Линеен кораб: Разлика между версии

 

В четирите линкори от типа „[[Линейни кораби тип „Орион“|Орион]]“, заложени 1909 – 1910 г.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|28|2}}, са използвани сериозни усъвършенствания. Линкорите за първи път имат [[13,5″ морско оръдие Mark V|343-мм оръдия]] с дължина на ствола 45 калибър, което дава солидно увеличаване на теглото на снаряда при повишаване на точността на стрелбата.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|място = СпБ|издателство = Галея-Принт|година = 2008|страници = 3|isbn = 978-5-8172-0132-1}}</ref> Всичките пет двуоръдейни кули успешно са разположени по [[диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]], благодарение на което по борд вече действително могат да стрелят всичките десет оръдия на главния калибър.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли типа „Орион“. 1908 – 1930 гг|страници = 4}}</ref> Бронирането се усилва, а водоизместимостта съществено нараства.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли типа „Орион“. 1908 – 1930 гг|страници = 16}}</ref> По същество това са първите британски линкори, проектирани без особена спешност и за това без явните недостатъци на предшествениците си.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 5}}</ref> Слабостите на „Орионите“ са ниската [[Устойчивост (корабоплаване)|устойчивост]] и слабата подводна защита.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли типа „Орион“. 1908 – 1930 гг|страници = 45}}</ref>

Следващият тип линкори – „[[Линейни кораби тип „Кинг Джордж V“|Кинг Джордж V]]“, – четирите единици на който са заложени през 1911 г.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|30|2}}, практически повтаря „Орион“, но с някои усъвършенствания.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 21}}</ref> Тази линия продължават четирите линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Айрън Дюк“|Айрън Дюк]]“. Тяхното залагане се състои през 1912 г.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921|pages = 31}}</ref> По-големи отколкото предшествениците си те носят 152-мм артилерия като противоминен калибър, макар и неудачно поставена.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 29, 32}}</ref> Бронирането отново се усилва. Както и предходните линкори, типа „Айрън Дюк“ има скорост около 21 възела.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 33 – 34}}</ref>

[[Файл:HMS Queen Elizabeth aerial view 1918.jpg|мини|ляво|180px|Линкора „Куин Елизабет“]]