Протестантство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
* '''Само Христос''' (лат. ''Solus Christus'')<br>Протестантите характеризирали догмата за наместничеството на папата като Христов представител на църквата на земята, концепцията за свръхдлъжните дела и католическата идея за съкровището от заслуги на светиите, като отричане на библейската идея, че Христос е ''единственият'' посредник между Бог и човека (1 Тимотей 2:5). Поради [[грехопадение]]то, човекът е отделен от Бог и има нужда от Спасител и Изкупител в лицето на [[Господ]] [[Исус Христос]]. [[Грях|Грехът]] е нанесъл трайна повреда у човека (Ефесяни 2:1) и поради това е необходима Божията инициатива за човешкото [[изкупление]] и [[спасение]]. Човекът не просто е кривнал от правия път, но между него и Бог съществува пропаст, която човекът е неспособен да преодолее. Без тази инициатива Божият гняв остава върху човека и той е обречен на гибел. Но Бог е поел инициативата при [[Въплъщение]]то на Исус Христос за спасението на човечеството и сега спасението е дар.
* '''Само Светото Писание - Библията''' (лат. ''Sola scriptura'')<br>Протестантите вярвали, че [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] е прикрила учението на [[Библия]]та и е подценила нейния авторитет, като счита църковната традиция и авторитета на [[папа]]та за непогрешими, независимо дали този авторитет влиза в противоречие със [[Библия|Светото писание]]. Според [[Реформация|реформаторите]] Светото писание, или Библията, е непогрешимо боговдъхновено Божие Слово и тя е най-високият авторитет за вярата и практиката на християнина и [[църква (институция)|Църквата]] (2 Тимотей 3:16, Галатяни 1:8-9, Окровение 22:18-19, Евангелие от Йоан 17:17, 1 Солунци 2:13). Над нея не съществува по-висок авторитет, към който да се прибегне. Поради това всеки вярващ трябва да я изучава и прилага в живота си и да се стреми към все по-голямо задълбочаване в нейните учения. Тази [[доктрина]] предполага, че Библията е достатъчно ясна в своето учение и че може да тълкува също сама себе си. Съществуват вариации по отношение на значението на термините „непогрешимост“ и „боговдъхновеност“, но най-общо те удостоверяват нейния Божествен произход и безгрешността на нейното учение. Освен това, въпреки че за протестантите църковната традиция и в частност примера на църковните отци имат своята роля и те са съгласни, че мнозина от тях са живели свят и богоугоден живот, писанията, които те са оставили, се приемат като второстепенни по важност, защото не са боговдъхновени, в много
* '''Само чрез вяра''' (лат. ''Sola fide'')<br>Протестантите характеризирали римокатолическата концепция за свръхдлъжните дела, самоналоженото наказание, отслужването на меса или [[литургия]] за мъртвите, съкровището със заслугите на светиите и мъчениците, изповедта пред [[свещеник]] и [[чистилище]]то, като упование на някакви други средства за оправдание като добавка към вярата в Исус и неговото дело за изкупление на [[Голгота|Голготския]] кръст. Божието Слово и особено ап. Павел ясно казват, че никой човек не може да заслужи спасението си с добри дела, то е само посредством вяра в делото на Исус Христос (Римляни 1:17, Ефесяни 2:8-9, Римляни 4:3-5, Галатяни 2:16, Тит 3:5). Същевременно, вярата, отделена от дела е мъртва (Яков 2:17), тоест хората, които наистина са имали спасителна вяра, ще свидетелстват за нея чрез добрите си дела. Но тези дела не са основа на тяхното спасение, а негов плод.
* '''Само по благодат''' (лат. ''Sola gratia'')<br>Римокатолическият възглед за спасението бил считан от протестантите като смесица от разчитане на благодатта на Бога и увереността в заслугите на нечии дела, проявявани с любов. Реформаторите казвали, че спасението се осмисля изцяло като Божи дар (като например Божието действие на незаслужена благодат и милост), който се дава чрез [[Свети Дух|Светия Дух]] според изкупителното дело на Исус Христос само и единствено. Следователно те спорели, че грешникът не бива приет от Бога въз основа на промяната, която настъпва у грешника под влияние на Божията благодат и, че грешникът бива приет без никакви изисквания към заслугите на неговите дела, защото никой не заслужава спасение. Делата са доказателство, но не и причина за спасението на човека ([[Послание към Ефесяните|Еф]]. 2:8–9). Те са естествен плод на вярата (според [[апостол Яков]]). Човек се спасява поради вярата си в Исус Христос, а не поради нивото на добрите дела в живота си. Но без добрите дела няма доказателство за духовна промяна у човека и няма видимо доказателство, че този човек наистина е положил вярата си в Исус Христос за спасение и се е покаял истински за греховете си. Но спасението е само началото на християнския живот, а крайната точка е уподобяването на образа на Исус Христос.
| |||