Уикипедия

Лисец (област Ловеч): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 93.123.48.37 (б.), към версия на Vodnokon4e
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}{{друго значение|селото в Област Ловеч|други значения|Лисец}}
{{Селище в България
 
| екатте = 43829
| надм-височина = ~250
Line 13 ⟶ 12:
 
'''Лѝсец''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Ловеч]], [[област Ловеч]].
 
''Част от данните не са попълнени, но [[Уикипедия:Статии за населените места в България|бихте могли да ги добавите]]. ''
 
== География ==
Село Лисец е разположено в северните склонове на [[Стара планина]] и е на границата на [[Предбалкан]]а и хълмистата [[Дунавска равнина]]. Намира се на 8 km северозападно от гр. [[Ловеч]] и на 25 km южно от гр. [[Плевен]]. Землището на селото възлиза на 38 хил. дка и граничи с тези на гр. Ловеч, с. [[Катунец]], с. [[Скобелево (област Ловеч)|Скобелево]], с. [[Радювене]], с. [[Николаево (област Плевен)|Николаево]], с. [[Баховица]]. Може да се раздели условно на две части – равно плодородно поле на изток и хълмиста, силно нагъната част на запад, където природата е събрала заедно широколистни гори, тучни ливади и пасища, обработваеми земи и началото на реките [[Чернялка]] и Мирьова река. Последните се вливат съответно в р. [[Вит]] при с. [[Търнене]] и р. [[Каменица (приток на Вит)|Каменица]] (десен приток на Вит) при с. [[Бежаново (област Ловеч)| Бежаново]]. Населението на селото по своя етнически състав е над 90% българско, като останалите етноси са традиционни за страната – [[цигани]] и [[българо-мохамедани]]. Броят му през годините, когато е извършвано преброяване, се е движил така:
Село Лисец е разположено
 
в северните склонове на Ста-
ра планина и е на границата
на Предбалкана и хълмистата
Дунавска равнина.Намира се на
8 км.северозападно от гр.Ловеч
и на 25 км южно от гр.Плевен.
Землището на селото възлиза
на 38 х.дка и граничи с
тези на гр.Ловеч, с.Катунец,
с.Скобелево, с.Радювене,
с.Николаево, с.Баховица.
Може да се раздели условно
на две части-равно
плодородно поле на изток и
хълмиста, силно нагъната част на
запад, където природата е
събрала заедно широколистни гори,
тучни ливади и пасища, обработваеми
земи и началото на реките
Чернялка и Мирьова река.Последните
се вливат съответно в р.Вит при
с.Търнене и р.Каменица /десен
приток на р.Вит/ при с.Бежаново.
Населението на селото по своя етнически състав
е над 90% българско, като останалите етноси са
традиционни за страната-роми и българо-мохамедани.
Броят му през годините, когато е извършвано
преброяване, се е движил така:
* 1881 г. – 917 ж.
* 1893 г. – 1352 ж.
Line 58 ⟶ 28:
* 1965 г. – 1719 ж.
* 2011 г. – 804 ж.
 
Последвалите урбанизационни процеси в страната
Последвалите урбанизационни процеси в страната и така нареченото "жителство"„жителство“ не дават точна представа за броя на населението при преброяванията след 1965 г.
представа за броя на населението при преброяванията
след 1965 г.
 
== История ==
{{раздел-мъниче}}
Исторически сведения
== Обществени институции ==▼
 
▲== Обществени институции ==
* Църква
* Читалище "Светлина"„Светлина“
* Библиотека /намира се в сградата на читалището/
* Целодневна детска градина
Line 79 ⟶ 47:
* Паметник на загиналите във войните
* Паметник на опълченеца Петко Стойчев Топалски
== Културни и природни забележителности ==▼
 
▲== Културни и природни забележителности ==
В селото има, пет магазина, ресторант, два бр. кафе-аперитив. Има 2 автобусни спирки. В село Лисец могат да се видят много разнообразни автентични танци които не се срещат навсякъде като „Маджарица”„Маджарица“, „Чуш-Мерджан”Мерджан“, „Кривици”„Кривици“, „Коцина”„Коцина“ и „Ганкино”„Ганкино“ които бяха номинирани и в националната система „Живи човешки съкровища”съкровища“.
 
== Редовни събития ==
* [[2 август]] – Празник на селото
* Обредна чорба на местостта ''Врани кладенец'' Тази обредна чорба е обичай, който се изпълнява вече 87 години в местността „Врани кладенец”кладенец“, откъдето и името на ястието.В резултат на драматичните събития през 1926 г. селището е щяло да бъде опожарено, а жителите му – изселени. Причината е злонамерен донос, според който там се укрива част от бандата на страшния Дочо Узунов, останала в историята с много кървави обири в Ловешко и страната. На 2 август същата година подполк. Цоко Стоянов Коев, командир на Ловешкия гарнизон, спасява селото с думите: “Лесно„Лесно е да се разруши едно село, но е трудно да се направи”направи“. Днес тази достоверна история от не чак толкова далечното минало се знае от малко хора. За благодарност към съдбата, лисечани пренасят курбан за своето спасение. В памет на тези събития общоселски инициативен комитет през 1996 г. решава 2 август да бъде обявен като Ден на Лисец. За самия курбан селото се разделя на 7 района, всеки от които е с отделни готвачи, все местни. Приготовленията за чорбата са дълги, а самата тя се готви в продължение на 4- – 5 часа.
* джамалуване
* коледуване
* лазаруване
 
== Личности ==
* Ванко Рибенски-кмет на селото, който през 1878 г.с цената на живота си го спасява от сигурно унищожение.
* Петко Стойчев Топалски /1860- – 1946/-Опълченец, участник в Руско-турската освободителна война 1878- – 1879 г.
* Коно Кънчев Делимарински-партизанин
* Генко Дерибеев-бивш кмет на гр. Ловеч.
* Иван Вълчев Мишев-бивш кмет на гр. Ловеч.
* Кръстю Цанов Кокалов-летец-изтребител.
* Марийка Личевска-народен представител в НС.
* Васил Панчев Мандев-народен представител в 38-то НС.
* [[Стойчо Панчев]]-академик, почетен гражданин на Ловеч, с основен принос в разработката на "Теория„Теория на хаоса"хаоса“
* Кънчо Стоянов-Професор, историк
* Петко Боев Рачев-Ст.н.с.I-ва степен в ИМХ към БАН
* Борислав Цветков Боев-Професор, преподавател във ВИАС София
* [[Васил Атанасов (геолог)|Васил Атанасов]], доцент, доктор на г.м.н, преподавател в Минно-геоложкия университет-София, уредник на музей "Земята„Земята и хората"хората“ в гр. Ловеч.
* Гено Николов Хаджикосев-доцент, преподавтел и завеждащ катедра в Технически университет-София
* инж. Васил Петков Кочевски-Доцент, д.т.н. ректор на Технически колеж-Ловеч.
* Милка Панчева Петкова-Милчева-съдия във Върховния административен съд.
* Петко Маринов Върбановски-зам.ген.директор на
НИПКИДА /Научноизследователски и проекто-конструкторски
институт по двигатели и автомобили/-София
* Цандю Шишенков-директор на бившето "Стоян„Стоян Едрев"Едрев“-/сега "Ноя"/-предприятие за детски трикотаж.
* Стойчо Иванов Стойчев-кмет на с.Лисец и секретар на
Окръжен народен съвет-Ловеч.
Line 118 ⟶ 87:
* Цандю Вълчев Тотев-директор на предприятие за угояване на живатни /ПУЖ/
* Петко Генов Прасков-дългогодишен председател на обединено ТКЗС /сЛисец, с.Баховица и с.Славяни/, впоследствия зам.председател на ОКС-Ловеч.Председател на Туристическо дружество с.Лисец.
* Христо Конов- – дългогодишен председател на читалище "Светлина"„Светлина“, режисьор, диригент, спортен деятел-общественик, от какъвто тип хора се нуждае всяко село.
* Васил Драганов-поет, писател и драматург.
* Стоян Стойчев (1926) – български сатиричен актьор.
* Иван Иванов Йотов /Марков/-български разузнавач.
* Иван Иванов Миковски /Иван Горилата/-геолог, участник в множество експедиции за проучване нефтените залежи в северната част на Южна Америка.Преподавател в университета в гр. Каракас, Венецуела.
* Цветомира Тихомирова Бочева /1981/-преподавател в Хавайския университет-гр.Хонолулу, САЩ
 
== Външни препратки ==
 
{{Община Ловеч}}
{{Мъниче селища в България}}
 
[[Категория:Села в област Ловеч]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лисец_(област_Ловеч)“.