Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа: Разлика между версии

Важна инициатива на Лувоа е да се създаде централизирано снабдяване на армията от държавни складове и арсенали. Службите, които се занимават с това, са напълно реорганизирани. С щедрото финансиране от държавата той повишава значително числеността на армията - – от 50 000 през 1667 до 280 000 през 1678<ref>Съгласно цифрите на Jacques Roujon, ''Louis XIV'', Paris 1943, t. I, p. 382</ref> и до колосалните 450 000 през 1695 г.<ref>Тази цифра е дадена от Voltaire, ''Le Siecle de Louis XIV'', Paris 1870, p. 179</ref> Благодарение на Лувоа кралят може да си позволи да я задържи и в мирни периоди, а това е практика, която всеки силен владетел опитва да продължи в следващите векове.

Лувоа става инициатор за редица въведения. През 1668 г. във [[Франш Конте|Франш-Конте]] въвежда използването на [[Граната|гранати]], което през 1679 г. довежда до появата на [[Сапьор|сапьорска]] [[рота]], а в края на века ротите вече са четири.<ref>''Histoire Universelle des Armées'', t. II, Paris 1966, pp. 239, 276</ref> По негово настояване всички войници се въоръжават със [[Сабя|саби]] вместо досегашните [[Рапира|рапири]], защото сабите могат да секат, а не само да пробождат. Впоследствие той въвежда металните остриета на пушките ([[Щик|щиковете]]). Така един войник може едновременно да стреля и пробожда, редиците на пехотата се сгъстяват и за първи път от векове тя съумява да се противопостави на конницата в полевите сражения.

Лувоа е известен с решимостта и дори бруталния начин, по който въвежда реформите си. Неслучайно той е в остър конфликт с именити маршали като [[Анри дьо Тюрен|Тюрен]] и [[Люксамбур]]. решението му да замени рапирите предизвиква недоволство на целия офицерски състав, съставен от потомствени [[Аристокрация|аристократи]]. Като представител на ''аристокрацията на робата'' Лувоа презрително подминава възраженията им. Той установява значително влияние върху краля и успява да повлияе на много от решенията му - – нахлуването в [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]] (1672), [[Политика на присъединенията (Реюнион)|Реюниона]] (1679-85), атаката против [[Генуа]] (1684), Драгонадите (1685).<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France,'' p. 553</ref> Влиянието му нараства особено след смъртта на неговия противник Колбер през 1683. Смъртта му през 1691 г. се отразява веднага на организацията на армията. Както се изразява един историк, "ако Лувоа беше жив, обсадата на [[Намюр]] [през 1692 г.] щеше да започне през март, а не през април и щеше да продължи три, а не пет седмици".<ref>Stephen Baxter, ''William III'', London 1966, p. 303</ref>