Война на четворния съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 31:
През 1716 г. Изабела Фарнезе ражда първия си син от Филип V - това е [[Карлос III|дон Карлос]]. Тъй като кралят има двама сина от предишния брак, тя настоява да се намери владение за сина й. Ето защо, до известна степен, войната се води в името на тази кауза. Първа цел на испанците става слабо защитеният остров Сардиния. През 1717 г., от август до ноември той е завладян без Австрия да окаже особена съпротива и без обявяване на война.<ref>William Hunt, ''History of Italy'', London 1883, p. 208</ref> На следващата година 30 000-на армия, командвана от опитния [[Хосе Карильо, херцог де Монтемар|генерал Монтемар]] и ескортирана от 22 [[Линеен кораб (ветроход)|линейни кораба]], е свалена в Сицилия, край [[Палермо]]. Градът веднага пада,<ref>Armstrong, ''Elisabeth Farnese''..., p. 110</ref> след което половината испанска войска обсажда [[Месина]], а останалата довършва покоряването на острова. Такава сила и успех на кампанията никой не е очаквал от Испания.
До този момент австрийците са били заети с война с османците, но след мирния договор от [[Пожаревацки договор|Пожаревац]] успяват да прехвърлят малка армия в Сицилия. Испанците обаче ги побеждават при Миацо (15 октомври 1718) и при Франкавила (20 юни 1719).<ref>За тази битка Moses Finley, ''A History of Sicily'', New York 1987, p. 117 казва, че е най-голямата водена в сицилия от римското време насам.</ref> Така испанското оръжие триумфира, но нещата за армията на Монтемар не вървят добре. Причината не е в Австрийците, а в британския боен флот, изпратен под командата на [[сър Джордж Бинг]] в [[Средиземно море]]. Британците се решават на такъв ход, когато усилията им за предотвратяване на войната се провалят. На 18 август в [[Битка при нос Пасаро|битката при нос Пасаро]]<ref>Това не е точно битка, тъй като испанските кораби са поставени в такова положение, че всъщност не могат да се съпротивляват. Махън говори за "така наречената битка при нос Пасаро". Виж Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660-1783'', Boston 1911, p. 237</ref> те унищожават испанските кораби и откъсват сухопътната армия от родината и я обричат на сигурен разгром. В крайна сметка австрийците в Сицилия надделяват, свалят обсадата на Месина и си връщат целия остров.
Официалното начало на войната настъпва през декември 1718 г., когато французите разкриват заговор за свалянето на д'Орлеан, в който участват испанците. Англия и Франция обявяват война, последвани от Нидерландия. Австрия се присъединява към съюза още преди това и той става четворен (2 август 1718). Сега военните действия се разпростират на много по-голяма площ. Френски армии нахлуват в [[Баски земи|баските земи]] и [[Каталония]], но акцията се проваля поради тежки епидемии. Англичаните превземат важното пристанище [[Виго]] и навлизат навътре чак до [[Понтеведра]]. Тази акция повече от всичко друго отрезвява испанците и те си дават сметка в каква сложна авантюра са се забъркали.
| |||