.). From the Realm.
* Marler, J. 1999. A response to Brian Hayden's article "An„An archaeological evaluation of the Gimbutas paradigm"paradigm“. – In: The Virtual Pomegranate, 10.
* Nikolov, V. 1994. Der soziale und religious-mythologische Kontext des Goldes in der Nekropole bei Varna. – Ann. Department of Archaeology, New Bulgarian University, I, 4–7.
* Renfrew, C. 1978. Varna and the social context of early metallurgy. – Antiquity, 52, 206, 199–203.
* Todorova, H. 1978. The Eneolithic Period in Bulgaria in the Fifth Millennium B.C. Oxford, British Archaeological Reports, BAR supplementary series 49.
* [[Иван Маразов|Маразов]], И. 1994. ''Митология на златото'', С., ИК „Христо Ботев".
* Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum,  T. 2, С., 11-27.
 
* P. Ucko. 1969. Ethnography and archaeological interpretation of funerary remains. – World archaeology, 1, 207, 262-280.
{{commonscat|Varna archeological museum|Варненския некропол}}
* [http://www.amvarna.com/ Сайт на Археологическия музей, Варна]
* [http://www.varna-necropolis.miroslav.eu/ Изчерпателна информация за двата Варненския халколитни (енеолитни) некропола (Варна I - – открит през 1972 г. и Варна II - – открит през 1976 г.)]
* [http://varna.info.bg/nekropolis.htm Информация за Варненски халколитен некропол]
* [http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/varna.html Информация за съкровището от Варненския халколитен некропол]
* [http://varna.info.bg/prahistory.htm Праистория на град Варна]
* [http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%BE%D0%BC%D0%B4%D0%B0омда&IDMenu=463&IDArticle=3055 Древното селище при Дуранкулашкото езеро - – Езерният град]
 
[[Категория:История на Варна]]