Унгарска революция (1848 – 1849): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Революции от 1848 година, ползвайки HotCat |
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2x А|АБ (ползвайки Advisor) |
||
Ред 15:
}}
'''Унгарската революция от 1848 – 1849 година''' е [[въстание]] на [[унгарци]]те срещу [[нация|националния]] и [[феодализъм|феодалния]] гнет в [[Австрийската империя]].
Подобно на останалите революционни движения, които се развиват по същото време в други части на империята, унгарското цели ограничаване на властта на [[Монарх|монарха]] чрез въвеждане на представително управление. Унгарските революционери начело с [[Лайош Кошут]] целят и премахване на [[крепостното право]] и други привилегии на висшата [[аристокрация]], които спъват усилията за модернизиране на [[Икономика|икономиката]]. Голяма част от тези промени са осъществени по мирен път след началото на революцията през март 1848 година, но пренебрегването на интересите на останалите народности в [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] ([[хървати]], [[сърби]], [[румънци]], [[словаци]]) и реакцията на австрийските консерватори водят до кървави междуособици. Към края на същата година те прерастват в открита война, в която австрийските войски завладяват унгарската столица [[Пеща]], но по-късно са изтласкани и унгарският парламент обявява [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]] за свалена. Унгарската революция е разгромена през август 1849 година след намесата на руския цар [[Николай I (Русия)|Николай I]], който изпраща армията си в помощ на австрийския император [[Франц Йосиф]].<ref name="petkov-revung">Петков, Петко. „Революция в Унгария 1848 – 1849“. В: Исторически справочник „Ново време“. София, издателство „Просвета“, 1995. ISBN 954-01-0539-0, с. 164 – 165</ref>
== Предистория ==
Вследствие от [[Битка при Мохач (1526)|битката при Мохач]] през 1526 година [[Унгария]] – векове наред велика сила на [[Балкани]]те и в [[Централна Европа]] – губи своята [[независимост]]. Продължилото близо век и половина [[Османска империя|османско]] господство приключва по време на [[Голяма турска война|Великата турска война]] от края на [[XVII век]], когато унгарските земи са завоювани от австрийците.<ref>Molnár, Miklós. [https://books.google.bg/books?id=y0g4YEp7ZrsC A Concise History of Hungary.] Cambridge University Press, 2001. ISBN 9780521667364, с. 85, 131 – 133. Посетен на 11.09.2016.</ref> В рамките на
С разпространението на идеите на [[Просвещението]] и [[Романтизма]] през последните десетилетия на [[XVIII]] и първите на [[XIX век]] се пробужда и унгарският [[национализъм]]. Първоначално проявленията му са главно в културната сфера – с творчеството на автори като [[Дьорд Бешенеи]] и [[Ференц Кьолчеи]] и с основаването на [[Унгарски национален музей|Унгарския национален музей]] (
== Начало на Унгарската революция ==
[[File:A szabadsajtó első terméke Pesten 1848. március 15.JPG|мини|
В края на 1847 и началото на 1848 година, след три години суша и слаба реколта, избухват селски вълнения срещу [[ангария]]та. Първоначално те са ограничени локално в [[Бекеш (комитат)|Бекеш]] и [[хървати|хърватските]] земи, където селяните завземат господарските имоти, но с настъпването на пролетта се разрастват и заплашват да прераснат в общо въстание.<ref>{{cite book | last = Орлик | first = Игорь | title = Венгерская революция 1848 – 1849 годов и Россия. Във: Новая и новейшая история (№2) | year = 2008 | url = http://www.reenactor.ru/ARH/PDF/Orlik.pdf | accessdate = 11.09.2016 | pages = 22, 26 – 28}}</ref> По същото време, новините за [[Френска революция (1848)|Февруарската революция]] в [[Париж]] и [[Австрийска революция (1848 – 1849)|Мартенското въстание]] във [[Виена]] предизвикват размирици и в унгарските градове. На 15 март 1848 година група радикали начело с [[Шандор Петьофи]] и [[Йожеф Ирини]] вдигат бунт в [[Пеща]], прогонват австрийските наместници и издигат списък с демократични и националистичеки искания, които включват: отмяна на [[цензура]]та, освобождаване на политическите затворници, установяване на представителна съдебна система и равенство пред закона, премахване на феодалните привилегии, създаване на национално правителство, отговорно пред унгарския парламент, и обединение с [[Княжество Трансилвания|Великото херцогство Трансилвания]] (исторически дял на Унгарското кралство отпреди османското нашествие и родина на компактно [[Маджари|маджарско]] население).{{hrf|Орлик|2008|22 – 24}}{{hrf|Gángó|2001|42}} Освен в Пеща, вълнения възникват в [[Дьор]], [[Секешфехервар]], [[Сегед]] и на други места.{{hrf|Орлик|2008|25}}
[[Картинка:1848-49 Batthyany-kormany.jpg|мини
Стреснати от тези събития, император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд]] назначава най-изявените реформатори в правителство начело с умерения либерал [[Лайош Батяни]]{{hrf|Gángó|2001|41}}, а консерваторите в горната камара на парламента в Пожон утвърждават дълго блокираните законопроекти за премахване на ангарията и [[Десятък|десятъка]] и за въвеждане на всеобщо данъчно облагане{{hrf|Орлик|2008|29 – 30}}. Парламентарното мнозинство, водено от журналиста [[Лайош Кошут]], не се задоволява с това. То прокарва закон, с който освобождава правителството в Пеща от подчиненото му положение спрямо Виена и го поставя под контрола на унгарския парламент. Следващите от поредицата „[[Мартенски закони]]“ относно [[Бюджет|бюджета]] и [[въоръжените сили]] дооформят независимостта на Унгарското кралство. След утвърждаването им от Фердинанд на 11 април, то остава свързано с Австрийската империя само в лицето на императора–крал.<ref name="petkov-revung"/><ref>[https://www.britannica.com/event/March-Laws „March Laws“]. Във: Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 11.09.2016.</ref>
== Реакция на славяните и румънците в Унгария ==
[[File:Vojvodina front lines 1848 1849.png|мини
Революциите в Австрийската империя насърчават не само унгарците, но и останалите народности в Унгарското кралство ([[сърби]], [[хървати]], [[словаци]], [[румънци]]), които съставляват близо половината от населението му, да издигнат искания за самостоятелност. Парламентът в Пеща ги провокира допълнително като налага унгарския за единствен и задължителен [[официален език]], ограничава избирателните им права и предявява претенции към земите им като част от Унгария.<ref>{{cite book | last = Berend | first = Ivan | title = History Derailed. Central and Eastern Europe in the Long Nineteenth Century | year = 2003 | publisher = University of California Press | url = https://books.google.bg/books?id=a9csmhIT_BQC | accessdate = 11.09.2016 | isbn = 9780520932098 | pages = 111 – 112}}</ref><ref>The Encyclopædia Britannica. 11th Edition. Том XIII, с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit13chisrich#page/916/mode/2up 916]. Посетен на 12.09.2016.</ref>
Още през март 1848 година се надигат сърбите и хърватите по така наречената „[[Военна граница]]“ и прилежащите ѝ територии. В [[Загреб]] хърватските националисти начело с [[Людевит Гай]] избират „Временен национален съвет“ и организират масови демонстрации. Свиканият в началото на юни парламент (събор) се застъпва за [[автономия]] на хърватските области (заедно със [[Славония]] и [[Далмация]]) и [[Федерация|федерализация]] на Австрийската империя. В сътрудничество с назначения от императора управител ([[Бан (титла)|бан]]) генерал [[Йосип Йелачич]] той отхвърля разпоредбите от правителството на [[Лайош Батяни|Батяни]].{{hrf|Berend|2003|111}}<ref>{{cite book | last = Jelavich | first = Barbara | title = History of the Balkans. Eighteenth and Nineteenth Centuries | year = 1983 | publisher = Cambridge University Press | url = https://books.google.bg/books?id=qR4EeOrTm-0C | accessdate = 11.09.2016 | isbn = 9780521274586 | pages = 317}}</ref> Междувременно, през май, [[скупщина]] на сърбите в [[Сремски Карловци]] обявява независимост от Унгария.{{hrf|Berend|2003|113}} Скупщината избира [[Карловацка митрополия|местния митрополит]] [[Йосиф Раячич]] за [[патриарх]], а офицера от австрийската армия [[Стеван Шупликац]] за войвода (управник) на [[Войводина]], обхващаща етнически смесените области [[Банат]], [[Бачка]], [[Бараня]] и част от [[Срем (област)|Срем]].{{hrf|Jelavich|1983|316}} Опитът за преговори с [[Лайош Кошут|Кошут]] се провалят и през юни се стига до въоръжени сблъсъци между сърби и унгарци.{{hrf|Berend|2003|113}} В конфликта се намесват и сърбите от [[Княжество Сърбия|Сръбското княжество]], които, въпреки възраженията на [[Османска империя|османския си сюзерен]], изпращат пари, оръжие и доброволци в помощ на сънародниците си.<ref>Поповић, Радомир. Аврам Петронијевић и српски покрет у Воjводини 1848 – 1849. године. Във: Историjски часопис, [http://www.iib.ac.rs/docs/IstorijskiCasopis57(2008).pdf том LVII], с. 242 (посетен на 04.10.2016)</ref> С разрастването на боевете броят на доброволците, преминали [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]], достига 10 000 души.{{hrf|Berend|2003|113}}▼
▲[[File:Vojvodina front lines 1848 1849.png|мини|300п|„Сръбска Войводина“ – териториите, завзети от сръбски въстаници към юни 1848 (в жълто) и януари 1849 (в розово)]]
▲Още през март 1848 година се надигат сърбите и хърватите по така наречената „[[Военна граница]]“ и прилежащите ѝ територии. В [[Загреб]] хърватските националисти начело с [[Людевит Гай]] избират „Временен национален съвет“ и организират масови демонстрации. Свиканият в началото на юни парламент (събор) се застъпва за автономия на хърватските области (заедно със [[Славония]] и [[Далмация]]) и [[Федерация|федерализация]] на Австрийската империя. В сътрудничество с назначения от императора управител ([[Бан (титла)|бан]]) генерал [[Йосип Йелачич]] той отхвърля разпоредбите от правителството на [[Лайош Батяни|Батяни]].{{hrf|Berend|2003|111}}<ref>{{cite book | last = Jelavich | first = Barbara | title = History of the Balkans. Eighteenth and Nineteenth Centuries | year = 1983 | publisher = Cambridge University Press | url = https://books.google.bg/books?id=qR4EeOrTm-0C | accessdate = 11.09.2016 | isbn = 9780521274586 | pages = 317}}</ref> Междувременно, през май, [[скупщина]] на сърбите в [[Сремски Карловци]] обявява независимост от Унгария.{{hrf|Berend|2003|113}} Скупщината избира [[Карловацка митрополия|местния митрополит]] [[Йосиф Раячич]] за [[патриарх]], а офицера от австрийската армия [[Стеван Шупликац]] за войвода (управник) на Войводина, обхващаща етнически смесените области [[Банат]], [[Бачка]], [[Бараня]] и част от [[Срем (област)|Срем]].{{hrf|Jelavich|1983|316}} Опитът за преговори с [[Лайош Кошут|Кошут]] се провалят и през юни се стига до въоръжени сблъсъци между сърби и унгарци.{{hrf|Berend|2003|113}} В конфликта се намесват и сърбите от [[Княжество Сърбия|Сръбското княжество]], които, въпреки възраженията на [[Османска империя|османския си сюзерен]], изпращат пари, оръжие и доброволци в помощ на сънародниците си.<ref>Поповић, Радомир. Аврам Петронијевић и српски покрет у Воjводини 1848 – 1849. године. Във: Историjски часопис, [http://www.iib.ac.rs/docs/IstorijskiCasopis57(2008).pdf том LVII], с. 242 (посетен на 04.10.2016)</ref> С разрастването на боевете броят на доброволците, преминали [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]], достига 10 000 души.{{hrf|Berend|2003|113}}
Размириците в [[Трансилвания]] избухват през април 1848, на първо време като израз на недоволство от ограничената аграрна реформа, която освобождава стотици хиляди румънски селяни от господарите им – унгарци, но без достатъчно или с никаква земя.<ref name="vinogradov">Виноградов, Владилен. [http://vivovoco.astronet.ru/VV/PAPERS/HISTORY/PASK.HTM Венгерский поход И. Ф. Паскевича 1849 г.: легенда и действительность.] Във: Новая и новейшая история, 2000 (№3). Посетен на 13.09.2016.</ref> Призивите на унгарските революционери за присъединяване на областта към Унгарското кралство водят до политизиране на конфликта. През май многолюдно събрание на трансилванските румънци в [[Блаж]] приема резолюция, с която търси от австрийския император признание като „четвърта нация“ в [[Съюз на трите нации|съюза]] на привилегированите [[унгарци]], [[секели]] и [[немци]]{{hrf|Berend|2003|112}} и настоява за пропорционално представителство в управлението на областта.<ref name="vinogradov"/> Доминираният от унгарците трансилвански парламент, който се събира в края на същия месец в Коложвар (днешен [[Клуж-Напока]]), пренебрегва напълно тези искания, гласувайки за обединение с Унгария.<ref>[http://www.zeno.org/Meyers-1905/A/Siebenbürgen „Siebenbürgen“.] Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Том 18. Лайпциг 1909, с. 432 – 433. Посетен на 11.09.2016.</ref> Това решение не спомага за умиротворяване на областта, тъй като румънците не се отказват от исканията си.
Line 44 ⟶ 43:
== Ескалация на конфликта (юли – ноември 1848) ==
=== Хърватско нашествие ===
[[File:Országgyűlés megnyitása 1848.jpg|мини
На първо време император Фердинанд подкрепя унгарското правителство срещу
[[File:Jellasics tamadasa EN.jpg|мини
Унгарската мобилизация раздухва страха на австрийските генерали от разцепление на армията и на самата империя.<ref>Aladar, Urban. [https://www.ohio.edu/chastain/ac/aprilaw.htm „April Laws, Hungarian“.] Във: Encyclopedia of 1848 Revolutions. Посетен на 12.09.2016.</ref> Окуражени от успехите си в [[Италия]] (победата на фелдмаршал [[Йозеф Радецки|Радецки]] над [[пиемонт]]ците [[Битка при Кустоца (1848)|при Кустоца]]), те повеждат политика на конфронтация с унгарците. В края на август имперското правителство отхвърля решенията на унгарския парламент по военните и финансовите въпроси и скоро след това възстановява Йелачич начело на Хърватия. На 11 септември 1848 година хърватският бан прекосява [[Драва]] с многобройна армия и настъпва към Пеща с обяснението, че иска да възстанови единството на империята.<ref name="meyers-ungarn"/><ref name="EB1911-917">The Encyclopædia Britannica. 11th Edition. Том XIII, с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit13chisrich#page/916/mode/2up 917]. Посетен на 12.09.2016.</ref>
=== Разрив между Австрия и Унгария ===
Хърватското нахлуване предизвиква правителствена криза в Унгария. С наближаването на Йелачич част от министрите се оттеглят от постовете си. В тази обстановка австрийските власти изпращат граф [[Франц фон Ламберг]] в Пеща като главнокомандващ на всички войски в Унгария (включително и на тези на Йелачич) под претекст да сложи край на междуособицата. Подозирайки опит за [[преврат]], унгарските депутати отказват да признаят правомощията му, а на 28 септември графът е линчуван от разгневена тълпа на моста между Буда и Пеща. Убийството на Ламберг води до пълен разрив на отношенията с императора и оставка на министър-председателя Батяни, който не успява да се справи с размириците.<ref name="meyers-ungarn"/><ref name="EB1911-917"/> Цялата власт в Унгария минава в ръцете на Кошут и оглавявания от него Комитет за народна защита.{{hrf|Gángó|2001|43}}
В началото на октомври Фердинанд обявява унгарския парламент за разпуснат и упълномощава Йелачич да наложи военно положение в Унгария. Дни по-рано обаче Йелачич е спрян в [[битка при Пакозд|битката при Пакозд]], югозападно от Буда, и принуден да отстъпи на запад. Австрийските власти решават да изпратят подкрепления на хърватския генерал, но с тези си разпореждания възпламеняват отново [[Австрийска революция (1848 – 1849)|революцията във Виена]]. Размириците в имперската столица отлагат планираната австрийска офанзива, но унгарците започват първи въоръжените действия като изпращат армия в подкрепа на виенчани. В [[битка при Швехат|битката при Швехат]] в края на октомври тази все още слабо обучена войска търпи поражение, а малко след това въстанието във Виена е потушено.<ref name="meyers-ungarn"/><ref name="EB1911-917"/>
=== Кланета в Трансилвания ===
Едновременно с хърватско-унгарския и австрийско-унгарския конфликт в
== Унгарска освободителна война (декември 1848 – септември 1849) ==
=== Австрийска окупация на Пеща ===
С потушаването на Виенското въстание в края на октомври Австрия се стабилизира вътрешнополитически начело с министър-председателя [[Феликс Шварценберг]]. На 2 декември 1848 година отстъпчивият и неспособен император Фердинанд абдикира в полза на 18-годишния си племенник [[Франц Йосиф]].<ref name="EB1911-917"/> Новият император не е обвързан като чичо си с ангажимента да спазва Мартенските закони и произтичащите от тях конституционни права на Унгария. По тази причина{{hrf|Berend|2003|110}} унгарският парламент отказва да признае смяната на монарха. По-късно през същия месец имперската армия под командването на фелдмаршал [[Алфред Виндишгрец]] настъпва в Унгарското кралство и на 5 януари 1849 година влиза в Пеща. Комитетът за национално спасение и парламентът начело с Кошут се оттеглят оттатък [[Тиса]], в [[Дебрецен]], откъдето продължават съпротивата.<ref name="EB1911-917"/> Още през декември 1848 унгарските войски постигат обрат в Трансилвания. Начело с полския генерал [[Юзеф Бем]] те завземат [[Клуж (окръг)|Клуж]] и изтласкват австрийците към границата с [[Княжество Влахия|Влашкото княжество]].<ref name="vinogradov"/>
=== Провъзгласяване на независимостта ===
[[File:Than tapiobicskei utközet1 1849 aprilis 4.jpg
Срещу Виндишгрец, който настъпва от Пеща към [[Дебрецен]], е по-трудно. В края на февруари 1849 край [[Каполна]], западно от временната унгарска столица, се състои [[Битка при Каполна|голяма битка]], която е неуспешна за унгарците. Скоро след нея Франц Йосиф прогласява [[Мартенска конституция (Австрия)|нова конституция]], с която Унгарското кралство е орязано териториално и превърнато в обикновена провинция на Австрия. Тази стъпка се оказва прибързана, защото през април унгарските войски, предвождани от [[Артур Гьоргей]], печелят редица победи и прогонват австрийците на запад.<ref>The Encyclopædia Britannica. 11th Edition. Том XIII, с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit13chisrich#page/916/mode/2up 917] – [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit13chisrich#page/918/mode/2up 918]. Посетен на 14.09.2016.</ref> На 14 април 1849 година унгарският парламент провъзгласява династията на
По същото време унгарците печелят големи успехи на всички фронтове. Още през март генерал Бем овладява почти цяла Трансилвания и изтласква руските войски, навлезли в [[Брашов]] и [[Сибиу|Херманщат]] от съседна [[Влахия]].<ref name="vinogradov"/> Друг унгарски военачалник – [[Мор Перцел]], изтласква сърбите от Банат и [[Бачка]]. Унгарската артилерия срива град [[Нови Сад]].<ref>Ćirković, Sima. [https://books.google.bg/books?id=2Wc-DWRzoeIC The Serbs.] John Wiley & Sons, 2008. ISBN 9781405142915, с. 203. Посетен на 04.10.2016.</ref> Едва през юни Перцел е разбит от войските на бан [[Йосип Йелачич|Йелачич]].<ref>Pál, László. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1513 Perczel, Mór]. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. München 1979. Том 3, с. 423. Посетен на 04.10.2016.</ref>
=== Интервенция на Русия и потушаване на революцията ===
На 21 май армията на Гьоргей овладява с щурм крепостта [[Буда (град)|Буда]], отбранявана в продължение на седмици от австрийски гарнизон.<ref>Jacques, Tony. Dictionary of Battles and Sieges: A Guide to 8,500 Battles from Antiquity Through the Twenty-first Century. Greenwood Publishing Group, 2007. ISBN 9780313335372. Том 1, [https://books.google.bg/books?id=3amnMPTPP5MC&pg=PA171 с. 171]. Посетен на 14.09.2016.</ref> В същия ден император Франц Йосиф се среща във [[Варшава]] с руския цар [[Николай I (Русия)|Николай I]], за да приключи проточилите се повече от месец преговори за военна помощ срещу унгарските революционери. Руски войски навлизат в Източна Унгария още в края на май. Основните сили начело с фелдмаршал [[Иван Паскевич]] настъпват от [[Галиция]]. Други руски части подкрепят австрийската армия на [[Юлиус Хайнау]], която притиска Гьоргей в Западна Унгария и в края на юни завзема [[Дьор]].<ref>Авербух, Ревекка. [http://istmat.info/files/uploads/28171/1848_hung-revolution_r-a-averbukh_1965.pdf Революция и назионально-освободительная война в Венгрии в 1848 – 1849 гг.]. Москва, Издателство „Наука“, 1965. Електронно издание, с. 136 – 137. Посетен на 14.09.2016.</ref> Унгарските войски са далеч по-малобройни от руско-австрийските, а раздорът между Кошут и Гьоргей отслабва допълнително съпротивата. В началото на юли 1849 правителството е принудено (за втори път след януари същата година) да напусне Пеща и да се премести в [[Сегед]].<ref name="EB1911-hun918"/>
[[File:Vilagos.jpg|мини
В този момент унгарският парламент прави стъпка към помирение с етническите [[Малцинствата|малцинства]]. На 28 юли той приема резолюция, гарантираща правото на малцинствата на свободно развитие чрез широка употреба на родния език в администрацията и съда, училищна и църковна автономия и пълноправен достъп на румънци, сърби и представители на другите народности до управлението на свободна Унгария. Дошъл твърде късно, този жест не помага на унгарските революционери.<ref>Katus, László. [http://epa.oszk.hu/00400/00463/00005/pdf/152_katus.pdf Nationality Question and Policy Towards National Minorities in 1848 – 1849], с. 163 – 164. Във: Minorities Research. A Collection of Studies by Hungarian Authors. Том 5 (Elektronikus Periodika Archívum, 2003). Посетен на 02.11.2016.</ref><ref>Miskolczy, Ambrus. Transylvania in the Revolution and the War of Independence (1848 – 1849), [http://mek.oszk.hu/03400/03407/html/372.html с. 320 – 322]. Във: Szász, Zoltán (ред.). History of Transylvania. Columbia University Press, New York, 2002. Том 3. Посетен на 02.11.2016.</ref>
В края на юли и първите дни на август нахлулите от Влахия руски войски печелят [[Битка при Шегешвар|решителни успехи]] в Трансилвания.<ref>Miskolczy, Ambrus. Transylvania in the Revolution and the War of Independence (1848 – 1849), [http://mek.oszk.hu/03400/03407/html/372.html с. 323]. Във: Szász, Zoltán (ред.). History of Transylvania. Columbia University Press, New York, 2002. Том 3. Посетен на 02.11.2016.</ref> В това време главната руска армия настъпва от север, а напредващият от запад Хайнау завзема Сегед и на 9 август нанася тежко поражение на унгарците в [[битка при Темешвар|битката при Темешвар]]. Два дни по-късно Кошут предава властта на Гьоргей в [[Арад]] и бяга заедно с други политици в [[Османската империя]]. Самият Гьоргей смята съпротивата за безнадеждна и на 13 август [[Капитулация при Вилагош|се предава на руснаците]] край Вилагош. Последната унгарска крепост – отбраняваният от генерал [[Дьорд Клапка]] град [[Комаром]], пада в края на септември.<ref name="EB1911-hun918"/>
Line 83 ⟶ 82:
Австрийските войски потушават Унгарската революция с голяма жестокост. Няколкостотин души са екзекутирани, сред тях и бившият министър-председател Лайош Батяни и 13 генерали, предадени от руснаците. Повече от 10 000 души са осъдени на затвор за участието си в бунта срещу императора.{{hrf|Орлик|2008|35}} Репресиите продължават до 1850 година, когато военният управител Хайнау е сменен с цивилна администрация начело с вътрешния министър [[Александър Бах]]. Областите със смесено население – [[Трансилвания]], [[Войводина]] и [[Банат]], са отделени от същинска Унгария, която на свой ред е поделена на пет административни области с немскоезична администрация.{{hrf|Gángó|2001|44}}
Изградената по този начин централизирана монархия не успява да задържи позициите си в Италия и Германия под напора французи, италианци и прусаци. Още след поражението във [[Австро-итало-френска война|войната]] с [[Наполеон III]] и [[Пиемонт]] в 1859 година
Феодалните привилегии остават в миналото завинаги след 1848 година. Законът за отмяна на [[крепостничеството]] е утвърден и допълнен през 1853 с оземляването на бившите крепостни селяни.{{hrf|Gángó|2001|44}}
== Източници ==
| |||