Уикипедия

Будапеща: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
по-комерсиалната, промененено с търговската
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Селище инфо|Унгария
| име = Будапеща
| име-местно = Budapest
| вид = град
| знамеизглед = Flag of Budapest (2011-)Montage_of_Budapest.svgjpg
| гербрегион = CoaЦентрална Hungary Town Budapest big.svgУнгария
| изгледплощ = BudapestMontage.jpg525,2
| височина = 96- – 527▼
| изглед-описание = <!-- описание на илюстрацията -->
| гео-ширинанаселение = 47.4721 779 361
| население-година = 20122017▼
| гео-дължина = 19.050
| регионкмет = [[ЦентралнаИщван Унгария]]Тарлош
| област = —
| площ = 525,09
▲| височина = 96-527
| население = 1 740 041
▲| население-година = 2012
| кмет = [[Ищван Тарлош]] ([[Фидес]], [[Християндемократическа народна партия|ХДНП]])
| основаване = 17 ноември 1873 г.
| пощенски-код = 1011–1239
| телефонен-код = (+36) 1
| сайт = [http://www.budapest.hu/ budapest.hu]
}}
'''Будапеща''' ({{lang|hu|Budapest}}) е най-големият град и [[столица]]та на [[Унгария]]. Разположен е в [[Панонска низина|Среднодунавската низина]] на двата бряга на река [[Дунав]] и заема площ от над 550 km². Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2&nbsp; 597&nbsp; 000) – това е 1/5 от населението на Унгария. Днешната столица на Унгария е съставена от два [[история|исторически]] [[град]]а, разположени на двата бряга на [[Дунав]] – [[Буда (град)|Буда]] и [[Пеща]], които се обединяват през [[1873]] г. Пеща съставлява около 2/3 от града и е по-равната, търговска част на източния бряг на Дунава. Буда и Обуда са разположени на западния бряг на реката – по-хълмистата част на града, където са разположени Кралският дворец и Гелерт.▼
 
▲'''Будапеща''' ({{lang|hu|Budapest}}) е най-големият град и [[столица]]та на [[Унгария]]. Разположен е в [[Панонска низина|Среднодунавската низина]] на двата бряга на река [[Дунав]] и заема площ от над 550 km². Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2&nbsp;597&nbsp;000) – това е 1/5 от населението на Унгария. Днешната столица на Унгария е съставена от два [[история|исторически]] [[град]]а, разположени на двата бряга на [[Дунав]] – [[Буда (град)|Буда]] и [[Пеща]], които се обединяват през [[1873]] г. Пеща съставлява около 2/3 от града и е по-равната, търговска част на източния бряг на Дунава. Буда и Обуда са разположени на западния бряг на реката – по-хълмистата част на града, където са разположени Кралският дворец и Гелерт.
 
== Наименование ==
Line 37 ⟶ 26:
 
=== Климат ===
Климатът в Будапеща е умереноконтинентален. Характерни са високи температури през лятото и ниски през зимата. Сравнително често се наблюдават снеговалежи в периода от декември до февруари, когато температурите падат до −15&nbsp; °C. Метеорологичните условия през пролетта са променливи с рязко повишаване на температурата. Лятото, продължаващо от май до средата на септември, е топло до много топло с температури надвишаващи 30&nbsp; °C. Влажността на въздуха обикновено е ниска през сезона. През есента максималните температури надвишават 20&nbsp; °C. През ноември количеството на валежите са повишава и понякога могат да се наблюдават и снеговалежи, а температурата спада рязко (с около 10&nbsp; °C). Времето през зимата е променливо. Атлантически [[циклон]]и могат да причинят затопляне и температурите през януари могат да достигнат до 15&nbsp; °C. Наблюдават се снежни бури, често предизвикани от студени атмосферни фронтове над [[Русия]].
 
{{Климатична таблица
Line 90 ⟶ 79:
В самия край на IX век Панония е завладяна от [[маджари]]те, които столетие по-късно основават тук Унгарското кралство. Буда, където през 1247 година са построени градски стени и кралски замък за защита от [[Монголска империя|монголците]], става столица на Унгария през 1361 година. Завладяването на по-голямата част от Унгария от [[Османска империя|османците]] спира растежа на града. Пеща е превзета през [[1526]] г., а Буда през [[1541]] г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от [[Австрия|австрийските]] [[Хабсбурги]] през [[1686]] г. Пеща е практически обезлюдена.
 
През [[18 век|18]] и [[19 век]] най-бързо се развива Пеща, която от [[1723]] г. е административен център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600&nbsp; 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.
 
Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на [[Унгарска революция|Унгарската революция]] през [[1849]] г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на [[Австро-Унгария]] от [[1867]] г., на [[17 ноември]] [[1873]] г. Към края на [[19 век]] населението на Будапеща е около 730&nbsp; 000&nbsp; души.
 
[[Файл:Kettenbr%C3%BCcke_Budapest_bei_Nacht.jpg|мини|300px|Мостът „Сечени“]]
 
През [[20 век]] разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като ''Уйпещ'' нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а ''Кишпещ'' над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през [[Първа световна война|Първата световна война]] и загубата на повече от половината от територията на страната ([[1920]] г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към [[1930]] г. градът има 1 милион жители с още 400&nbsp; 000 в предградията.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 г. един човек от Будапеща е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
Line 114 ⟶ 103:
| || Численост || Дял<br> (в %)
|- bgcolor="#ececec" valign=top
|align="center"| Общо || 1&nbsp; 777&nbsp; 921 || 100.000
|-
|align="left"|[[Унгарци в Унгария|Унгарци]] || 1&nbsp; 631&nbsp; 043 || 91.738
|-
|align="left"|[[Германци в Унгария|Германци]] || 18&nbsp; 097 || 1.017
|-
|align="left"|[[Цигани в Унгария|Цигани]] || 14&nbsp; 019 || 0.788
|-
|align="left"|[[Словаци в Унгария|Словаци]] || 4&nbsp; 929 || 0.277
|-
|align="left"|[[Гърци в Унгария|Гърци]] || 3&nbsp; 410 || 0.191
|-
|align="left"|[[Румънци в Унгария|Румънци]] || 2&nbsp; 637 || 0.148
|-
|align="left"|[[Китайци в Унгария|Китайци]] || 2&nbsp; 289 || 0.128
|-
|align="left"|[[Украинци в Унгария|Украинци]] || 2&nbsp; 055 || 0.115
|-
|align="left"|[[Поляци в Унгария|Поляци]] || 2&nbsp; 044 || 0.114
|-
|align="left"|[[Хървати в Унгария|Хървати]] || 1&nbsp; 525 || 0.085
|-
|align="left"|[[Араби в Унгария|Араби]] || 1&nbsp; 312 || 0.073
|-
|align="left"|[[Българи в Унгария|Българи]] || 1&nbsp; 207 || 0.067
|-
|align="left"|[[Евреи в Унгария|Евреи]] || 1&nbsp; 199 || 0.067
|-
|align="left"|[[Русини в Унгария|Русини]] || 735 || 0.041
Line 157 ⟶ 146:
| || Численост || Дял<br> (в %)
|- bgcolor="#ececec" valign=top
|align="center"| Общо || 1&nbsp; 729&nbsp; 040 || 100.000
|-
|align="left"|[[Унгарци в Унгария|Унгарци]] || 1&nbsp; 429&nbsp; 697 || 82.687
|-
|align="left"|[[Германци в Унгария|Германци]] || 28&nbsp; 818 || 1.666
|-
|align="left"|[[Цигани в Унгария|Цигани]] || 20&nbsp; 151 || 1.165
|-
|align="left"|[[Румънци в Унгария|Румънци]] || 8&nbsp; 480 || 0.490
|-
|align="left"|[[Руснаци в Унгария|Руснаци]] || 6&nbsp; 158 || 0.356
|-
|align="left"|[[Китайци в Унгария|Китайци]] || 4&nbsp; 982 || 0.288
|-
|align="left"|[[Словаци в Унгария|Словаци]] || 3&nbsp; 257 ||0.188
|-
|align="left"|[[Араби в Унгария|Араби]] || 2&nbsp; 759 || 0.159
|-
|align="left"|[[Поляци в Унгария|Поляци]] || 2&nbsp; 758 || 0.159
|-
|align="left"|[[Виетнамци в Унгария|Виетнамци]] || 2&nbsp; 723 || 0.157
|-
|align="left"|[[Сърби в Унгария|Сърби]] || 2&nbsp; 552 || 0.147
|-
|align="left"|[[Гърци в Унгария|Гърци]] || 2&nbsp; 311 || 0.133
|-
|align="left"|[[Българи в Унгария|Българи]] || 2&nbsp; 271 || 0.131
|-
|align="left"|[[Хървати в Унгария|Хървати]] || 2&nbsp; 186 || 0.126
|-
|align="left"|[[Украинци в Унгария|Украинци]] || 2&nbsp; 128 || 0.123
|-
|align="left"|[[Арменци в Унгария|Арменци]] || 1&nbsp; 530 || 0.088
|-
|align="left"|[[Русини в Унгария|Русини]] || 789 || 0.045
Line 195 ⟶ 184:
|align="left"|[[Словенци в Унгария|Словенци]] || 271 || 0.015
|-
|align="left"|Други || 41&nbsp; 438 || 2.396
|}
 
Line 237 ⟶ 226:
В Будапеща се намират архитектурни паметници като внушителния комплекс на [[Унгарски парламент|Унгарския парламент]], [[Рибарски кули|Рибарският бастион]], Кралският дворец, църквата „[[Свети Матияш]]“, катедралата „[[Свети Стефан (Будапеща)|Свети Стефан]]“, Националната опера и много други. В края на известния булевард „Андраши“ е разположен впечатляващият „Площад на героите“, където се издига сградата на [[Музей за изящни изкуства (Будапеща)|Музея за изящни изкуства]], притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. Сред експонатите са произведения на [[Рафаел]], [[Диего Веласкес]], [[Ел Греко]], [[Гоя]], [[Ван Дайк]], [[Огюст Роден]] и много други.
 
На около 20 km извън града се намира пистата за [[Формула 1]] „[[Хунгароринг]]“, изградена през [[1986]] г. За състезанията, провеждани ежегодно в средата на август, пристигат около 120&nbsp; 000 зрители. На един от островите в р. [[Дунав]] – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни.
 
== Известни личности ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Будапеща“.