Уикипедия

Владимир Димитров – Майстора: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Владимир Димитров|Владимир Димитров (пояснение)}}
{{Личност
{{Художник
| име -рождено = Владимир Димитров – МайстораПоппетров
| категория = художник
| рождено_име = Владимир Димитров Поппетров
| описание = български художник
| картинкапортрет = Vladimir Dimitrov - Maistora.jpg
| картинка_текст =
| портрет-описание = български художник
| починалроден-място = [[СофияФролош]], [[България]]▼
| женен_за = ▼
| роденпочинал-място = [[ФролошСофия]], [[НРБ|България]]
| националност = {{BUL}}▼
▲| починал-място = [[София]], [[България]]
| вложкиработил = ▼
▲| националност = {{BUL}}
| подпис =
| вложки = {{Личност/Художник
| категория = художник
▲| женен_запериод =
| стил =
| учител = [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]]
| академия = [[Национална художествена академия|Художествено индустриално училище в София]]
| направление = [[живопис]]
| патрон =
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| наградиизбран =
| награди = [[Димитровска награда]] (1950)
▲| вложки =
}}
}}
 
Line 26 ⟶ 32:
[[Файл:Vladimir Dimitrov Maystora, Iliya Beshkov, Ivan Lazarov and and students.jpg|мини|240px|вляво|Владимир Димитров – Майстора, [[Илия Бешков]] и [[Иван Лазаров]] със студенти през 1955 година]]
[[Файл:VladimirDimitrovGallery.jpg|мини|260п|[[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]]]]
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село [[Фролош]] в семейството на баща бежанец от македонското влашко село [[Магарево]] и майка бежанка от македонското село [[Стар Истевник]]. През 1889 г. семейството му се преселва в [[Кюстендил]], където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) при [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] и други. В своя начален период рисува главно [[портрет]]и (на [[Александър Теодоров-Балан]], [[Николай Лилиев]], [[Мърквичка]], ''„Майка ми“'') и [[пейзаж]]и (''„На селската чешма“'', ''„Пладнуващо стадо“'' и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето във [[Венеция]], пътува из Турция, Русия, Италия.
 
Участва като доброволец в [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на [[Тринадесети пехотен рилски полк|13 рилски пехотен полк]] и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – ''„Ранени“'', ''„По Беласица“'', ''„Инвалиди“'', ''„На фронта на р. Струма“'', ''„В гр. Скопие, 1916“'', ''„Завръщане от фронта“'' и други.
 
[[Файл:Plovdiv-Gallery-Maistora.jpg|мини|240px|вляво|Творби на Майстора в [[Пловдивска градска художествена галерия]]]]Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават [[Николай Райнов]], [[Сирак Скитник]], [[Гео Милев]]. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.<ref>''Енциклопедия Кюстендил''.</ref>
 
[[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|260п|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско.]]
Повлиян силно от [[Толстоизъм|толстоизма]] – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си ''„Жътва“''. През 1923 г. работи и в [[Италия]]. <ref>''Енциклопедия Кюстендил''.</ref> През 1924 г. се установява в кюстендилското село [[Шишковци]] по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с [[Иван Рилски]], а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: ''„Моми“'' (ок.1925 – 1935), ''„Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“'' (ок. 1928 – 1930), ''„Цветница“'', ''„Фамилия“'' (ок. 1928), ''„Девойка от Кюстендилско“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка“'' (1930 – 1935), ''„Мома с ябълки“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка от с. Шишковци“'' (1935), ''„Жетвари на обяд“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Копачки“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Селско момиче сред макове“'' (1935 – 1938) и други.
 
През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Чарлс Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.<ref>Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, ''Българска енциклопедия'', С., 1936, Т. 1.</ref>
 
Член на БКП от 1946 г.<ref>''Енциклопедия А-Я'', С., БАН, 1974, с. 231.</ref>
 
== Награди и отличия ==
* През 1944 г. е удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“.
* През 1950 г. е удостоен със званието „ЗаслужилЗаслужил художник“художник (1950)
* През 1952 г. е получил званието [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]].
* [[Димитровска награда]] (1950).
* орден „Кирил„[[Кирил и Методий“Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ първа степен (1952),
* орден „Народна„[[Народна република България“България (орден)|Народна република България]]“ първа степен (1957),
* орден „Георги„[[Георги Димитров“Димитров (орден)|Георги Димитров]]“ (1959).
 
== Вижте също ==
Line 77 ⟶ 87:
[[Категория:Възпитаници на НХА‎]]
[[Категория:Вегетарианци]]
[[Категория:Членове на БКП]]
[[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]]
[[Категория:Заслужили художници]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Димитров_–_Майстора“.