Уикипедия

Добри Христов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м {{Личност; форматиране: 7x тире, 2x кавички, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
{{Музикален изпълнител
| име категория = Добри Христовмузикант
| фон работил = не_изпълнител[[композитор]]
| картинка вложки = BASA-1271K-1-161-57-Dobri Hristov.JPG
{{Личност/Музикант
| картинка_текст = български композитор
| рождено_име категория = музикант
| псевдоним =
| роден_в = [[Варна]], [[Османска империя]]
| починал_в = [[София]], [[Царство България]]
| стил = [[класическа музика]]
}} }}
| професии = [[композитор]]
| период_на_активност =
| лейбъл =
| свързани_изпълнители =
| сайт =
| състав =
| бивши_членове =
| основни инструменти =
| влияния =
}}
 
'''Добри Христов''' е [[България|български]] [[композитор]], един от майсторите от първото поколение български композитори.
 
== Биография ==
Роден е във [[Варна]] на [[14 декември]] [[1875]] г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия — – кожухар, преселник от [[Казанлък]]. По време на [[Кримска война|Кримската война]] той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.
 
[[Файл:BASA-1772K-1-1481-1-Dobri Hristov.jpg|мини|250px|ляво|Добри Христов, 1940 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
Line 30 ⟶ 18:
Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант.
 
Той продължава да се самообразова с подарената [[цигулка]], а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — – отначало едногласни мелодии, после две [[Мазурка|мазурки]], накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония“, дори и солово-инструментални съчинения.
 
Показателен е и начинът, по който започва да изучава [[Хармония (музика)|хармония]]: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва [[щим]]овете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на [[Рихтер]], [[Пьотър Чайковски]], [[Антон Аренски]] и [[Йосеф Фьорстер]].
Line 36 ⟶ 24:
През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които участва в конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е [[Антонин Дворжак]].
 
Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална [[Прага]] живее с музиката на [[Бедржих Сметана]] (симфоничния цикъл „Моето отечество“) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното — – към [[фолклор]]а.
 
Умира в [[София]] на [[23 януари]] [[1941]] г. на 65 години.
 
== Творчество ==
Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Той е автор на едни от „най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература“,<ref>Кристина Япова, [http://www.litclub.com/library/musikologia/kristina/dhristov.html „Добри Христов за църковната музика“], електронна публикация в [[Литературен клуб]], 21 януари 2006 г.</ref> Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935- – 1939).
 
Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”Господне“, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ [[литургия]] с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.
 
== В памет на Добри Христов ==
Line 50 ⟶ 38:
 
== Източници ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=691 Добри Христов – - "66„66 Народни Песни на Македонските Българи; 66 Chansons Populaires Des Bulgares Macédoines"Macédoines“, София, 1931 година]
* ''Добри Христов&nbsp;— – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I''. София: Изд. на БАН, 1967, 370 с.
* ''Добри Христов&nbsp;— – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II''. София: Изд. на БАН, 1970, 370 с.
* Милко Димитров. ''Добри Христов и Варна''. Варна, 1987.
* Венелин Кръстев. ''Добри Христов''. София: Наука и изкуство, 1975.
Line 62 ⟶ 50:
 
== Външни препратки ==
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Добри+Христов&type=AllFields От и за Добри Христов в Своден каталог НАБИС - – национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://www.ubc-bg.com/bg/composer/211 Добри Христов на сайта на Съюза на българските композитори]
* [http://www.youtube.com/watch?v=mgcbSQQCteo Добри Христов. Църковното музикално творчество. „The Bulgarian Voices Angelite“, Санкт-Петербург (Россия)], YouTube
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Добри_Христов“.