Арабски халифат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ш експерт |
||
Ред 1:
{{експерт}}
[[Файл:Califate_750.jpg|мини|300px|Арабският халифат към [[720]] – [[750]] г. С различен цвят са означени владенията на мюсюлманите при смъртта на [[Мохамед]], завоеванията на първите [[Праведен халифат|праведни халифи]] и завоеванията на [[Омеяди]]те.]]
'''Арабският халифа̀т''' е [[Теократична монархия|теократична]] [[араби|арабско]]-[[ислям|мюсюлманска]] държава, възникнала в резултат от [[Арабско-ислямски завоевания|арабските завоевания]] през VII – IX век и оглавявана от [[халиф]]и - „наместници“ на [[Мохамед]] и поради това притежаващи пълната религиозна и политическа власт, представляващи всички мюсюлмани<ref>''Encyclopedia of Islam and the Muslim World,'' (2004) v.1, p.116 – 123</ref>.
Line 97 ⟶ 98:
Но за халифите настъпили положителни промени: през [[1055]] г. вождът на селджуките [[Тогрул-бек]] навлязъл в Багдад, освободил халифа от властта на еретиците-Буиди и станал султан вместо тях. През [[1058]] г. той тържествено приел от Ал-Каим [[инвеститура]]та и го почел с различни символични знаци. [[Ал-Каим]] (починал през 1075 г.), [[Мухтади II]] (1075 – 1094 г.) и [[Ал-Мустазхир]] (1094 – 1118 г.) живели в богатство и уважение, като представители на мюсюлманската църква, а на [[Ал-Мустаршид]] (1118 – 1135 г.) селджукът Мас’уд дарил за самостоятелно светско управление Багдад и по-голямата част от Ирак, които останали и за неговите приемници: [[Ар-Рашид]] (1135 – 1136 г.), [[Ал-Муктафи]] (1136 – 1160 г.), [[Ал-Мустанджид]] (1160 – 1170 г.) и [[Ал-Мустади]] (1170 – 1180 г.). [[Кордовски Халифат|Кордовския Халифат]] прекратил съществуването си през [[1031]] г. (останалите князе и главните сред тях, Севилските Абасиди, заради трудната борба с християнския боец [[Сид]], поканват през [[1086]] г. мароканската династия на [[Алморавиди]]те, която по-късно сменят крайно фанатичните [[Алмохади]], 1130 – 1269).
Край на Фатимидския халифат, толкова ненавистен за Абасидите, слага верният сунит [[Саладин]] (1169 – 1193 г.); и основаната от него египетско-сирийска династия на [[Аюбиди]]те (1169 – 1250 г.) почитала името на багдадския халиф. Възползвайки се от слабостта на разпадналата се селджукска династия, енергичният халиф [[Ан-Насир]] (1180 – 1225 г.) замисля да разшири пределите на малкия си багдадски халифат и посмява са встъпи в борба с могъщия харезмшах [[Мохамед ибн-Такаш]]. Ибн-Такаш заповядва на събранието на богословите да прехвърлят халифата от рода Абаса на рода Али и изпраща войската си срещу Багдад (1217 – 1219 г.), а Насир изпраща посланици при монголците на [[Чингисхан]], канейки ги да нахлуят в [[Хорезм]]. Нито Ан-Насир (починал през 1225 г.), нито [[Аз-Захир]] (1220 – 1226 г.) не успяват да видят края на започната от тях катастрофа, погубила ислямските страни в Азия в културно-материално
Един от
== Исторически извори ==
| |||