Домициан: Разлика между версии

| описание = ''[[Списък на римските императори|11-тии император]]'' на ''[[Римската империя]]''

| изображение за личността = [[Файл:Bust Domitian Musei Capitolini MC1156.jpg|180px]]

| място на раждане = [[Рим]], [[ИталияРимска империя]]

| място на смъртта = [[Рим]], [[ИталияРимска империя]]

Домициан прекарва своите младежки години и ранна кариера в сянката на брат си [[Тит]], който печели войнска слава по време на [[Първа юдейско-римска война|Първата Еврейско-Римска война]]. Тази ситуация продължава и при управлението на [[Веспасиан]], който става император през [[69]] г., след [[гражданска война|гражданската война]], известна като [[Година на Четиримата императори]]. Докато Тит управлява като съ-императорсъимператор с баща си, Домициан е държан настрани от управлението – той получава почести, но няма отговорности. При управлението на Веспасиан и Тит, Домициан носи почетното название ''Princeps iuventutis'' („Принцепс на младежите“ – от 69 до 81 година) и споделя с тях титлата ''„цезар“''.

Когато Веспасиан умира на [[24 август]] [[79]] година, той е наследен от Тит. Скоро и Тит умира, на [[13 септември]] [[81]] година. На следващия ден Домициан е провъзгласен за император от [[Преторианска гвардия|Преторианската гвардия]], с което се полага началото на неговиятнеговия 15-годишен [[принципат]].

Опрян на армиите, провинциалното население, [[лумпен|пролетариата]]пролетариата и [[плебс]]а в Рим, Домициан твърдо налага новия режим на военен абсолютизъм. За разлика от баща си и брат си, Домициан засилва монархическите тенденции, изисквайки гражданите да се обръщат към него с високопарната титла „Доминус“ („господар“), с което предизвиква негодуванието на всички обществени слоеве. Той среща съпротивата на благородниците от Сената, сред които възникват интриги и заговори. Мнителен по природа, Домициан реагира бурно и потиска чрез терор опозицията на знатните.

За да запази благоразположението на широките маси от народа, Домициан възобновява масовата практика на раздаване на храна и подаръци, организира пищни представления, състезания и празненства, опрощава данъци на населението, увеличава заплатите на войниците. През [[88]] г. са отпразнувани ''Ludi Saeculares'' – секуларните (столетните) игри в Рим, на които представят зрелища с гладиатори и екзотични животни.

Домициан води динамична и в началото успешна [[външна политика]]. По време на неговото управление Римската империя завладява земите между горното течение на [[Рейн]] и [[Дунав]], където, в т.нар. „Десетинни поля“ (Agri Decumati), са заселени римски колонисти. Против варварските заплахи там е построена система от укрепления – наземни насипи и дървени валове, защитени от стражеви кули (кастели). През 82 – 83 г. Домициан организира нов легион ([[I легион на Минерва|Legio I Minervia]]), нарежда неочаквана атака срещу племето [[Хати (германско племе)|хати]], а след победата е почетен с триумф и присвоява титлата Germanicus„Germanicus“.

В [[Британия (римска провинция)|Британия]] военачалникът [[Гней Юлий Агрикола|Агрикола]] води поход (77 – 84 г.) срещу племената в [[Каледония]] (дн. [[Шотландия]]), разширява римските владения и предприема морска експедиция в [[Северно море]]. Но, за да не засенчи славата на императора, успешният пълководец е отзован в Рим, където празнува [[триумф]], докато легионите скоро се изтеглят обратно поради невъзможност да се отбраняват тези отдалечени и негостоприемни територии.

Честите нападения на [[даки]] и [[сармати]], започват да създават затруднения на империята. Тези народи, които тепърва излизат от племенния строй и започват да формират своята държавност в [[Европа]], предприемат нахлувания и опустошават римските провинции около Дунав. В започналата война с даките Рим претърпява поражение. В [[Илирик]] загива [[Преториански префект|преторианският префект]] [[Корнелий Фуск]] заедно с два [[легион]]а (85/86 г.), трагедия, която е сравнена с разгрома на [[Квинтилий Вар]] при [[Битка в Тевтобургската гора|Тевтобургската гора]]. След този случай самият Домициан пристига в [[Мизия]], за да контролира военните действия лично. Неговата намеса обаче не води до особено добър резултат. През 89 г. след жестоки боеве Рим е принуден да сключи с [[даки]]те [[мирен договор]], по силата на който те се съгласяват да не нарушват границите на империята, а Домициан се задължава в замяна на това да им дава ежегодно голям паричен подарък. Въпреки провала на кампанията той празнува [[триумф]] в Рим, на който представя като трофеи и военна плячка предмети, които е взел от императорската съкровищница.

На източните граници на империята, войските на Рим също претърпяват неуспех. Те се опитват да завладеят проходите към брега на [[Каспийско море]], но са отблъснати от кавказките племена в дн. [[АзърбайджанАзербайджан]]. Тези военни неудачи подкопават авторитета на Домициан и през зимата на 89 г. два [[легион]]а провъзгласяват за император легатътлегата на провинция [[Долна Германия]] – [[Луций Антоний Сатурнин|Антоний Сатурнин]]. Узурпаторът търси помощ от германските племена, но започналият ледоход попречва на варварите да преминат река Рейн. Въпреки, че по стечение на обстоятелствата потушава този бунт без да се стигне до кърваво стълкновение, Домициан знае, че много от сенаторите са съпричастни със Сатурнин и са против него.

През септември 96 г. Домициан става жертва на [[заговор]] в собствения си [[дворец]], организиран от неговите врагове в [[Сенат]]а, Стефан (управителятиконом на покойната [[Юлия Флавия]]), членове на преторианската гвардия и императрица [[Домиция Лонгина]]. Според слуховете императорът знае от астрологични предсказания, че ще умре около обяд. По тази причина той не почива по това време на деня. В своя последен ден, Домициан е неспокоен и няколко пъти пита слугата си колко е часа. Момчето е посветено в заговора и го излъгва, че фаталният момент е минал. Успокоен императорът отива при своето бюро, за да подпише няколко [[декрет]]а, когато е нападнат и намушкан осем пъти от Стефан. Когато римският Сенат разбира за убийството на Домициан, издава декрет да бъдат унищожени всички негови изображения, а името му било осъдено на проклятие („[[Damnatio memoriae]]“). Домициан е наследен от един от най-старите сенатори – [[Нерва|Марк Кокцей Нерва]], първият от „[[Петимата добри императори]]“.

ImageФайл:Campus Martius - Odeum of Domitian.jpg|[[Одеон на Домициан]] (макет)

ImageФайл:Rhinodomitien.jpeg|[[Квадранс]] на Домициан издаден по случай Столетните игри в Рим