Отваря главното меню

Промени

м
форматиране, вътр. препратки; форматиране: 7x кавички, 2x тире, заглавие-стил, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
}}
 
'''Йохан Волфганг фон Гьоте''' ({{lang|de|Johann Wolfgang von Goethe}}, * [[28 август]] [[1749]] г. във [[Франкфурт на Майн]], † [[22 март]] [[1832]] г. във [[Ваймар]]), благородник от 1782 г., е [[германски]] [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[хуманист]], [[учен]], [[философ]] и [[политик]]. В продължение на 10 години е държавен министър във [[Ваймар]].
 
Гьоте е сред основните фигури на [[немска литература|немската литература]] и европейския [[неокласицизъм]] и [[романтизъм]] в края на [[18 век|18]] и началото на [[19 век]]. Автор на „[[Фауст]]“ и „[[Теория на цветовете]]“, той вдъхновява [[Чарлз Дарвин]] със своите [[антропология|антропологични]] изследвания и интереса си към [[еволюция]]та. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла [[Европа]] и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху [[музика]]та, [[драматургия]]та и [[поезия]]та на континента.
 
== Биография ==
=== РанниПроизход и ранни години (1749 – 1775) ===
[[Файл:GoethesGeburtshausVorUmbau1755JohannCasparGoethe.jpg|260px|мини|Родната150px|ляво|Йохан къща наГаспар Гьоте, във Франкфурт (преди преустройствотопортрет презот 17551775 г.)]]
[[Файл:JohannCasparGoetheCatharina Elisabeth Goethe 1776.jpg|мини|150px|Йоханляво|Катарина ГаспарЕлизабет Гьоте, портрет от 17751776 г.]]
[[Файл:Catharina Elisabeth Goethe 1776GoethesGeburtshausVorUmbau1755.jpg|мини|150px|КатаринаРодната Елизабеткъща на Гьоте, портретвъв Франкфурт (преди преустройството отпрез 17761755 г.)]]
 
Йохан Волфганг Гьоте е роден на [[28 август]] [[1749]] г. във [[Франкфурт на Майн]], по това време свободен град в рамките на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Баща му, Йохан Каспар Гьоте (1710 – 1782), е юрист с титла [[имперски съветник]], но не упражнява професията си,{{hrf|Grimm|1923|36}} а живее от доходите на своето богатство, което по-късно също дава възможност на сина му да живее без финансови затруднения. Майката на Гьоте, Катарина Елизабет Гьоте, по баща Текстор (1731 – 1808), произлиза от заможна и знатна фамилия от Франкфурт – нейният баща е юридически чиновник (''Scultetus'') с най-високия ранг в града. След Йохан Волфганг семейството има още пет деца, от които до зряла възраст достига само неговата по-малка с 15 месеца сестра [[Корнелия Шлосер|Корнелия]] (1750 – 1777), с която братът е в много близки отношения.
 
През юли 1768 г. Гьоте се разболява (вероятно от [[туберкулоза]]). Така и не успява да завърши следването си и през август се завръща болен в родния си град. След двегодишно лечение от [[меланхолия]] и опити за [[самоубийство]] (от тях се освобождава едва чрез романа си „Страданията на младия Вертер“) Гьоте продължава през април 1770 г. юридическото си следване в университет Щрасбург (днес [[Страсбург]]), където отново се влюбва трагично във Фридерике Брион и се сближава с писателите от литературното направление „[[Бурни устреми]]“. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по [[медицина]] и естествени науки. Запознава се с [[Йохан Готфрид фон Хердер|Йохан Готфид Хердер]] и възприема неговия възглед за поезията, че тя е „''не привилегия за избраници, а плод на народния дух''“.
 
[[Файл:-1-_Die_Leiden_des_jungen_Werthers._Erstdruck.jpg|мини|260px|Страданията на младия Вертер ([[1774]] г.)]]
През лятото на 1771 г. Гьоте предава своята юридическа [[дисертация]] ''De legislatoribus'', която не е приета заради изречение против църквата,<ref>Dieter Borchmeyer, ''Schnellkurs Goethe'', S. 28.</ref> което днес не е запазено.
[[Файл:-1-_Die_Leiden_des_jungen_Werthers._Erstdruck.jpg|мини|260px|„''[[Страданията на младия Вертер]]''“ ([[1774]] г.)]]
 
Гьоте получава на 6 август 1771 г. научната степен „лиценциат“ и се връща във Франкфурт, където отваря малка адвокатска кантора, която от липса на интерес напуска след четири години и отива в град [[Вецлар]] като практикант в съда. Там преживява мъчителна любов с Шарлоте Буф, годеницата на юриста Йохан Христиан Кестнер, и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява на Великден 1775 г. за красивата франкфуртска банкерска дъщеря Ана Елизабет Шьонеман. Той заминава за няколко месеца на пътуване през [[Швейцария]] по покана на братята графове Христиан и Фридрих Леополд цу Щолберг-Щолберг. През октомври годежът е разтрогнат и Гьоте много страда от раздялата.
 
==== Буря„Буря и натискнатиск“ ====
Идеите на движението „[[Буря и натиск]]“ оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са [[ода]]та „Прометей“ (1774), първоначалният вариант на "Фауст"„Фауст“ – "Прафауст"„Прафауст“ (1773), първата немска историческа [[драма]] "[[Гьоц фон Берлихинген]] с желязната ръка"ръка“ (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният [[роман]] "[[Страданията на младия Вертер]]" (1774). Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети [[Романтизъм|романтици]] – [[Новалис]], [[Хайнрих Хайне|Хайне]], [[Николаус Ленау]] и др.
 
Славата на Йохан Волфганг фон Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и 18-годишният престолонаследник на [[херцогство]] [[Саксония-Ваймар-Айзенах]] [[Карл Август (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл Август]]. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във [[Ваймар]].
 
=== Ваймар (1775 – 1788) ===
[[Файл:Weimar Goethe after KrausGartenhaus.jpg|мини|260px|ЙоханГрадинската Волфгангкъща на Гьоте (ок.във 1775)Ваймар]]
[[Файл:Goethe after Kraus.jpg|мини|150px|ляво|Йохан Волфганг Гьоте (ок. 1775)]]
 
През ноември 1775 г. Гьоте пристига във Ваймар, столицата на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах. Поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието ''действителен таен съветник'' и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там [[Йохан Готфрид фон Хердер|Йохан Готфид Хердер]] и [[Фридрих Шилер]], с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата.
[[Файл:Johann Heinrich Wilhelm Tischbein - Goethe in der roemischen Campagna.jpg|мини|„Гьоте в Кампаня“ от Вилхелм Тишбайн (1787)]]
 
През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади – „'Рибарят“„Рибарят“, „Горски цар“, „Певецът“, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през септември 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в [[Италия]]. Той информира само херцога и своя слуга Филип Зайдел и пътува под [[псевдоним]]. Тайното му заминаване без определена цел е част от стратегията да напусне всичките си служби, но да му се плаща.<ref>Roberto Zapperi, ''Das Inkognito – Goethes ganz andere Existenz in Rom'', S. 8ff.</ref> След междинни престои във [[Верона]], [[Виченца]] и [[Венеция]], Гьоте пристига през ноември в [[Рим]]. Там той остава, с четиримесечен престой в [[Неапол]] и [[Сицилия]], до края на април 1788 г. След междинен престой между другото в [[Сиена]], [[Флоренция]], [[Парма]] и [[Милано]], той се завръща два месеца по-късно във Ваймар.
 
В Рим Гьоте живее при немския художник [[Йохан Хайнрих Вилхелм Тишбайн|Вилхелм Тишбайн]] и общува с другите членове на колонията на немските художници в Рим, между тях [[Анжелика Кауфман]], [[Филип Хакерт]], [[Фридрих Бури]] и швейцареца [[Йохан Хайнрих Майер (художник)|Йохан Хайнрих Майер]], който по-късно го последва до Ваймар и там между другото става негов съветник по изкуството. Той е приятел също и с писателя [[Карл Филип Мориц]].
 
=== Античност ===
[[Файл:JohannDer Heinrich Wilhelm Tischbein -junge Goethe, ingemalt dervon roemischenAngelica CampagnaKauffmann 1787.jpgJPG|мини|300px150px|ляво|„ГьотеГьоте вна Кампаня“38 години, рисуван от ВилхелмАнгелика ТишбайнКауфман, (1787) г.]]
[[Файл:Christiane-von-Goethe-Vulpius.jpg|мини|150px|ляво|ХристианеКристиане Вулпиус, рисунка на Гьоте от 1788 г.]]
Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Особено е възхитен от [[Рафаело]] и архитекта [[Андреа Паладио]]. Под ръководството на приятелите си той започва усърдно да рисува; около 850 рисунки на Гьоте от престоя му в Италия са запазени. Той се занимава и с ботаника. Приятелите му в Италия не знаели неговата истинска самоличност.
[[Файл:AugustVonGoethe.jpg|мини|150px|ляво|Аугуст фон Гьоте (* 25 декември 1789 Ваймар; † 27 октомври 1830 г., Рим)]]
Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Особено е възхитен от [[Рафаело]] и архитекта [[Андреа Паладио]]. Под ръководството на приятелите си той започва усърдно да рисува; около 850 рисунки на Гьоте от престоя му в Италия са запазени. Той се занимава и с [[ботаника]]. Приятелите му в Италия не знаели неговата истинска самоличност.
 
Гьоте се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на [[класицизъм|класицизма]], търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се заражда програмата на „[[Ваймарски класицизъм|Ваймарския класицизъм]]“, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество – изящните "Римски„Римски елегии"елегии“<ref>[http://liternet.bg/publish12/j_giote/rimski.htm Из „Римски елегии“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1788 – 1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се жени. В този период възникват епичната [[поема]] „[[Херман и Доротея]]“ (1798); драматургичните творби, които той е започнал по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува – „Ифигения в Таврида“ (1787), „Егмонт“ (1788), „Торквато Тасо“ (1790); образецът на новия [[образователен роман]] „[[Вилхелм Майстер]] – години на учение“ (1796) и „[[Вилхелм„Вилхелм Майстер]] – години на странстване“ (1807/1821), [[мемоари|мемоарно]]-[[автобиография|автобиографичната]] книга „Поезия и истина“ (1811 – 1814) и още много други.
 
Няколко седмици след завръщането си от Италия Гьоте прави през 1788 г. 23-годишната [[ХристианеКристиане Вулпиус]] своя любовница и по-късно своя съпруга. През декември 1789 г. се ражда синът [[Аугуст фон Гьоте|Аугуст]]; четирите последвали деца живеят само няколко дни. Още през късното лято на 1790 г. по време на пътуване до [[Силезия]] Гьоте прави предложение за женитба на 21-годишната Хенриете фон Лютвиц.
[[Файл:Der junge Goethe, gemalt von Angelica Kauffmann 1787.JPG|мини|150px|Гьоте на 38 години, рисуван от Ангелика Кауфман, 1787 г.]]
[[Файл:Christiane-von-Goethe-Vulpius.jpg|мини|150px|ляво|Христиане Вулпиус, рисунка на Гьоте от 1788 г.]]
[[Файл:AugustVonGoethe.jpg|мини|150px|Аугуст фон Гьоте (* 25 декември 1789 Ваймар; † 27 октомври 1830 г., Рим)]]
Няколко седмици след завръщането си от Италия Гьоте прави през 1788 г. 23-годишната [[Христиане Вулпиус]] своя любовница и по-късно своя съпруга. През декември 1789 г. се ражда синът [[Аугуст фон Гьоте|Аугуст]]; четирите последвали деца живеят само няколко дни. Още през късното лято 1790 г. по време на пътуване до [[Силезия]] Гьоте прави предложение за женитба на 21-годишната Хенриете фон Лютвиц.
 
След своето завръщане в Германия Гьоте се отказва от повечето си служби. Запазва само мястото си в ''Consilium'' и така съхранява политическото си влияние. Ръководи училището по рисуване и контролата на държавното строителство. От 1791 до 1817 г. ръководи Ваймарския дворцов театър. От 1807 г. Гьоте е също съветник на принадлежащия към херцогството университет [[ЙенаЙенски (град)университет|университет Йена]] и настоява за разширяването на природонаучния факултет. Застъпва се за номинирането за професори на [[Йохан Готлиб Фихте]], [[Георг Хегел]], [[Фридрих Шелинг]] и [[Фридрих Шилер]].
 
През годините след своето пътуване в Италия Гьоте се занимава преди всичко с природни изследвания. През 1790 г. издава своето произведение „Versuch„''Versuch die Metamorphose der Pflanzen zu erklären“erklären''“, освен това започва изследванията си към учението на цветовете.
 
През лятото 1794 г. Фридрих Шилер, който е с десет години по-млад и е професор по история в близкия Йена (от края на 1799 г. във Ваймар), го помолва за сътрудничество в заплануваното от него списание за култура и изкуство „Die„''Die Horen“Horen''“. Гьоте се съгласява, двамата се сближават и създават епохалното литературно-историческо направление „Ваймарски класицизъм“. Със смъртта на Шилер през 1805 г. свършва важният период на „Ваймарския класицизъм“.
 
През 1809 г. Гьоте започва да пише своята [[автобиография]]. Той започва да учи [[Арабски език|арабски]] и [[Персийски език|персийски]] и да чете [[Коран]]а и стиховете на персийския поет [[Хафез]]. Негов секретар е [[Фридрих Вилхелм Ример]] (от 1805 г. възпитател на сина му). Във Ваймар идва [[Бетина фон Арним]] и със спомените си от разказите на неговата майка му помага да напише „Aus„''Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit“Wahrheit''“.
 
През 1814 г. Гьоте, вече на 65 години, се влюбва в [[Мариане фон Вилемер]] (Мариане Юнг), с която се запознава във Франкфурт и тя става негова [[муза]] и партньорка в писане на поезия. Той издава през 1819 г. стихосбирката „Западно-източен диван“ в 12 тома.
 
През 1816 г. след дълго боледуване умира ХристианеКристиане, съпругата на Гьоте. През 1817 г. той предава ръководството на дворцовия театър и за него започва да се грижи снаха му Отилие фон Гьоте.
 
=== Световна слава ===
[[Файл:Johann Wolfgang Goethe 1811.jpg|200px|мини|150px|ляво|Портрет на Гьоте от Луизе Зайдлер<br />(Ваймар, [[1811]])]]
[[Файл:Goethedenkmal Frankfurt 1900.jpg|мини|240px|Паметникът на Гьоте във Франкфурт]]
Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – [[трагедия]]та „''Фауст“[[Фауст]]“''. Тя го въздига като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори [[Наполеон]] през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с [[КръстОрден на почетнияПочетния легион|Кръста на почетния легион]].
 
До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар – там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта [[Мариенбад]] се запознава със седемнадесетгодишната17-годишната Улрике фон Левецов (''Ulrike von Levetzow'') и не след дълго – вече седемдесет и четири годишен – ѝ прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата „Трилогия на страстта“ (1827), в която е включена прочутата „Мариенбадска елегия“ (1823).
[[Файл:Goethedenkmal Frankfurt 1900.jpg|мини|240px|Паметникът на Гьоте във Франкфурт]]
 
Поетът умира на [[22 март]] [[1832]] г. вероятно от сърдечен [[Инфаркт на миокарда|сърдечен инфаркт]]. Неговите последни думи са: „Повече светлина!“ ''(„Mehr Licht!“)'', според домашния му лекар Карл Фогел, който обаче в този момент не бил в стаята. На [[26 март]] Гьоте е погребан във ваймарската княжеска гробница.
 
Родната къща на Гьоте във Франкфурт на Майн и неговата градинска къща във Ваймар, в която са създадени множество произведенията му, днес се числят към [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното културно наследство на ЮНЕСКО]].
== Жените в живота на Гьоте ==
Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик женолюбец и страстен почитател на ''„вечната женственост“''. От юношеската си любов към „Кетхен“ (по-голяма с 3 години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с 55 години). Гьоте е търсил в ''Жената'' упование и подтик за съзидание. Откривал е в ''Нея'' божествеността на природата, очарованието на красотата и даровете на любовта, намирал е духовно преображение и творческо себепостигане.
<gallery caption="" class="center">
 
Файл:Annakatharinaschoenkopf.gif|Ана Катарина Шьонкопф „Кетхен“, „Анете“<br />(1746 – 1810),<br />Лайпциг 1766 г.<br />''(на 20, Гьоте на 17)''
<gallery class="center" widths="165px" heights="220px" perrow="3">
Image Файл:AnnakatharinaschoenkopfSusanne von Klettenberg.gifjpg|АнаЗузане Катарина Шьонкопф „Кетхен“,фон „Анете“Клетенберг<br />(17461723 – 18101774),<br />ЛайпцигФранкфурт 17661768 г.<br />''(на 2045, Гьоте на 1719)''
Image Файл:SusanneFriederike von KlettenbergBrion1.jpg|Зузане Катарина фонФридерике КлетенбергБрион<br />(17231752 – 17741813),<br />ФранкфуртЩрасбург 17681770 г.<br />''(на 4518, Гьоте на 1921)''
Image Файл:FriederikeCharlotte Brion1Buff.jpggif|ФридерикеШарлоте БрионБуф „Лоте“<br />(17521753 – 18131828),<br />ЩрасбургВецлар 17701772 г.<br />''(на 1819, Гьоте на 2123)''
Image Файл:CharlotteMaxiimiliane BuffBrentano.gifjpg|ШарлотеМаксимилиане Буф „Лоте“Брентано<br />(17531756 – 18281793),<br />ВецларФранкфурт 1772 г.<br />''(на 1916, Гьоте на 23)''
Image Файл:Maxiimiliane BrentanoLiliSchoenemanGoethesVerlobteS46.jpg|МаксимилианеАна Елизабет Шьонеман Брентано„Лили“<br />(17561758 – 17931817),<br />Франкфурт 17721775 г.<br />''(на 1617, Гьоте на 2326)''
Image Файл:LiliSchoenemanGoethesVerlobteS46AugusteGraefinZuStolbergS45.jpg|АнаАугусте ЕлизабетЛуизе Шьонеманграфиня „Лили“цу Щолберг<br />(17581753 – 18171835),<br />Франкфурт 1775 г.<br />''(на 1722, Гьоте на 26)''
Image Файл:AugusteGraefinZuStolbergS45Charlotte von Stein.jpg|Аугусте Луизе графиняШарлоте цуфон ЩолбергЩайн<br />(17531742 – 18351827),<br />ФранкфуртВаймар 1775 г.<br />''(на 2233, Гьоте на 26)''
Image Файл:Charlotte Christiane-von Stein-Goethe-Vulpius.jpg|ШарлотеКристиане фон ЩайнГьоте-Вулпиус<br />(17421765 – 18271816),<br />Ваймар 17751788 г.<br />''(на 3323, Гьоте на 2639)''<br />(рисунка на Гьоте)
Image Файл:Christiane-von-Goethe-VulpiusMinchenHerzlieb1.jpg|КристианеВилхелмине фонХерцлиб Гьоте-Вулпиус„Минхен“<br />(17651789 – 18161865),<br />ВаймарЙена 17881807 г.<br />''(на 2318, Гьоте на 3958)''<br />(рисунка на Гьоте)
Image Файл:MinchenHerzlieb1Marianne_von_Willemer.jpgpng|ВилхелминеМариане Херцлибфон „Минхен“Вилемер<br />(17891784 – 18651860),<br />ЙенаХайделберг 18071814 г.<br />''(на 1830, Гьоте на 5865)''
Image Файл:Marianne_von_WillemerUlrike_von_Levetzow.pngjpg|МарианеУлрике фон ВилемерЛевецо<br />(17841804 – 18601899),<br />ХайделбергМариенбад 18141821 г.<br />''(на 3017, Гьоте на 6572)''
Image:Ulrike_von_Levetzow.jpg|Улрике фон Левецо<br />(1804 – 1899),<br />Мариенбад 1821 г.<br />''(на 17, Гьоте на 72)''
</gallery>
 
 
== Библиография ==
[[Файл:Weimar Goethe Gartenhaus.jpg|мини|180px|Градинската къща на Гьоте във Ваймар]]
 
; Стихотворения, песни и балади
* ''Geistesgruß'', 1774 – ''(Духовен поздрав)''
* ''Ein Fastnachtsspiel vom Pater Brey'', 1774 –
* ''Jahrmarktsfest zu Plundersweilern'', 1774 – ''(Панаирно празненство в Плундерсвайлерн)''
[[Файл:Faust und Mephisto, Stich von Tony Johannot.jpg|мини|240px|''„Фауст и Мефистофел“''<br />от Тони Йоханнот (1845 – 1847)]]
* ''Götter, Helden und Wieland'', 1774 – ''(Богове, герои и Виланд)''
* ''Clavigo'', 1774 – ''(Клавиго)''
; Записки и афоризми
* ''Maximen und Reflexionen'', 1833 – ''(Максими, размисли, фрагменти'' – публикувани посмъртно)
[[Файл:Cheb Goethe.jpg|мини|240px|Паметна плоча за Гьоте в [[Хеб]], Западна Чехия]]
 
; Природонаучни произведения