Дунав (вестник): Разлика между версии

За нуждите на българската част от вестника и по-специално за превеждането на текстове от турски на български език и обратно, се налага назначаването на български преводачи, солидно владеещи писмения турски език. Директорът на печатницата Драган Цанков [[Драган Цанков]] привлича своя бивш цариградски сътрудник, капукехая и началник на писалището за тескерета към униятската канцелария, интелигентния калоферец Стоил Димитров Попов<ref>Начов, Н. Калофер в миналото. 1707-1877. С., 2003, с. 183–185.</ref><ref>Стамболски, Х. Автобиография, дневници, спомени. 1852-1879. Откъси. С., 1972, с. 258</ref>, както и копривщенския младеж, вече учител в русенското класно училище Иван Петров Чорапчиев. Така българите Попов и Чорапчиев под протекцията на своя застъпник, неформалният предводител на партията на „младите“ в областния град, се отзовават във вилаетската администрация в качеството си на основни преводачи на вестника<ref>Иванов, Ю. Българский..., Цит. съч., с. 66</ref><ref>Маждракова-Чавдарова, О. Вестник „Дунав“... Цит. съч., с. 78</ref>. Наложилото се трайно в историческата литература и повтаряно след това от редица автори определение на Никола Обретенов, че те са назначени и изпълняват функцията на редактори на българската част от вестника<ref>Обретенов, Н. Цит. съч., с. 80.</ref><ref>Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С. 1988, с. 546</ref><ref>Дойков, В. и Св. Каракашева. Цит. съч., с. 54</ref> е неточно, тъй като техният изричен ангажимент е само да превеждат предварително написани на турски език текстове, статии и правителствени документи. Редакцията е изцяло в ръцете на Исмаил Кемал и на турци от канцеларията на валията<ref>Дунав (Русе), ІV, № 263 / 27 март 1868.</ref><ref>Стамболски, Х. Цит. съч., с. 258.</ref><ref>Иванов, Ю. Българский..., Цит. съч., с. 66</ref><ref>Георгиев, Й. Материали по църковната борба. – Сб.НУНК, 24, І, С. 1908, с. 77, док. № 182. Писмо на Иван Чорапчиев до Българската община в Търново.</ref>.&nbsp;