Стара Загора: Разлика между версии

През 812 г. Иринополис отново е български и носи името Берое, след победоносната война на [[Крум]] от 812 г. Историческите източници показват, че след [[мирен договор|мирния договор]] от 817 г. българската държава предприема широкомащабни действия за защита и укрепване на района южно от [[Стара планина]] от Берое до морето и за трайното му присъединяване към България. До 860 г. Берое е български и през този период неговото население вече е преобладаващо българско. За няколко години византийците отнемат областта Загора, но по време на покръстването на княз [[Борис I]] в 864 г. областта Загора и град Берое са върнати на България. В хрониките за връщането на областта са посочени и нейните граници – от Сидера (Железни врата, дн. [[Змейовски проход]]) до Дебелт. В границите на България градът е център на [[комитат]]<ref>[33, с. 386]. Гюзелев, В. Цит. съч., с. 386</ref> и запазва ролята си на едно от най-големите административни, стопански и религиозни средища. Императорите са живеели продължително време тук, използвайки Боруй като втора столица. Тук в продължение на два века е била резиденцията на византийските императори от рода на Комнините. От тук те са организирали походи срещу северните нашественици – печенеги и кумани.