Бегония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на неактивен линк hit.bg |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 78:
[[Категория:Бегония| ]]
Твърде интересен начин за размножаване на царската бегония е чрез листни резници. За да ви го покажем сега, ние заснехме отделните моменти още през юни, когато също е подходящо време за тази цел.
Въпреки името си, тя ни най-малко не засенчва красотата и достойнствата на всички останали бегонии, с които се гордеят например бегония каролина, бегония фолиоза, бегония металика, бегония масониана или бегония рицинофолия. И без да е по царски капризна към условията на отглеждане, тя спира погледа на ценителя на крастата за дълго върху царствената си особа.
Стъблата и в причудливи извивки оформят приятния й външен изглед. Асиметричните й сърцевидни листа, които селекционерите са покрили с багрите на наметалото от приказки за прелестни царици са като кадифено удоволствие за окото. В различните сортове ще ги видим в различни тонове на зеленото, червеното, виолетово-червеното, антоциановото и в още много други разцветки, със сребристи ивици или кръгове, или пък изцяло сребристи, с равна повърхност или приятно накъдрени.
Приятните багри и нежните власинки на листата им придават мекотата на кадифето. Днес много се ценят сортовете със сребристоблестящи и с изпъстрени листа. Бегониите по принцип могат да се размножават чрез вкореняване на всички надземни части. Царската бегония (Begonia rex) не прави изключение.
Може да използвате част от стъбло с листа, може да потопите само дръжката на един лист и ще получите ново растение. Най-приемливият и най-използваният начин е чрез листни резници. Точно така – листни резници, което ще рече нарязани листа.
Нарязани по подходящ начин и поставени при подходящи услови те образуват на определено място растежен център, от който се развиват както корени, така и стъбло с листа. Това е толкова лесно, че никак няма да ви е трудно да го направите, дори никога да не сте се занимавали с размножаване на растения. Освен лист от бегония, ще ви трябва някакъв съд, перлит или чист речен пясък, нещо, с което да покриете съда с вкореняващите се листни резници, за да създадете висока въздушна влажност и, разбира се, остро ножче. В търсене на подходящ съд ние попаднахме на опаковка от доматии решихме да направим опита в нея, за да ви подскажем, че може да използвате различни други подобни опаковки. Нашата имаше дупки на дъното и на капака, което осигурява оттичането на водата и необходимото проветрение, но ако вашата няма, трябва да и направите. Капакът ни спести и търсенето на средство за покриване, което всъщност никак не е трудно – един найлонов плик щеше да свърши същата работа. Дънните отвори покрихме с неравни камъчета, така че през тях да изтича водата, но да не се изсипва перлитът. Така осигурихме необходимия дренаж. Перлитът нанесохме като достатъчно дебел пласт, в който да закрепим листните резници. За размножаване избрахме един нормално развит лист. За да направим точно срезовете, го обърнахме така, че да легне върху горната (лицевата) страна. С остро ножче направихме три среза през оформилите са от главните жилки три дяла на листа. Така получихме три лисни резника от един лист. В този си вид те не са удобни за работа, а и тъй като голяма част от петурата е запазена, ще изпарява много вода. Затова изрязахме и част от нея. Така резниците придобиха триъгълна или трапецовидна форма и размери, които ги правеха удобни за засаждане в избрания от нас съд. Малкият разцеп в основата на жилката, както се практикува и при дръжките, ускорява коренообразуването и ние се възползвахме от този факт. За да предотвратим загниването, използвахме изпитания метод – просто потопихме основата в прах от стрити дървени въглища. Така подготвените резници “посадихме” в приготвеното легло от перлит. На капака поставихме етикет с указание за съдържанието и дата на залагане на нашия опит. Така подготвения съд поставихме на леко засенчено място сред другите цветя. Оттук нататък грижа ни бе само да следим да не изсъхне перлитът. Наложи се да добавяме по малко вода, което правехме внимателно без да мокрим листните резничета. Много удобен начин на поливане се оказа потапянето на дъното на съда във вода до равнището на перлита. Тя проникваше през дренажните отвори веднага. Веднага изваждахме и съда да се изцеди водата. След 30-35 дни покаралите нови листенца покриваха перлитаи това бе указание, че са се образували корени. Вече можеше да засадим младите растения в индивидуални саксийки. Ангажирани с друга работа, това успяхме да направим едва на четиридесетия ден, което всъщност не беше закъснение. С помощта на специално приготвена пръчица изваждахме внимателно младите растения. Те бяха развили множество коренчета. Полепналия по тях перлит не отстраняхме, за да не повредим нежните коренови власинки . Известно е, че малките растения не бива да се засаждат в големи саксии. Прехвърлянето им в все по-големи и по-големитрябва да става последователно с нарастването им. Затова и ние използвахме най-малкия номер саксийка – 7. Не пропуснахме да осигурим дренаж, като покрихме първо дренажните отвори на дъното с парченца от стара глинена саксийка. След това оформихме недебел пласт от речен пясък. Почвената смеска, която използвахме, се състоеше от широколистна листовка, торф и чист речен пясък с преобладаващо участие на листовката. Накрая, разбира се, поляхме с лейка без решетка, за да не мокрим листенцата, с което осигурихме и по-плътния контакт между корени и хранителен субстрат. Не се и съмняваме, че не след дълго младото растение ще стане голямо и хубаво, като майчиното, от което взехме само един лист.
| |||