Уикипедия

Тува: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 21:
|уебсайт = [http://gov.tuva.ru/ gov.tuva.ru]
}}
'''Ту̀ва''' ('''Република Тува''', също '''Тъва''' и '''Тива''') – е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]], разположена е в южната част на [[Сибир]]<ref name="БРЭ-том-32">{{cite book|last=Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Кызласов И.Л., Доржу З.Ю |first=|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др.|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''| accessdate=24 май 2019|edition=1 изд|volume= 32. Телевизионна кула - Улан Батор [''Телевизионная башня — Улан-Батор'']|year=2016|publisher=Издателство [https://ru.wikpedia.org/wiki/Большая_российская_энциклопедия_(издательство) “Голяма руска енциклопедия“]|location=Москва|език=ru|page=591-598 |pages=767 |chapter= Тува ''(Тыва́)'' |chapterurl=https://bigenc.ru/geography/text/4212361 | isbn=978-5-85270-369-9}} ''{{икона|ru}}'' </ref>. Част е от Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Площ 168 604 km<sup>2</sup> (20-то място по площ в [[Русия]], 0,98% от територията на [[Русия]]), население към 2018 г. 321 722 души (78-мо място, 0,22%). Столица град [[Кизил]]. Разстоянието от [[Москва]] до [[Кизил]] е 4668 km.▼
 
'''Република Тува́''' (равносилно в оригинал {{lang|tyv|Тыва́ Республика}}); {{lang|ru|Республика Тува́}}<ref name="naimenovanie">[http://www.khural.org/index.php?option=com_content&view=article&id=114:konstitucziya-respubliki-tyva&catid=47:status&Itemid=134&limitstart=1 Конституция Республики Тува — ОСНОВЫ КОНСТИТУЦИОННОГО СТРОЯ]: „Статья 1. п 2. Наименования ''Республика Тыва'' и ''Тува'' равнозначны.“</ref>), с кратко име<ref name="naimenovanie"/> '''Тува''' или транскрибирано от новото тувинско изписване ''Тыва'' като '''Тъва''' или '''Тива'''<ref>Траскрипция на „Тыва“: като „Тъва“ според произношението или като „Тива“ съгласно [[У:Н6|Наредба № 6]]</ref>, е [[Административно деление на Русия|субект в състава]] на [[Руската федерация]].
== Историческа справка ==
[[Файл:Tuwakarte2.png|мини|260px|Карта на Тува]]▼
[[Файл:Tuva Kyzyl Center of Asia 200107260179.jpg|мини|260px|В тувинската столица [[Кизил]] се намира географският център на [[Азия]]]]▼
[[Файл:Por-Bashyn.gif|мини|260px|Развалините Пор-Бажън]]▼
 
▲'''Ту̀ва'''Намира ('''Републикасе Тува''',в същоюжната '''Тъва''' и '''Тива''') – е [[Административно делениечаст на Русия|субектобширния вазиатски състава на Руската Федерация]], разположена е в южната част нарегион [[Сибир]]<ref name="БРЭ-том-32">{{cite book |last= Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Кызласов И.Л., Доржу З.Ю |first= |editor= Юрий Сергеевич Осипов и др. |title= [[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''| |accessdate= 24 май 2019 |edition= 1 изд |volume= 32. Телевизионна кула - Улан Батор [''Телевизионная башня — Улан-Батор''] |year= 2016 |publisher= Издателство [https://ru.wikpedia.org/wiki/Большая_российская_энциклопедия_(издательство) “Голяма руска енциклопедия“] |location= Москва |език= ru |page= 591-598 |pages=767 |chapter= Тува ''(Тыва́)'' |chapterurlchapter |url= https://bigenc.ru/geography/text/4212361 | isbn=978-5-85270-369-9}} ''{{икона|ru}}'' </ref>. Частв есъстава отна Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Площ 168 604 km<sup>2</sup> (20-то място по площ в [[Русия]], 0,98% от територията на [[Русия]]), население към 2018 г. 321 722 души (78-мо място, 0,22%). Столица град [[Кизил]]. Разстоянието от [[Москва]] до [[Кизил]] е 4668 km.
Територията на Тува е заселена от човека още през каменната ера (100000 – 40000 г. пр. Хр.). През [[неолит]]а (5000 – 4000 пр. Хр.) се развива [[скотовъдство]]то и добивът на мед. От този период са запазени многобройни скални релефи ([[петроглифи]]) с висока художествена стойност. От периода 9 – 7 в. пр. Хр. са открити богати погребения в могили-гробници в [[скити|скитски стил]] (културата '''Алдъ-Бел'''). Особено богато е погребението в могилата „Аржан-2“, където е погребана съпружеска двойка – открити са повече от 9000 предмета, от които поне 6000 са изработени от злато. Човешките останки в тези гробници показват, че населението е било със смесени европеидо-монголоидни черти.▼
 
Има площ 168 604 км² (0,98 % от територията на Русия, 20-то място сред субектите на РФ), население 321 722 души (0,22 %, 78-мо място) към 2018 г. Столицата на Тува е град [[Кизил]], намиращ се на разстояние 4668 км от федералната столица [[Москва]].
Интерес представляват и останките на крепостта '''Пор-Бажън''' (на [[тувински език|тувински]] Пор-Бажың означава „глинена къща“) от 7 в., която е построена по времето на уйгурския хаганат на остров сред езерото Тере-хол. Архитектурните детайли на крепостта свидетелстват за активните контакти на местното население с [[Китай]], [[Индия]] и [[Согдиана]].▼
▲[[Файл:Tuwakarte2.png|мини|260px|Карта на Тува]]
▲[[Файл:Tuva Kyzyl Center of Asia 200107260179.jpg|мини|260px|В тувинската столица [[Кизил]] се намира географскиятГеографският център на [[Азия]] в Кизил]]
▲[[Файл:Por-Bashyn.gif|мини|260px|Развалините Пор-Бажън]]
 
== История ==
Чингиз хан превзема територията на Тува през [[1207]] г. През дългия период на монголска власт (1207 – 1757) сред населението се разпространява [[тибетски будизъм|тибетският будизъм]]. След 1757 г. преминава под управлението на династията [[Цин (17-20 век)|Цин]].▼
▲Територията на Тува е заселена от човекахората още през каменната ера (100000100 000 – 4000040 000 г. пр. Хрн.)е.) През [[неолит]]а (5000 – 4000 пр. Хрн.е.) се развива [[скотовъдство]]то и добивът на мед. От този период са запазени многобройни скални релефи ([[петроглифипетроглиф]]и) с висока художествена стойност. От периода 9X – 7VII в. пр. Хрн.е. са открити богати погребения в могили-могилни гробници в [[скити|скитски стил]] (културата '''Алдъ-Бел'''). Особено богато е погребението в могилата „Аржан-2“, където е погребана съпружеска двойка – открити са повече от 9000 предмета, от които поне 6000 са изработени от злато. Човешките останки в тези гробници показват, че населението е било със смесени европеидо-монголоидни черти.
 
▲Интерес представляват и останките на крепостта '''Пор-Бажън''' (на [[тувински език|тувински]] ''Пор-Бажың'' означава „глинена къща“) от 7VII в., която е построена по времето на [[Уйгурски каганат|уйгурския хаганат]] на остров средв езерото Тере-хол. Архитектурните детайли на крепостта свидетелстват за активнитеактивни контакти на местното население с [[Китай]], [[Индия]] и [[Согдиана]].
През [[1911]] г. провинцията Танну-Урянхай, към която принадлежи Тува, се отцепва от [[Китай]]. Това се дължи на сепаратисткото движение, подкрепяно от Царска Русия. От 17 април [[1914]] г. Тува се намира под [[протекторат]]а на [[Руска империя|Руската империя]].▼
 
▲[[Чингиз хан]] превзема територията на Тува през [[1207]] г. ПрезПо време на дългия период на монголска власт (1207 – 1757) сред населението се разпространява [[тибетски будизъм|тибетският будизъм]]. След 1757 г.Тува преминава под управлението на династията [[Цин (17-20 век)|Цин]] след 1757 г.
През [[1921]] г. е образувана независимата държава Народна Република Танну-Тува (танну – ''висока'', ''високопланинска''), преименувана през 1926 година на [[Тувинска народна република]]. Де юре Тува е независима държава в периода между двете световни войни, призната само от СССР през 1924 и от Монголия през 1926 година. От 1929 година просъветското правителство започва политика на борба с будизма и шаманството и на колективизация.▼
 
▲През [[1911]] г. провинцията Танну-Урянхай, към която принадлежи Тува, се отцепва от [[Китай]]. Това се дължи на сепаратисткото движение, подкрепяно от Царска Русия. От 17 април [[1914]] г. Тува се намира под [[протекторат]]а на [[Руска империя|Руската империя]] от 17 април [[1914]] г.
На [[11 октомври]] [[1944]] г. Тува влиза в състава на СССР, като '''Тувинска автономна област''', която на [[10 октомври]] [[1961]] г. е преобразувана в '''Тувинска АССР'''. По времето на Съветския съюз Тува е на практика изолирана и недостъпна за чужденци. През февруари 1990 г. е основано Тувинското демократично движение, чиято цел е да извоюва повече работни места и жилища за местното население и да възроди тувинския език и традиционна култура. През [[1991]] Тувинската АССР е преобразувана в Република Тува. Конституцията на РФ, приета на [[12 декември]] [[1993]] г. утвърждава официалното название '''Република Тыва'''.▼
 
▲През [[1921]] г. е образувана независимата държава '''Народна Републикарепублика Танну-Тува''' (танну „танну“ – ''висока'', ''високопланинска''), преименувана през 1926 година на '''[[Тувинска народна република]]'''. Де юре Тува е независима държава в периода между двете световнисветовните войни, призната само от СССР през 1924 и от Монголия през 1926 годинаг. От 1929 година просъветското правителство започва политика на борба с [[будизма]] и шаманството и на колективизация.
В началото на 90-те години на 20 век след кървави сблъсъци между тувински и руски младежи голяма част от руското население напуска републиката.▼
 
▲На [[11 октомври]] [[1944]] г. Тува влиза в състава на СССР, като '''Тувинска автономна област''',. която наНа [[10 октомври]] [[1961]] г. е преобразувана в '''Тувинска АССРавтономна съветска социалистическа република'''. По(Тувинска времето на Съветския съюз Тува е на практика изолирана и недостъпна за чужденциАССР). През февруари 1990 г. е основано Тувинското демократично движение, чияточиито целцели еса да извоюва повече работни места и жилища за местното население и да възроди тувинския език и традиционна култура. През [[1991]] Тувинската АССР е преобразувана в '''Република Тува.''' Конституциятав на РФ, приетасъстава на [[12 декемвриРСФСР]] през [[19931991]] г. утвърждава официалното название '''Република Тыва'''.
== Географска характеристика ==
Тува е разположена в крайната южна част на Сибир, в центъра на [[Азия]] (в град [[Кизил]] се намира географският център на [[Азия]]), на границата между сибирската тайга и централноазиатските степи. На запад граничи с [[Република Алтай]], на северозапад – с [[Република Хакасия]], на север – с [[Красноярски край]], на североизток – с [[Иркутска област]], на изток – с [[Република Бурятия]] е на югоизток и юг – с [[Монголия]]. В тези си граници заема площ от 168 604 km<sup>2</sup> (20-то място по площ в [[Русия]], 0,98% от територията на [[Русия]]).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article112653.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Тува]</ref>▼
 
Конституцията на Русия (вече независима от [[СССР]]), приета на [[12 декември]] [[1993]] г., утвърждава ''Тыва'' за официално наименование, като конституцията на Тува обявява за равносилни вариантите ''Тува'' (на руски) и ''Тыва'' (на тувински)<ref name="naimenovanie"/>.
Тува е планинска страна (80% от територията ѝ) с редуване на високи хребети и дълбоки котловини, отличаваща се с разнообразие и богатство на природни условия и ресурси. В релефа на западната и централната част на републиката се откроява дългата (над 300 km) и тясна (до 40 km) Тувинска котловина, обградена от високи хребети: планината [[Саяни|Западни Саяни]] (на север), хребетите Шапшалски (на запад), Цаган-Шибету (на югозапад), Тану-Ола (на юг) и планините на Източна Тува (на изток). В крайната югозападна част на Тува се издига планинския масив '''Монгун Тайга 3970 m''', най-високата точка на страната. В пределите на източната, най-издигната част на Тува се намират югозападните склонове на планината [[Саяни|Източни Саяни]], Тоджинската котловина, Източно-Тувинската планинска земя с мощния хребет Академик Обручев и планинската земя Сенгилен (по границата с Монголия). Южно от хребета Тану-Ола се простира северната част на безотточната Котловина на Големите езера.<ref name="bse"/>▼
 
▲В началото на 901990-те години на 20 век след кървави сблъсъци между тувински и руски младежи голяма част от руското население напуска републиката.
Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на цветни и редки метали, азбест, въглища, желязна руда, злато, живак, химически суровини и строителни материали.<ref name="bse"/>▼
 
== География ==
Тува се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е студена, безветрена и малоснежна в котловините. Лятото е умерено топло в планините и горещо в котловините. Средната януарска температура е от -28&nbsp;°C в котловините до -35&nbsp;°C в планините, а средната юлска съответно от 20&nbsp;°C до 15&nbsp;°C. Годишната сума на валежите е ниска и се колебае от 150 – 400 mm в котловините (в Тувинската котловина 200 – 220 mm, в Тоджинската котловина 350 – 400 mm) до 400 – 1000 mm в планините с максимални количества през лятото. През годината в страната има средно 300 слънчеви дни. В основните земеделски райони продължителността на периода с денонощни температури над 0&nbsp;°C е от 90 до 116 дни. На територията на Тува има участъци с вечно замръзнала земя.<ref name="bse"/>▼
▲ТуваРазположена е разположена в крайната южна част на Сибир, в центъра на [[Азия]] (в град [[Кизил]] се намира географският център на [[Азия]]континента), на границатависокопланинската граница между сибирската тайга и централноазиатските степи. На западна югоизток и юг граничи с [[Монголия]], а останалите граници са с други субекти на РФ: на запад с [[Република Алтай]], на северозапад – с [[Република Хакасия]], на север – с [[Красноярски край]], на североизток – с [[Иркутска област]], на изток – с [[Република Бурятия]] е на югоизток и юг – с [[Монголия]]. В тези си граници заема площ от 168 604 km<sup>2</sup>км² (20-то0,98 място% поот площтериторията вна [[Русия]], 0,98%20-то отмясто териториятасред субектите на [[Русия]]РФ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article112653.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Тува]</ref>.
 
▲Тува е планинска страна (80 % от територията ѝ) с редуванередуващи насе високи хребети и дълбоки котловини, отличаваща се с разнообразие и богатство на природни условия и ресурси. В релефа на западната и централната част на републиката се откроява дългата (над 300 kmкм) и тясна (до 40 kmкм) Тувинска котловина, обградена от високи хребети: планинатапланините Западни [[Саяни|Западни Саяни]] (на север), хребетите Шапшалски (на запад), Цаган-Шибету (на югозапад), Тану-Ола (на юг) и планините на Източна Тува (на изток). В крайната югозападна част на Тува се издига планинскияпланинският масив '''Монгун Тайга (3970 m''',м) – най-високата точка на страната. В пределите на източната, най-издигнатаиздигнатата част на Тува, се намират югозападните склонове на планината [[Саяни|Източни [[Саяни]], Тоджинската котловина, Източно-Тувинската планинска земя с мощния хребет Академик Обручев и планинската земя Сенгилен (по границата с Монголия). Южно от хребета Тану-Ола се простира северната част на безотточната Котловина на Големите езера.<ref name="bse"/>.
Речната мрежа на страната е представена от 15 329 реки с обща дължина 72 247 km, но е развита неравномерно, като най-гъста е в източната част, а най-рядка в сухите степни котловини на запад и на юг. Реките в страната принадлежат към два водосборни басейна: на река [[Енисей]], вливаща се в [[Карско море]] и на безотточната област на Котловината на Големите езера. Най-голямата река в Тува е [[Енисей]] (Улуг-Хем), със своите две съставящи я реки [[Малък Енисей]] (Каа-Хем, лява съставяща) и [[Голям Енисей]] (Бий-Хем, дясна съставяща). Други по-големи реки са: Хемчик (Кемчик, ляв приток на [[Енисей]]), Хамсара (десен приток на [[Голям Енисей]]) и [[Тес-Хем]], вливаща се в безотточното езеро [[Убсу-Нур]]. Болшинството от реките на Тува са планински, като в горните си течения текат в плоски, често заблатени долини, сменящи се в средните течения с каньонообразни дефилета, а в долните си течения са типични равнни реки, като текат в широки долини с множество меандри. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на дъждовното (до 50%), а снеговото е малък процент. Водният им режим се характеризира с разтегнато пролетно-лятно пълноводие, предизвикано от продължителното снеготопене в планините и дъждовете през този сезон. Реките в Тува замръзват през октомври или ноември, а се размразяват през април или май.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2571/Республика_Тыва «Вода России» – Република Тува]</ref>▼
 
▲Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на цветни и редки метали, азбест, въглища, желязна руда, злато, живак, химически суровини и строителни материали.<ref name="bse"/>.
В Република Тува има над 6,7 хил. езера с обща площ над 1000 km<sup>2</sup>. Те са основно с ледников и ледниково-тектонски произход и са разположени главно (около 70% от сладководните езера) в Тоджинската котловина (Нойон Хол, Тоджа, Мани Хол и др.), а също и планините на Западна Тува (Хиндиктиг Хол, Кара Хол, Сут Хол). В Тувинската котловина се намира проточното езеро Чагитай, а също и безотточни солени езера Хадин и Чедер. В Убсунурската котловина, явяваща се северната част на Котловината на Големите езера се намират голямото солено безотточно езеро [[Убсу-Нур]] (по-голямата част е на монголска територия) и сладководното езеро Тере Хол. На територията на Тува се намира „опашката“ на едно от най-големите водохранилища в [[Русия]] – Саяно-Шушенското водохранилище на река [[Енисей]].<ref name="water"/>▼
 
▲Тува се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е студена, безветрена и малоснежна в котловините. Лятото е умерено топло в планините и горещо в котловините. Средната януарска температура е от -28&nbsp; °C в котловините до -35&nbsp; °C в планините, а средната юлска е съответно от 20&nbsp; °C до 15&nbsp; °C. Годишната сума на валежите е ниска и се колебае от 150 – 400 mmмм в котловините (в Тувинската котловина 200 – 220 mm,мм в ТоджинскатаТувинската котловина, 350 – 400 mmмм в Тоджинската котловина) до 400 – 1000 mmмм в планините с максимални количества през лятото. През годината в страната има средно 300 слънчеви дни. В основните земеделски райони продължителността на периода с денонощни температури над 0&nbsp; °C е от 90 до 116 дни. На територията на Тува има участъци с вечно замръзнала земя.<ref name="bse"/>.
За Тува е характерно голямото разнообразие от почвена покривка, флора и фауна, свързано основно с планинския характер на релефа и с пограничното положение на страната между монголските полупустини бореалните области на [[Сибир]]. В котловините преобладава степната растителност върху кафяви и черноземни почви, а по склоновете на обкръжаващите ги хребети и в източната част на страната – кедрово-лиственична тайга, развита върху сиви горски и планински горски почви. Кедровите гори съставляват над 3 млн. ха, около 11% от всичките кедрови гори на [[Русия]]. В котловините върху песъчливи почви се срещат участъци от борови гори, а по долините на реките – тополови гори. В планините има ясно изразена поясна зоналност: до 1000 – 1200 m планински степи и лесостепи; от 1000 до 2200 m – горски пояс; над 2500 m мъхово-лишейникова и камениста тундра, тук-таме с алпийски пасища. В планинските райони обитават животни характерни за [[Сибир]] – белка, заек, рис, кафява мечка, лос, дива свиня, марал, в степните и лесостепните райони – лисица, вълк, различни видове гризачи и др., а в най-южните райони се срещат представители на животинския свят на Централна Аздия.<ref name="bse"/>▼
 
▲Речната мрежа на страната е представена от 15 329 реки с обща дължина 72 247 kmкм, но е развита неравномерно, като най-гъста е в източната част, а най-рядка е в сухите степни котловини на запад и на юг. Реките в страната принадлежат към два2 водосборни басейна: на река [[Енисей]], вливаща се в [[Карско море]], и на безотточната област на Котловината на Големите езера. Най-голямата река в Тува е [[Енисей]] (Улуг-Хем), със своите две2 съставящи я реки [[Малък Енисей]] (Каа-Хем, лява съставяща) и [[Голям Енисей]] (Бий-Хем, дясна съставяща). Други по-големи реки са: Хемчик (Кемчик, ляв приток на [[Енисей]]), Хамсара (десен приток на [[Голям Енисей]]) и [[Тес-Хем]], вливаща се в безотточното езеро [[Убсу-Нур]]. БолшинствотоМнозинството от реките на Тува са планински, като в горните си течения текат в плоски, често заблатени долини, сменящи се в средните течения с каньонообразни дефилета, а в долните си течения са типични равнниравиннни реки, като текат в широки долини с множество меандри. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на дъждовното (до 50 %), а снеговото е малък процентдял. Водният им режим се характеризира с разтегнато пролетно-лятно пълноводие, предизвиканопредизвиквано от продължителнотопродължително снеготопене в планините и дъждовете през този сезон. Реките в Тува замръзват през октомври или ноември, а се размразяват през април или май.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2571/Республика_Тыва «Вода России» – Република Тува]</ref>.
В Тува се намира планинската депресия Убсу-нур, където се срещат най-северната пустиня и най-южната тундра на планетата, на което се дължи изключителното богатото биоразнообразие. В този район се намират изключително много непроучени археологически паметници (могили-гробници, развалини на будистки манастири, петроглифи) и затова районът е обявен през 1995 г. за биосферен резерват на ЮНЕСКО.▼
 
▲В Република Туварепубликата има над 6,7 хил.6700 езера с обща площ над 1000 km<sup>2</sup>км². Те са основноглавно с ледников и ледниково-тектонски произход и са разположени главно (около 70 % от сладководните езера) в Тоджинската котловина (Нойон Хол, Тоджа, Мани Хол и др.), а също и планините на Западна Тува (Хиндиктиг Хол, Кара Хол, Сут Хол). В Тувинската котловина се намиранамират проточното езеро Чагитай, а също и безотточнибезотточните солени езера Хадин и Чедер. В Убсунурската котловина, явяваща се северната част на Котловината на Големите езера, се намират голямото солено безотточно езеро [[Убсу-Нур]] (по-голямата част е на монголска територия) и сладководното езеро Тере Хол. На територията на Тува сее намирагорният „опашката“край на едноСаяно-Шушенското отводохранилище най-големитена водохранилища врека [[РусияЕнисей]] – Саяносред най-Шушенскотоголемите водохранилищеязовири нав река [[Енисей]].Русия<ref name="water"/>.
 
▲За Тува е характерно голямото разнообразие от почвена покривка, флора и фауна, свързано основно с планинския характер на релефа и с пограничнотограничното положение на страната между монголските полупустини бореалните области на [[Сибир]]. В котловините преобладава степната растителност върху кафяви и черноземни почви, а по склоновете на обкръжаващите ги хребети и в източната част на страната – кедрово-лиственична тайга, развита върху сиви горски и планински горски почви. Кедровите гори съставляват над 3 млн. ха,хка – около 11 % от всичките кедрови гори на [[Русия]]. В котловините върху песъчливи почви се срещат участъци от борови гори, а по долините на реките – тополови гори. В планините има ясно изразена поясна зоналност: до 1000 – 1200 mм – планински степи и лесостепи; от 1000 до 2200 mм – горски пояс; над 2500 mм – мъхово-лишейникова и камениста тундра, тук-таме с алпийски пасища. В планинските райони обитават животни, характерни за [[Сибир]] – белка, заек, рис, кафява мечка, лос, дива свиня, марал, в степните и лесостепните райони – лисица, вълк, различни видове гризачи и др., а в най-южните райони се срещат представители на животинския свят на Централна Аздия.<ref name="bse"/>.
 
▲В Туварепубликатаа се намира планинската депресия Убсу-нур, където се срещат най-северната пустиня и най-южната тундра на планетата, на което се дължи изключителнотоизключително богатото биоразнообразие. В този район се намиратима изключително много непроучени археологически паметници (могили-гробници, развалини на будистки манастири, петроглифи), ипоради затовакоето районът е обявен през 1995 г. за биосферен резерват на ЮНЕСКО през 1995 г.
 
== Население ==
По данни от преброяването през октомври 2002 г. в Тува живеят 305&nbsp; 510 души, което е 0,21 % от населението на Руската ФедерацияРусия (77-мо място всред Русиясубектите на РФ). Плътността е 1,8 души/км<sup>2</sup>², а урбанизацията е 51,49 %. НационалнияСредната продължителност на живота е 56,4 години. Националният състав на Тува е следният:{{колони|4|
* [[Тувинцитувинци]] – 77,02 %
* [[Руснацируснаци]] – 20,11 %
* [[Коми (народ)|коми]] – 0,46 %
* [[Хакасихакаси]] – 0,40 %
* [[Украинциукраинци]] – 0,27 %
* [[Татаритатари]] – 0,19 %
* [[Киргизикиргизи]] – 0,17 %}}
Средната продължителност на живота е 56,4 години.
 
Тувинците саговорят народ,своя който говори на[[тувински език]] (от [[тюркски народи|тюркската група]]). Те са сред големите малцинствени народности в Сибир и единствените, които са мнозинство спрямо [[руснаци]]те в границите на собственатасвоя сифедерален федерална областсубект. В сравнение с [[1970]] г. броят на тувинците се е увеличил почти двойно.
 
ВТрадиционните Туварелигии традиционнитев религииТува са будизмът, тувинският шаманизъм и православното християнство (вкл. и руснаци-[[Старообредство|староверци]]).
 
Тувинците са известни с особеното си гърлено пеене, чийто най-известен стил е хоомей (хөөмей). Известни изпълнители са Сайнхо Намчълак (''Сайнхо Намчылак''), и Конгар-оол Ондар (''Коңгар-оол Ондар''), който участва в документалния филм „Чингиз блус“.
[[Файл:Admin-map-Tyva-region.gif|495 px250п|мини|Административно-териториално деление на Република Тува]]▼
 
== Деление ==
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение Република Тува се дели на 2 републикански градски окръга и 17 муниципални района (''кожууни''). Има 5 града, в т.ч. 2 града с републиканско подчинение ([[Кизил]] и [[Ак-Довурак]] – в едноименни градски окръзи) и 3 града с районно подчинение, както и 1 селище от градски тип (с районно подчинение).▼
▲[[Файл:Admin-map-Tyva-region.gif|495 px|мини|Административно-териториално деление на Република Тува]]
▲В административно-териториално отношение Република Тува се дели на 2 републикански градски окръга и 17 муниципални района (кожууни). Има 5 града, в т.ч. 2 града с републиканско подчинение ([[Кизил]] и [[Ак-Довурак]]) и 3 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.
 
{| class="wikitable"
Line 87 ⟶ 92:
! width="150" bgcolor="yellow" | Административен център
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.)
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Кизил]] (в kmкм)
! width="200150" bgcolor="yellow" | Други градове и сгтселища с районно подчинение
|-
| '''Републикански градскиГрадски окръзи''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | ||
|-
| Кизил || align="right" | 200 || align="right" | 116 015 || гр. [[Кизил]] || align="right" | 116 015 || align="right" | ||
Line 96 ⟶ 101:
| Ак-Довурак || align="right" | 49 || align="right" | 13 578 || гр. [[Ак-Довурак]] || align="right" | 13 578 || align="right" | 301 ||
|-
| '''Муниципални райони (кожууни)''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | ||
|-
| 1. Бай-Тайгински || align="right" | 7923 || align="right" | 10 594 || с. Теели || align="right" | 3251 || align="right" | 342 ||
|-
| 2. Барун-Хемчикски || align="right" | 6260 || align="right" | 12 401 || с. Кизил-Мажалик || align="right" | 4919 || align="right" | 297 ||
|-
| 3. Дзун-Хемчикски || align="right" | 6485 || align="right" | 19 890 || гр. [[Чадан]] || align="right" | 8991 || align="right" | 224 ||
|-
| 4. Каа-Хемски || align="right" | 25 726 || align="right" | 11 902 || с. Сариг-Сеп || align="right" | 4417 || align="right" | 89 ||
|-
| 5. Кизилски || align="right" | 8527 || align="right" | 31 056 || сгт. ''Каа-Хем'' || align="right" | 17 618 || align="right" | 8 ||
|-
| 6. Монгун-Тайгински || align="right" | 4414 || align="right" | 5927 || с. Мугур-Акси || align="right" | 4375 || align="right" | 407 ||
|-
| 7. Овюрски || align="right" | 4523 || align="right" | 6888 || с. Хандагайти || align="right" | 3209 || align="right" | 312 ||
|-
| 8. Пий-Хемски || align="right" | 8194 || align="right" | 9979 || гр. [[Туран (град)|Туран]] || align="right" | 4922 || align="right" | 69 ||
|-
| 9. Сут-Холски || align="right" | 6691 || align="right" | 8077 || с. Суг-Акси || align="right" | 3196 || align="right" | 253 ||
|-
| 10. Тандински || align="right" | 5092 || align="right" | 14 129 || с. Бай-Хаак || align="right" | 3152 || align="right" | 75 ||
|-
| 11. Тере-Холски || align="right" | 10 050 || align="right" | 1890 || с. Кунгуртук || align="right" | 1474 || align="right" | без път ||
|-
| 12. Тес-Хемски || align="right" | 6687 || align="right" | 8341 || с. Самагалтай || align="right" | 3267 || align="right" | 175 ||
|-
| 13. Тоджински || align="right" | 44 757 || align="right" | 6492 || с. Тоора-Хем || align="right" | 2387 || align="right" | 264 ||
|-
| 14. Улуг-Хемски || align="right" | 5335 || align="right" | 19 094 || гр. [[Шагонар]] || align="right" | 10 973 || align="right" | 124 ||
|-
| 15. Чаа-Холски || align="right" | 2903 || align="right" | 6127 || с. Чаа-Хол || align="right" | 3346 || align="right" | 172 ||
|-
| 16. Чеди-Холски || align="right" | 3706 || align="right" | 7817 || с. Хову-Акси || align="right" | 3728 || align="right" | 112 ||
|-
| 17. Ерзински || align="right" | 11 081 || align="right" | 8308 || с. Ерзин || align="right" | 3129 || align="right" | 232 ||
|}
[[Файл:Jurte der tuvinischen Reiternomaden in der Steppe bei Kyzyl.jpg|мини|Тувински селски пейзаж]]▼
 
== Икономика ==
Поради изолираното си географско положение икономиката на Тува е слабо развита.
▲[[Файл:Jurte der tuvinischen Reiternomaden in der Steppe bei Kyzyl.jpg|мини|Тувински селски пейзаж]]
 
Поради изолираното си географско положение икономиката на Тува е слабо развита. Основният отрасъл е селското стопанство, в което преобладавапреобладават месното животновъдство, развъждането на [[кон]]е, [[говедо|говеда]], [[елен]]и, [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[як]]ове, [[камила|камили]]. Тувинското традиционно земеделие в миналото е примитивно (отглеждане на просо и ечемик). По времето на СССР се развива цветната металургия (никел-кобалтова), добивът на полускъпоценни и скъпоценни камъни, азбест, въглища, хранително-вкусовата и леката промишленост. Добивът на азбест в района на Ак-Доурак е свързан със сериозни екологични проблеми.
 
По времето на СССР се развива цветната металургия (никел-кобалтова), добивът на полускъпоценни и скъпоценни камъни, азбест, въглища, както и хранително-вкусовата и леката промишленост. Добивът на азбест в района на Ак-Доурак създава сериозни екологични проблеми.
{| class="wikitable" width="80%"
|-style="background-color: LightBlue"
! colspan="13" | Площ обработваемаОбработваема земя:
|-
!година !! 1959 !! 1990 !! 1995 !! 2000 !! 2005 !! 2010 !! 2015
|-
| Площ (хиляди хектара) || 328<ref name="Стат-1960">{{cite book | title = Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [''Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)'']|year=1960 |publisher= Госстатиздат ЦСУ СССР |location= Москва |page=499 |pages =667|url =http://istmat.info/node/26109 |chapter=Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите |chapterurl=http://istmat.info/files/uploads/26109/sh_sssr_1960_osnovnye_pokazateli.pdf |accessdate= 1 юни 2019 | lang= ru }} ''{{икона|ru}}'' </ref> || 282<ref name="Стат-1990-2002">{{cite book | title =Региони на Русия. Социально экономические показатели|last =Госкомстат России |year=2002 | publisher= Госкомстат России | location= Москва | isbn = 5-89476-108-5 | page=490 |pages = 863 | url= http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_main/rosstat/ru/statistics/publications/catalog/doc_1138623506156 |chapter= Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур |chapterurl=http://www.gks.ru/doc_2002/REGION/TOM2.rar |accessdate= 1 юни 2019 | lang = ru }} ''{{икона|ru}}'' </ref> || 194,2 || 44,2<ref name="Стат-1990-2002" /> || 38,4<ref name="Стат-2005-2015">{{cite book | title =Региони на Русия. Социально экономические показатели|last =[[Федерална служба за държавна статистика (Русия)|Федерална служба за държавна статистика]] |year=2016 |location= Москва|isbn =978-5-89476-428-3 |page=726 |pages =1326 | url=http://www.gks.ru/bgd/regl/B16_14p/Main.htm |chapter= Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур |chapterurl=http://www.gks.ru/free_doc/doc_2016/region/soc-pok2016.rar |accessdate= 1 юни 2019 | lang = ru }} ''{{икона|ru}}'' </ref> || 27,8 || 27,2<ref name="Стат-2005-2015" />
|}
 
Добивът на енергия е свързан със [[Саяно-Шушенска ВЕЦ|Саяно-Шушенската ВЕЦ]] на река [[Енисей]].
 
ДостъпътТранспортният достъп до Тува е затруднен поради липсата на пътища илии железопътни линии. До републиката водят само 2 асфалтирани шосета, които преминават през високопланински долини и проходи (на 1385 и на 2214 m) и са отворени за преминаване от май до септември. Строи се железопътна линия, която да свърже столицата [[Кизил]] с [[Минусинск]] на транссибирската железница.
 
Със запазената си природа (планини, езера, флора, фауна,) и народни традиции) Тува би могла да привлича много туристи, но този потенциал не се използва.
 
== Външни препратки ==▼
* [http://gov.tuva.ru/ Официалният сайт на Република Тува]▼
* [http://ecotuva.ru/modules.php?name=abouttuva За Тува]
* [http://tyvanet.com/ Всичко за тувинците]
 
== Източници ==
<references />
 
{{Превод от|ru|Администативно-территориальное деление Тывы|89701284}}
▲== Външни препратки ==
▲* {{икона|ru}} [http://gov.tuva.ru/ ОфициалниятОфициален сайт на Република Тува]
 
{{Субекти на Руската федерация}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тува“.