Фани Елслер: Разлика между версии

[[Файл:Elssler_as_Sarah_Campbell.jpg|мини| Фани Елслер като Сара Кембъл в балета "La„La Gypsy"Gypsy“, Лондон, 1839 г. ]]

[[Файл:Fanny_Elssler_in_La_Volière,_lithograph_by_Gauci_from_drawing_by_J._Deffett_Francis_1838.jpg|мини| Фани Елслер в ''La Volière,'' вече забравен балет на сестра йѝ Тереза Елслер. <ref>{{Cite book|last=Moore, Lillian.|title=Images of the dance : historical treasures of the Dance Collection 1581-1861.|url=http://worldcat.org/oclc/466091730|date=1965|publisher=New York Public Library|oclc=466091730}}</ref> ]]

'''Фани Елслер''' (родена Франциска Елслер; 23 юни 1810 - – 27 ноември 1884) е австрийска балерина от романтичния период .

Родена в [[Мариахилф|Гумпендорф]], квартал на [[Виена]]. Баща йѝ Йохан Флориан Елслер е копист на [[Йозеф Хайдн]], придворен композитор и [[капелмайстор]] на [[ Николаус I, принц Естерхази |Миклош Естерхази]].

От най-ранните си години Фани Елслер учи балет и на 7-годишна възраст участва в постановка в Kärntnertortheater във Виена. Почти винаги танцува със сестра си Тереза, която е на 2 години по-голяма. Учители на сестрите са [[ Жан-Пиер Аумер |Жан-Пиер Оме]], [[ Фридрих Хоршелт |Фридрих Хоршел]] и по-късно [[ Gaetano Gioja |Гаетано Джоя]]. През 1827 г. сестрите се местят в [[Неапол]], където Елслер започва връзка с принца на Салерно Леополд, син на крал [[ Фердинанд I на двете сицилиани |Фердинанд I (Двете Сицилии)]], от когото ражда син Франц.

Успехът на двете сестри в Неапол води до ангажимент в Берлин през 1830 г., а после и в Лондон, където ражда второто си дете - – от кратката си връзка с германския дипломат Фридрих фон Генц.

През септември 1834 г. Елслер танцува за Парижката опера, където звезда е [[Мария Тальони]]. Елслер и Тальони са много различни и ръководството на операта вижда в това възможност да представи нещо ново и интересно. Тальони е известна като ''{{Lang|fr|danseur [[Ballon (ballet)|ballonné]]}}'' и се отличава с лекотата на скоковете си, а Елслер като ''{{Lang|fr|danseur tacquetée}}'' и се отличава с прецизност в изпълнението на малки, бързи стъпки. Тальони, макар и по-фин артист, не може да се съревновава с чара на новодошлата. Със своята [[качуча]] от балета ''Le Diable boiteaux'' на Жан Корали от 1836 г., Елслер превъзхожда всичките си конкуренти, а поетът [[Теофил Готие]] я нарича „езическа“ танцьорка. Успехът на Елслер поражда и по-голямото търсене на характерния танц. С растежа на тяхната популярност Елслер добавя в репертоара си и полския танц [[краковяк]] (''{{Lang|fr|cracovienne}}'') и италианска [[тарантела]].

Елслер не само притежава технически умения, но и изключителна драматична дарба. С изпълненията си във всички велики романтични балети, включително ''[[Силфида]]'', ''[[Жизел]]'' и ''[[Есмералда (балет)|Есмералда]]'', Елслер си отвоява място сред най-талантливите и забележителни балерини от периода на романтизма.

През 1840 г. сестрите Елслер гастролират в Америка и след две години небивал успех се завръщат в Европа. <ref>[http://findingaids.princeton.edu/pdf?id=ark:/88435/t435gd048 Princeton University] Henry Wikoff Collection 1836–1884</ref> В Америка Фани се радва на компанията на [[ Джон Ван Бурен |Джон Ван Бурен]], син на американския президент [[Мартин Ван Бюрън|Мартин Ван Бурен]]. Американският конгрес спира заседания, за да се радват на представленията йѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pointemagazine.com/fanny-elssler-la-cachucha-2604669708.html?rebelltitem=4|заглавие=Elssler in America|труд=Pointe|език=en|достъп_дата=2019-05-30}}</ref> Елслер е смятана за "най„най-значимата Силфида на американска сцена"сцена“, като чест докарва публиката до прочувствени сълзи. <ref>{{Cite book|last=Moore, Lillian.|title=Images of the dance : historical treasures of the Dance Collection 1581-1861.|url=http://worldcat.org/oclc/466091730|date=1965|publisher=New York Public Library|oclc=466091730}}</ref> В Ню Орлеанс Елслер танцува две седмици, като хонорарът йѝ е 1000 долара на вечер. <ref>{{Cite book|last=Ludlow, Noah Miller, 1795-1886.|first=|title=Dramatic life as I found it; a record of personal experience; with an account of the rise and progress of the drama in the West and South, with anecdotes and biographical sketches of the principal actors and actresses who have at times appeared upon the stage in the Mississippi Valley|url=http://worldcat.org/oclc/1067354|date=1880|year=|publisher=B. Blom|location=|isbn=|oclc=1067354|pages=}}</ref>

През следващите пет години Елслер танцува в Германия, Австрия, Франция, Англия и Русия. През 1845 г. е поканена да участва заедно с [[Мария Тальони|Мария Талиони]], Карлота Гризи и Фани Черито в специално поставения балет ''Па де катр'' на [[Жул Перо]] в Лондон, но тя отказа.

През същата година, натрупала цяло състояние, Елслер се оттегля от сцената и се установява близо до Хамбург. Няколко години по-късно сестра йѝ Тереза сключва [[морганатичен брак]] с принц Адалберт от Прусия и получава титлата [[Барон|баронеса]] фон Барним. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.encyclopedia.com/women/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/elssler-fanny-1810-1884|заглавие=Elssler, Fanny (1810–1884) {{!}} Encyclopedia.com|труд=www.encyclopedia.com|достъп_дата=2019-05-30}}</ref> Тереза остава вдовица през 1873 г. и умира на 19 ноември 1878 г. Фани Елслер умира във Виена на 27 ноември 1884 г.