Адвентизъм: Разлика между версии

Адвентизмът е религиозно християнско движение от протестантски тип гравитиращо в периферията на протестантизма. Възникнало е в Европа в края 18-ти и началото на 19 в сл. Хр. Основните идеи, които изразява учението, са обобщени в няколко пункта: хората трябва да се очистват от греховете си чрез [[покаяние]] и [[кръщение]], да се почита светостта на [[Божия закон]] изразен в Декалога (10-те заповеди), да се освещава седмия ден (събота) като символ на Божия авторитет, да се води скромен и здравословен начин на живот, и др. Наред с това учението е развило и някои частни доктрини за съществуването на небесно светилище, несъществуване на душите след смъртта, провеждането на изследователен съд от [[Христос]] в небето и др., отделящи го от общата идейност на протестантските [[Вероизповедания в Германия|вероизповедания]].

Терминът „адвентизъм“ в буквален превод от [[латински език]] означава „пристигане“. Той е чуждица, навлязла в българския език от латински и е съставен от латинските думи <span lang="EN-US">ad</span>=към и <span lang="EN-US">venio</span>=идвам (ad + venio = advenio) – т.е. „идвам към някого“. Оттук и производните имена '''''<span lang="EN-US">adventus</span>, advent''''' = пристигане, идване.

Първоначално с понятието <span lang="EN-US">adventus </span> се обозначавало пристигането на императора[[император]]а пред портите на града. Тази традиция се превърнала в празник, наричан „Адвента“, в който ден ликуващи тълпи, размахващи палмови клонки, посрещали императора. <ref>Подробно описание на едно такова събитие е издълбано върху арката на император Галерий в Солун (297 – 305 г.)</ref>. Отбелязването на това събитие е било толкова важно, че е било разпространено и в нумизматиката[[нумизматика]]та, където по сеченето на монети и медальони се е изобразявал римският император, яздейки кон. <ref>Такъв пример може да се открие в запазен медальон от 3 век сл. Хр., на който е изобразен имп. Константин, влизащ във Византион.</ref>

В [[Христология|христологичен]] аспект с „adventus“„''adventus''“ се обозначава влизането на Христос в [[Ерусалим]] (Ин.12:12 – 19). В [[Есхатология|есхатологичен]] план се използва в смисъла на очакваното второ идване на Иисуса Христа. В епохата на политически смутове, отпадане на религиозното съзнание, [[атеизъм]] и някои случили се тежки природни катаклизми в Европа и света неимоверно се засилил интересът на хората към идеята за края на света и второто идване на Христос.

Така в края на XVIII и началото на XIX век сл. Хр. в Европа някои [[Лютерани|лютерански]] и [[Римокатолическа църква|римокатолически]] учители се заели да изучават онези пророчества от [[Светото Писаниеписание]], говорещи за свършека на света и Второто идване на Христос. Те започнали да поставят силен акцент върху книгите „Даниил“„[[Даниил]]“ и „Откровение“„[[Откровение на Йоан|Откровение]]“. Обявили пред своите паства, че времето за '''''„разчупване“''''' на вестта на тези книги се е изпълнило и пренебрегвайки думите на Христос, че '''''„не е дадено на човеците да знаят времената и годините, които Отец е положил в своя власт“, '''''се заели да пресмятат и изчисляват кога ще бъде [[Второто Пришествиепришествие]]. Те напуснали своите религиозни общности, оформяйки ново религиозно движение, наречено от съвременниците им „адвентизъм“, а последователите им – „адвентисти“. Вестта за Второто Пришествие станала главна доктрина на движението, базирайки се върху Дан.8:14 за изчистването на небесното светилище в период на „2300 вечери и утрини“ като реални земни години, изхождайки от думите на Св.пр. [[Езекил]], според който „един ден е равен на една земна година“. Още през [[IX век|IX]] и [[X век]] мнозина равини[[равин]]и са приели това и учели, че 2300-те денонощия са предсказани исторически земни години.

Корените на появата на адвентизма всъщност никак не са били нови, но те имат своето начало още от епохата на средновековието[[Средновековието]]. Въз основа на пророчествата за съществуването на небесно светилище от кн. на Св.пр.Даниил 8 гл. Идеята за „службата на Христос като Първосвещеник в небесно светилище след Възнесението си“ историята е запомнила имената на различни хора и религиозни общества, които още в стария свят далеч преди появата на адвентизма са достигнали до идеята за съществуване на „ небесното„небесното светилище“ и всъщност с това не се е появило „нищо ново под слънцето“.

Идеята за определяне датата на Христовото Пришествие се е зародила още през IX век сл. Хр. Нахавенди, еврейски равин, живял в [[Персия]] и мнозина други равини от 9IX и 10X век от Персия, [[Палестина]], [[Франция]] и [[Испания]] са учели, че 2300 денонощия означават 2300 реални години. През средновековието в [[Европа]] автори като [[Арнолд де Виланова]] и [[Пиер Жан д’Оливи]] (13[[XIII век]]), [[Никола де Куза]] (15[[XV век]]) и др. са достигали до определяне на дата за Христовото Пришествие. [[Августин Блажени]] също бил поддръжник на тази теория.

Според изчисления на блаж.[[Августин АвгустинБлажени]] той достигнал до идеята, че в 1000-та година ще дойде Христос. В тази година хората били обхванати от масова религиозна истерия и напразно се приготвили да посрещнат Христос като изпродали и дарили всичко свое. Спомени от това „приготовление“ са запазени в центъра на гр. [[Базел]], както и в много немски градове – [[Страсбург]], [[Вормс]], [[Шпайер]], [[Трир]], и [[Майнц]] и др. Теолозите, на първо място Лакунца, Бенгел, Гаусен, Волф и др., достигат до идеята, че Христос ще дойде втори път в началото на 1000-та година. Така се появили две теории за настъпване на Пришествието: преди 1000-та години (премилеанизъм) и след 1000-та години (постмилеанизъм). 

Проповедниците на Пришествието в Европа били стотици. Луис Уей, Джоузеф Фрей, К. Хотрей, Уилям Кънингхейм, Едуард Бикърстет, Хенрих Рихтер, Мартимър Съливан, Луи Госен, Уилям Пим, Джордж Кроли, Хенри Менинг, Александър Кит, Джеймс Бег, Джордж Стенли Фейбър, и много други в [[Шотландия]], [[Ирландия (държава)|Ирландия]], Франция, [[Германия]], [[Холандия]], [[Швейцария]] и главно в [[Англия]] издавали литература и изнасяли проповеди с призиви за пробуждане предвид скорошното Второ идване на Христос. Томас Маколи, историк, член на парламента, писал през 1844 г., че, вярващите в близкото пришествие на Христос били хора от „всички рангове, чинове, състояния и способности; даже от висшата аристокрация и членове на парламента“. [[Евреи]] и [[Мюсюлманин|мюсюлмани]] също се опитвали да датират Пришествието. В системата на [[юдаизма]] възраждането на европейското еврейство чрез [[Хасидизъм|хасидизма]] включвало едно предсказание за идването на [[Месия]] около 5603 г. (1843/1844). Мюсюлманите също стигнали до подобно заключение. Bab („вратата“) щяла да се появи през 1260 г. от херигата (очакването), т.е. през 1843/1844 г.

За истински родоначалник на адвентизма обаче всички учени приемат американският фермер от [[Питсфийлд]], Масачузетс[[Масачусетс]] – [[Уйлям Милър]] (15 февруари 1782 г.) бивш [[Баптисти|баптистки]] проповедник. След четене на стихове от книгите [[Числа (Библия)|Числа]] и Йезекийл[[Йезекиил]] стигнал до извода, че винаги един пророчески ден е равен на една земна реална година. Опирайки се на Дан. 8:14 за „ небесното светилище и 2300 вечери и утрини на очистването му „ и протест.протестантското разбиране, че „ очистването на светилището „светилището„ е символ на Второто Идване на ИХИисус Христос. Правейки историческа справка Милър достигнал до идеята, че началото на тези 2300 години е именно издаденият указ за съграждането на [[Йерусалим]] след вавилонския плен ([[45 г. пр.н.е.|457 г. пр. Хр.]]) и че това пророческо време се е изпълнило през настъпването на 1844 г. Разбира се очакванотоОчакваното не се случило и мнозина се разочаровали. Негов ревностен последовател Хайръм Едсън получил видение, че Милър не бил объркал събитието, а не датата. В 1844 г. ИХИисус Христос е влязъл като Първосвещеник в [[Светая светихСветих]] на небесното светилище, за да води изследователски съд преди да дойде втори път на земята да вземе избраните си 144 000.

Така, че началото на развитието на това вероизповедание е започнало от американския проповедник Уилям Милър (William Miller<span lang="no-bok">, </span>1782 – 1849).

Между 1844 и 1847 г. се оформили три адвентни групи:

# Милъристи – Групатагрупата около близките на Милър ученици Хайръм и Оливър защитавала идеята, че ИХХристос е влязъл в небесното светилище, за да провежда изследователен съд, който да приготви хората за неговото идване.;

Елън Уайт (писателка и пророчица на Бога) е благочестива жена от [[Калифорния]], надарена с ясновидски способности. Чрез ръката на нейна служителка Фани Болтън (която по-късно е изгонена) Уайт завещава богат книжен фонд на социално-религиозна тематика. Една поредица от пет книги обаче заема централно място в култа – поредицата е наричана „Пенталогия“ и се ползва с висок авторитет; тя включва: „Патриарси и пророци“, „Пророци и Царе“, „Копнежът на вековете“, „Животът на Исуса“ и „Великата борба“. Те са наричани „по-малката светлина, която води към по-голямата – Библията“[[Библията]]“.

Заедно с [[Хайръм Едсън]] и [[Джоузеф Бейтс]] през 1860 годинаг. Елън Уайт формирала деноминацията на адвентистите, която официално получила днешното си име – Църквата на адвентистите от седмия ден. Уайт се прочула като пророчица. За адвентистите написаното от нея е равносилно на закон. Най-крайните твърдят, че второто пришествие ще бъде предшествано от период, когато папството[[папство]]то ще наложи със сила почитането на неделята от целия свят. Всеки, който не приеме това, ще бъде убит, но и всеки, който приеме това, ще бъде унищожен от самия Бог.

Днес адвентистката църква работи в 209 страни с 46 740 църкви и 11 млн. последователи, които говорят на 310 езика. От тях само в [[САЩ]] са около 800 000. В [[България]] адвентистите са 7300 в 100 селища. За първи път в България ([[Добруджа|Североизточна Добруджа]]) идеите на адвентизма са донесени от заселили се германски адвентисти, дошли от [[Кримския полуостров]] през 1891 година. Пет години по-късно в [[Русе]] е покръстен българският евреин Яков Гринберг, станал първият нашенски адвентист.

Адвентистите имат една от най-големите образователни системи в света. Те поддържат глобална информационна мрежа, която включва сателитни програми, телевизия, радио (включително в България), печат и [[Интернет]]. Техните университети се славят с модерна апаратура и разполагат с много средства. Адвентистката църква помага на нуждаещи се чрез своите агенции за развитие и помощ. В доста страни се подпомагат онеправдани, бедни и инвалиди. Организират се младежки лагери, проекти за обслужване на населението.