Отон (Римска империя): Разлика между версии

| роден = [[25 април]], [[32]] г.

| място на раждане = [[Ферентино]], [[ИталияРимска империя]]

| място на смъртта = [[Бедриакум]], [[ИталияРимска империя]]

Отон принадлежи към старо [[етруски|етруско]] благородническо семейство от [[Ферентино]], [[Етрурия]]. От младеж водел разпуснат и изнежен живот, а баща му го изгонил заради неговото лентяйство и прахосничество. Първоначално Отон изглежда като един от най-непредпазливите благородници от обкръжението на император [[Нерон]]. Близките му отношения с императора, оснававащиосноваващи се на общите им интереси, склонности и развлечения, са преустановени през [[58]] г. заради една жена – [[Попея Сабина|Попея]], разделена от съпруга си, за да стане любовница на [[Нерон]]. Благоприличието изисквало Попея да бъде омъжена и, Нерон, считайки, че не би възникнал проблем, решава да я омъжи за приятеля си Отон. Той, обаче, се влюбва в Попея и когато императорът я извиква, Отон отказва да я изпрати при него. След множество молби и заплахи от страна на [[Нерон]], бракът е анулиран, а Отон е изпратен далеч от Рим, като управител на [[Лузитания (римска провинция)|Лузитания]] (дн. [[Португалия]]).

През следващите 10 години Отон остава в Лузитания и управлява с необикновена за времето си умереност. Когато през [[68]] г. съседът му [[Галба]], легат и управител на [[Тараконска Испания]], се разбунтува срещу Нерон, Отон се присъединява към него и го придружава в [[Рим]]. Възможно е това действие да се разглежда като предизвикано от възмущението му към Нерон, но решаваща роля имат преди всичко личните му амбиции. Престарелият Галба няма деца и Отон, поощряван от предсказанията на астролози, се надявал да го наследи като император. Но през януари [[69]] г. [[Галба]] му доказва, че тези негови надежди са били съвсем неоснователни, като осиновява сенатора [[Луций Калпурний Пизон Фруги Лициниан|Луций Калпурний Пизон]], съвсем случайно избран на едно заседание. В това време легионите в Германия, начело с [[Вителий]], отказват да положат традиционната клетва за вярност към Галба и обявяват бунт.

Затънал в дългове, отчаян от финансовото си състояние и преследван от кредитори, единственият изход на Отон е да нанесе удараудар и да превземе властта. Той намира начин да плати на 23 преторианци. На свой ред всеки от тях привлича още конспиратори с обещания за големи награди. Така започва заговорът за преврат срещу Галба. На сутринта на [[15 януари]], само 5 дни след осиновяването на Пизон, Отон изказва своето уважение на императора, но бързо напуска двореца под претекст, че е извикан по неотложни дела на Палатинския хълм. Дотам той е посрещнат от преторианците и е обявен за император.

Придружен от внушителен брой поддръжници, Отон се отправя към [[Римски Форум|Форума]] и, в подножието на [[Капитолий|Капитолия]], среща [[Галба]], който, предупреден за плъзналите слухове за бунт, се отправя към насъбралото се множетво. [[Кохорта (военна част)|КохортаКохортата]]та, разквартирувана на [[Палатин]], придружаваща императора, незабавно изоставя Галба, който, заедно с осиновеният му син Пизон и техни поддръжници, са жестоко убити от преторианците. След края на сблъсъка Отон се прибира победоносно в лагера и още същия ден е признат за император от Сената, който му гласува титлата „Август“, предава в ръцете му съдебната власт, както и му отдава и някои други почести. Отон дължи успеха си на таеното възмущение от страна на преторианците и войската, предизвикано от отказа на Галба да им изплати сумите, обещани им като отплата в случай, че го подкрепят в началото на краткото му управление.

Простолюдието и пролетариата на Рим отначало не приемат Отон, все още скърбят за Нерон. Първото нещо, което Отон прави по време на своето управление е да демонстрира, че си дава сметка за това положение. Отон приема, или си дава вид, че приема, прякорът „Нерон“ с бурното одобрение на народа. Още от първото му излизане пред тълпата, той възприема позата на популист: откровенно фамилиарничи, покланя се театрално и отправя въздушни целувки към тях, както е правел техният любимец Нерон. Отново из града са поставени статуи на Нерон, слугите и освободените му роби са извикани отново в двореца, Отон известява народа за намерението си да довърши [[Domus Aurea]]. В същото време той иска да е в добри отношения и с висшите прослойки, а страховете на най-уважаваните граждани са разсеяни, както от обещанията на Отон да управлява справедиво, така и от няколко показно благородни жеста – например снизходителното му и милостиво отношение към един бивш [[Консул (Древен Рим)|консул]], верен последовател на Галба.

[[fileФайл:OthoDen.jpg|thumbмини|200px|[[Денарий]] с портрет на Отон]]

Според летописите, неочакваната смелост, която проявил Отон съвсем не подхождала на вида му – бил нисък, кривокрак и женствен, а външността си поддържал изключително суетно – не само старателно се обезкосмявал, но и носел [[перука]], за да прикрие плешивостта си.