Норберт Елиас: Разлика между версии

Норберт Елиас е роден на 22 юни 1897 г. в Бреслау, Силезия, Прусия, Германска империя (сега Вроцлав, Полша) в еврейското семейство на Херман и Софи Галевски. Баща му е бизнесмен в текстилната промишленост. След полагане на абитуриум през 1915 г. става доброволец в немската армия през Първата световна война и е телеграфист, първо на Източния фронт, а след това на Западния фронт. През 1917 г. е претърпява нервен срив, обявен е за негоден за служба и е изпратен в Бреслау като санитар. Същата година започва да изучава философия, психология и медицина в университета в Бреслау, като срециализира по един семестър в университетите на Хайделберг и Фрайбург през 1919 и 1920 г., като през 1919 г. се отказва от медицината. За да плаща за образованието си работи като ръководител на отдела за износ в местна фабрика. През 1924 г. завършва с докторска дисертация по философия под ръководството на Рихард Хьонигсвалд, представител на [[неокантианство]]то. Разочарован от отсъствието на социалния аспект в неокантианството той се насочва към социологията за по-нататъшното си обучение.▼

По време на пребиваването си до 1925 г.в Бреслау той е ангажиран с немското [[ционизъм|ционистко движение]] и действа като един от водещите интелектуалци в немско-еврейското младежко движение „Блау-Вайс“. Запознава се с [[Ерих Фром]], [[Гершом Шолем]], и др. В Хайделберг работи с [[Алфред Вебер]]. През 1930 г. става асистент в университета във Франкфурт при социолога [[Карл Манхайм]]. През 1933 г. с започване на гоненията на евреите от нацисткия режим бяга в Париж. Баща му умира през 1940 г. в Бреслау, а майка му е депортирана през 1942 г. в [[Треблинка]], където умира.▼

През двете си години в Париж Елиас работи като частен учен, подкрепен от стипендия от „Амстердам Стюнфондс“ и организира малка работилница за производство на детски играчки. През 1935 г. се премества във Великобритания, където работи със стипендия от организация за подпомагане на еврейски бежанци върху първата си книга „Относно процеса на цивилизация“ до 1939 г., когато тя е публикувана. Теорията му се фокусира върху връзката между властта, поведението, емоцията и знанието във времето. Той значително оформя това, което се нарича социология на развитието или фигуративна социология.▼

През 1939 г. той се среща с Карл Манхайм и получава длъжността старши научен сътрудник в [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]]. През 1940 г. е евакуиран в [[Кеймбридж]], но заради националността си и войната е задържан в лагери за интерниране в Ливърпул и на остров Ман в продължение на осем месеца.▼

След освобождаването си през 1941 г. се завръща в Кеймбридж и до края на войната той работи за британските разузнавателни служби, разследвайки нацистите сред германските военнопленници. После преподава във вечерни курсове за образование на възрастни, във вечерните курсове по социология, психология, икономика и икономическа история в университета в Лестър и чете лекции в други висши учебни заведения. Заедно с [[Зигмунд Фулкес]] постават теоретичните основи на груповия анализ, важна школа за терапия. През 1952 г. е съосновател на Обществото за групова анализа в Лондон и самият той работи като групов терапевт. През 1952 г. получава британско гражданство.▼

През 1954 г. става преподавател по социология в Университета на Лестър, където заедно с Иля Нойстад допринася значително за развитието на социологическия факултет на университета, който се превръща в един от най-големите и влиятелни във Великобритания. Пенсионира се през 1962 г., но продължава да преподава студенти в Лестър до средата на 70-те години.▼

В периода 1962-1964 г. преподава като професор по социология в Университета на Гана в Легон близо до Акра. След завръщането си в Европа през 1965 г. той прекарва много време като професор в различни немски и холандски университети, а от 1978 г. се установява в Амстердам.▼

Репутацията и популярността му нараства много след преиздаването на книгата му „Относно процеса на цивилизация“ през 1969 г. и става един от най-влиятелните социолози в историята на областта. Наричан е „холандския мислител“, а книгата е класирана сред най-важните книги в социологията през ХХ век. В периода 1978-1984 г. работи в Центъра за интердисциплинарни изследвания в Университета в Билефелд, където получава през 1980 г. получава титлата почетен доктор.▼

За дейността си получава редица награди, вкл. отличието „Командор на ордена За заслуги към ФРГ“ и „Командор на ордена Орание-Насау за държавни заслуги“ към Нидерландия.▼

Норберт Елиас умира на 1 август 1990 г. в Амстердам, Холандия.▼