Зърнево (дем Неврокоп): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м У:МК {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-скрит=1 / lang-hide=1
Редакция без резюме
Ред 67:
В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за Зърнево:
 
{{цитат|С. Зърнево... Има 380 къщи български с 1855 души, 55055 къщи турски с 380 души население. Селяните се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджилък. Земеделците обработват турска земя с жита. Зърничевското поле е доста плодородно. Има добри пасища, но по тях няма вода... Преди отношенията между българите и турците са били лоши. Между българите дълги години е имало раздори. Намират се изчадия, които предават своя народ, гърчеят се. Сега има само няколко души подети от [[Хрисостом Калафатис|драмския гръцки владика]]. Те са: Благо Г. Ампов, свещ. Димитър Павлов. Изградено е училище, на което се плаща 30 лири турски от гърците. В гръцкото училище учителят се казва Димитър. В една стая той е събрал децата на всеки 3 дена. Населението гледа с лошо око на тези хора, дали там децата си. Убеден съм, че гъркоманите по право нямат почва, за да напредват. Освен туй всред младите има вкарани пороци: кражба, лентяй, блудство. Тези пороци са причина, за да има раздори между някои от селяните.
 
Селско-общинските работи са много разбъркани. Няма желание за работа. Черквата е хубава, солидно здание. Има добра наредба. Тя е много голяма и украсена хубаво. Хората са набожни и посещават черквата в празнични дни... На 6. I. сутринта – Богоявление, се събраха всички в черквата. Там аз казах, че е настъпило разцепление между българския народ... На 7. I. – Св. Йоан, оповестих на всичкия народ да се събере в черквата и да избере черковно-училищна община. Избраха я.<ref name="Извори 81">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 81 }}</ref>}}