Лоренцо Бандини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м +нов шаблон
Ред 50:
== Биография ==
 
С подобно име, той няма как да не е италиански автомобилен пилот, въпреки че характера му не се покрива със стереотипа, защото той е спокоен, с малък темперамент и приятно поведение. Лоренцо Бандини работи като механик за Сеньор Фреди, който по-късно му става тъст, преди да отвори собствен гараж в [[Милано]] по-късно. Мечтите му са свързани изцяло с автомобилните състезания и той започва кариерата си с ФИАТ, а по-късно и с една Ланча „Апиа Загато“, с която печели победа в класа си на ралито „Миле Миля“ през [[1957]] година. По-късно през същата година си купува кола Волпини от „Формула Джуниор“ и завършва 3-ти в крайното класиране при дебюта си за Златната Купа на [[Сицилия]] на пистата в Сиракуза.
 
Бандини започва сезона [[1959]] година със собствено оборудвано, но бързо е привлечен в заводския отбор Стангелини, където скоро става водещия пилот, като печели „Голямата награда на Свободата“ ([[Либърти Гран При]]) в Куба в началото на [[1960]] година и по-късно ГН на Пескара пред [[Дени Хълм]]. Заслужавайки по-мощна машина, Лоренцо има късмета да попадне под крилото на Сеньор Мимо Дей от [[Скудерия Чентро Суд]] (Scuderia Centro Sud), който му дава Купър от [[Формула 1]] за [[1961]] година. Третото място в По, [[Франция]] е чудесен старт в началото на годината, но Бандини скоро се оказва в сянката на Джанкарло Багети, който е предпочетен да получи автомобил [[Ферари]] с подкрепата на ФИСА (международната спортна федерация по това време), пред Лоренцо, и скоро ще има кратък престой на върха. Много се изписва в пресата за съперничеството между двамата млади италианци, но всъщност между тях няма никакъв конфликт, защото са добри приятели. Бандини продължава да се състезава с [[Купър]]-а без особен успех, но печели великолепна победа в състезанието за спортни автомобили в [[Пескара]] преди края на сезона.