Васил Методиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25:
| национален отбор мачове = 17
| национален отбор голове = (0)
| треньор години = 1972<br>1977–1979<br>1980-1981<br>1981-1982<br>1982-1985<br>1987–1988<br>1990–1991<br>1993<br>
| треньор отбор = {{Флагче|България}} [[Локомотив (София)]]<br>{{Флагче|България}} [[Локомотив (София)]]<br>{{Флагче|България}} [[Етър (Велико Търново)]]<br>{{Флагче|България}} [[Пирин (Благоевград)]]<br>{{Флагче|България}} [[Левски (София)]]{{Br}}{{Флагче|България}} [[Левски (София)]]<br>{{Флагче|България}} [[Левски (София)]]<br>{{Флагче|България}} [[Славия (София)]]<br>
}}
 
Ред 33:
== Състезателна кариера ==
Играе на пост [[Защитник (футбол)|защитник]] за отборите на [[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] (1952-1955), [[Академик (София)]] (1956-1958/ес.), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] (1959/пр.-1967), [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] (1967-1969) и [[Тунджа (Ямбол)|Тунджа]] (1969-1971). Има 276 мача и 18 гола в [["А" ПФГ|"А" група]] (202 мача с 14 гола за Локомотив, 53 мача с 3 гола за Добруджа и 21 мача с 1 гол за Тунджа). С отбора на Локомотив (Сф) е [[Шампионат на България|шампион]] на България през 1964&nbsp;г., вицешампион през 1965 и бронзов медалист през 1960&nbsp;г. Има 23 мача и 1 гол за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]] (1960-1966). Участва на [[Световно първенство по футбол 1966|СП-1966]] в [[Англия]], но не влиза в игра. За Локомотив (Сф) е изиграл 4 мача в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]]. Отличава се с бойкост и пожертвователност.
 
''Успехи:''
 
Шампион на България (1 път) - 1964 г.
 
Участник на Световно първенство по футбол 1966 г.
 
== Треньорска кариера ==
Треньор на Локомотив (София), с който е шампион през 1978&nbsp;г., нарушавайки десетгодишната хегемония на ЦСКА и Левски в българското първенство. Под неговото ръководство Локомотив достига до четвъртфинал за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] през 1980&nbsp;г., но заради елиминирането в осминафиналите на Динамо (Киев) - 1:0 в София и 1:2 на реванша, по политически причини Методиев е уволнен. Ръководи [[ПФК Левски (София)|Левски]] от 1983 до 1985&nbsp;г., и през сезоните 1987/88 и 1990/91 г. Със "сините" е шампион през 1984, 1985 и 1988&nbsp;г., носител на [[Национална купа на България|Купата на България]] през 1984 и 1991&nbsp;г. и на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] през 1984&nbsp;и 1988 г., постигайки през 1984 г. безпрецендентен требъл, при това надделявайки над "вечния съперник" ЦСКА в директни сблъсъци и в трите турнира - на полуфинала за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] с 3:1, на полуфинала за [[Национална купа на България|Купата на България]] с 1:0 и в станалия по стечение на обстоятелствата финал на първенството - мачът между двата отбора от последния му кръг, в който Левски побеждава с 3:1. Пак с Васил Методиев на кормилото, на Левски през 1985 г. за пръв път след 35 години се удава да защити шампионската си титла. Един от опитните специалисти, вещ стратег. Бивш помощник-треньор на националния отбор, работил още в [[Олимпик (Троян)|Чавдар (Троян)]], [[Пирин (Благоевград)|Пирин]], [[ФК Етър|Етър]], [[ПФК Славия (София)|Славия]], [[Доростол (Силистра)|Доростол]], [[ПФК Хасково (Хасково)|Хасково]], [[Янтра (Габрово)|Янтра]] и [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Пл)]]. От 1999&nbsp;г. работи като селекционер в Левски.
 
''Успехи:''
 
Шампион на България (4 пъти) - 1978 (с Локомотив София); 1984, 1985 и 1988 (с Левски София)
 
Носител на Купата на България (2) - 1984 и 1991 (с Левски)
 
Носител на Купата на Съветската армия (2) - 1984 и 1988 (с Левски)
 
Шампион на Северна Б група (1) - 1981 (с Етър)
 
== Бележки ==