Айрън Дюк (линеен кораб, 1912): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 70:
=== Корабни запаси ===
Нормалният запас въглища съставлява 900 тона, пълният 3250 тона, запаса нефт е 1050 тона. На кораба също има т. нар. неприкосновен запас нефт, който съставлява 550 тонн. Разхода на въглища за денонощие при 12-възлов ход съставлява 135 тона, на 16,4-възлов ход – 325 тона.
=== Въоръжение ===
==== Артилерия на главния калибър ====
Десет [[13,5″ морско оръдие Mark V|13,5" морски оръдия Mark V]] на фирмата „[[Vickers Limited|Викерс]]“, разположени в пет двуоръдейни [[оръдеен купол|кули]] на фирмата „[[Armstrong Whitworth|Армстронг]]“. Кулите са разположени по линейно-терасовидната схема (кули „B“ и „X“ са издигнати).
Общият [[боекомплект]] е 1000 снаряда от всички типове ([[фугас]]ни, [[Бронебоен снаряд|бронебойни]], полубронебойни, [[шрапнел]]ни) или по 100 снаряда на [[цев|ствол]]{{sfn|Burt_British_Battleships_WW1|193|2}}.
==== [[Противоминна артилерия]] ====
Двенадесет [[каземат]]ни 152-мм оръдия образец MK.VII с [[разделно зареждане]], с дължина на канала на ствола 45 калибра (6840 мм) ({{lang|en|6"/45 BL Mk.VII}}), побордно в района на носовата [[надстройка (морски термин)|надстройка]].
==== Зенитно въоръжение ====
През 1915 г. в кърмовата част са поставени две 45-калибрени 76-мм [[зенитно оръдие|зенитни оръдия]] образец QF Mk. I ({{lang|en|QF 3 inch 20 cwt}}) с боекомплект по 150 изстрела на ствол, обаче поради липсата на кораба на [[прибор за управление на зенитния огън]] тези оръдия са практически безполезни в борбата срещу [[самолет]]и и стават, може би, само за борба със сравнително бавните „[[цепелин]]и“.
През 1918 г. са поставени [[далекомер]]и с база 5,03 м за определяне на разстоянието до въздушните цели.
През 1928 г. допълнително е поставено едно 102-мм зенитно оръдие.
През 1929 г. всички 76-мм зенитни оръдия са заменени със 102-мм. През 1932 г. „Айрън Дюк“, междувременно вече като учебен кораб, е въоръжен с две 120-мм зенитни оръдия, които са разположени в кърмовата част. През август 1935 г. тези оръдия са свалени. През 1939 г. „Айрън Дюк“, е преоборудван в плаваща зенитна [[батарея]], получава сдвоените 133-мм [[универсална артилерия|универсални оръдия]], които са поставени на покрива на оръдейна кула „Y“.
==== Торпедно въоръжение ====
Четири 533-мм [[Торпеден апарат|торпедни апарата]]:
* 2 носови, разположени под водолинията (по един на всеки борд) в района на [[Шпил (морски термин)|шпиловете]];
* 2 кърмови (по един на всеки борд) на нивото на [[траверса]] на [[барбет]]а на оръдейната кула „Y“.<ref>{{cite|заглавие=Линейные корабли типа „Орион“|автор=Козлов Б. В.|страници=69}}</ref>
Общият боезапас съставлява 20 [[Торпедо|торпеда]] образци Mk.I и Мк. II, по-късно – Мк. IV.
==== Авиационно въоръжение ====
През 1918 г. на всички линейни кораби от типа „Айрън Дюк“ на покривите на оръдейни кули „B“ и „Q“ са поставени полетни платформи за колесните самолети-[[биплан]]и „[[Sopwith Camel]]“ (или „[[Sopwith Pup]]“). Самолетите са предназначени за водене на въздушно разузнаване и коректировка на стрелбата.
През 1919 г. на всички линейни кораби полетните направляващи от авиационните платформи са свалени, макар самите платформи на кулите да са оставени.
== Вижте също ==
| |||