Марк Аврелий: Разлика между версии

| описание = ''[[Списък на римските императори|16-тии император]]'' на ''[[Римската империя]]''

През управлението на [[Антонин Пий]] (138 – [[161]]), Марк Аврелий е официален престолонаследник в продължение на 23 години. През [[145]] г. Марк Аврелий става [[зет]] на император Антонин Пий, след като се жени за своята първа братовчедка по майчина линия [[Фаустина Младша|Фаустина Младата]], дъщерята на Антонин Пий и [[Фаустина Старша|Фаустина Старата]]. Тя му ражда 13 деца, повечето от които умират рано. За живота на Марк Аврелий в този период до възкачването му през 161 г. практически не е известно много. Той посвещава много от времето си на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и [[оратор]]и от това време. Негови учители са известните ритори [[Марк Корнелий Фронтон|Фронтон]] и [[Ирод Атик|Херод Атик]]. Около [[146]] – [[147]] г. той спира да се занимава с [[риторика]] и приема учението на [[Епиктет]], ставайки убеден [[стоицизъм|стоик]].

Марк Аврелий единодушно е възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ, а според оценката на историци и съвременници, неговият възвишен и сериозен характер представлявал забележително олицетворение на римските добродетели. Освен с блестящо образование, той се отличава с благородство и сдържаност в поведението си. Властването му съвпада с епохата наречена „Златен век“ на Римската империя, време когато държавата се намира във върха на своето могъщество и слава, но това също така е и времето, когато започват да се появяват първите признаци на наближаващата криза.

В това време варварските народи започват мащабни нападения по северните граници на империята. Римските земи по [[Дунав]] и Рейн са най-засегнати от инвазията на хати, [[маркомани]], [[лангобарди]], [[язиги]] и други. През [[167]] г. племената [[квади]] и маркомани навлизат в алпийските провинции и успяват да нахлуят даже в [[Северна Италия]], но накрая са изгонени след тежки боеве ([[168]] г.). Критичното положение и недостиганедостигът на военна сила принуждават римляните да набират попълнения сред [[гладиатор]]и и бивши [[роби]]. Пострадват също така провинциите [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]], нападнати през 170 – 1171 г. от племето [[костобоки]].

В [[177]] г. Марк Аврелий прави сина си, 16-годишниятгодишния [[Комод]], свой съуправител, давайки му титлата „цезар“. Но мирът не продължава дълго, а обстановката по Дунавската граница отново изисква присъствието на императора там. Римляните водят поредната война с [[Германски племена|германските племена]] и постигат важни победи ([[178]] г.), макар и те да не са окончателни. Плановете за анексирането на нови земи отвъд Дунав още веднъж се провалят, този път поради смъртта на императора. Марк Аврелий умира във [[Виндобона]] най-вероятно от [[чума]] (март [[180]] г.). Смъртта му причинила всеобща скръб сред народа на Рим. Бива посмъртно удостоен с божествени почести от Сената. Дни преди смъртта си той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император.

Марк Аврелий Антонин е автор на философско произведение, написано на [[Гръцки език|гръцки език]] и озаглавено „[[Към себе си]]“.<ref>''Τὰ εἰς ἑαυτόν'', в превод на латински ''Meditations''; в превод на български език е издадено най-напред като ''Размишления към самия мене'', София: Ст. Атанасов, 1914, (пр. Рачо Стоянов) и по-късно като ''Към себе си'', София: Нар. култура, 1986, превод и предг. [[Богдан Богданов|Б.Богданов]]</ref> Съчинявано е по време на военни походи, а след смъртта му то се преписва и разпространява. Отразява стоическите възгледи на императора.