Макрин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-la}} => {{lang|la}}
мРедакция без резюме
Ред 4:
| наставка =
| описание = ''[[Списък на римските императори|24-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''
| изображение за личността =[[Файл: Aureus Macrinus-RIC 0079 (cropped).jpg|170px]]
| описание на изображението = [[Ауреус]] с изображение на Макрин
| управление = 8 април 217–юни217 – юни 218 г.
| коронация =
| пълно име = Цезар Марк Опелий Север Макрин Август <small>(като император)</small>
| други титли =
| кръщене =
| място на раждане = [[Цезария]], дн. [[Алжир]]
| място на смъртта = [[Кападокия]]
| погребан =
Ред 25:
| герб =
}}
'''Марк Опелий Макрин''' ({{lang|la|Marcus Opellius Macrinus}}; [[165]] – [[218]]) е римски император за 14 месеца от 217 до 218 година. Управлява без да посети Рим. Неговото мимолетно властване било забележително с факта, че той е първият император произлизащ от низшите прослойки на обществото; преди възкачването си не бил дори сенатор.
 
Макрин по произход е [[маври|мавър]] или [[бербери|бербер]], родом от африканската провинция [[Мавретания]]. Смята се, че в младостта си е бил роб, освободен от господаря си (или е бил син на освободен роб). Получил много добро юридическо образование, благодарение на което се издигнал от дъното на обществото до поста на преториански префект при [[Септимий Север]]. Бил приет в класата на конниците, а по-късно се добрал и до върховната власт.
 
==Възкачване==
Макрин, който по това време е преториански [[префект]], ръководи заговор срещу [[Каракала]]. Причината да убие императора е следната: разчуло се за един [[астролог]], който предсказал, че Макрин и синът му [[Диадумениан]] са предопределени да станат владетели. До Каракала, който се намирал в [[Сирия]], бил изпратен донос, уведомяващ го за случая. Понеже му предали писмото, докато гледал надбягвания с колесници, императорът не го разгледал, а го връчил на своя префект – Макрин. Последния бил толкова уплашен за живота си, след като прочел известието, че решил да изпревари събитията и да убие своя господар преди той да стори това с него.
 
Съзаклятието успява с помощта на телохранители от най-близкото обкръжение на Каракала, който е убит край един път близо до [[Харан]], Северна Сирия ([[8 април]] 217 г.). След смъртта му Макрин наказва физическите убийци, за да отклони вината от себе си, и устройва обявяването си за император от легионите. Заедно с това той обява малолетния си син Диадумениан за цезар и престолонаследник.
 
==Управление==
Въпреки раздадените подаръци по случай встъпването му в длъжност, Макрин страдал от липса на популярност поради слуховете за низшия му произход и най-вече в резултат на твърденията, че е убил Каракала по нечестив начин. Сред нобилитета[[нобилитет]]а новия император имал ниската репутация на кариерист и парвеню, народът го посрещнал с безразличие, а войниците го презирали и открито съжалявали за [[Каракала]].
 
Макрин отменил терора, провеждан от предшественика му, и се стремял към близост със [[Сенат]]а, но не бил особено уважаван там. ИзпратенияИзпратеният като префект на [[Рим]] съучастник в заговора и бивш колега на императора – [[Марк Оклатиний Адвент]], се оказал особено некомпетентен. През 218 г. в столицата избухнал голям пожар, а необмислениянеобмисленият опит за овладяването му предизвикал наводнение и големи щети. Междувременно, оттеглилата се в изгнание бивша императрица [[Юлия Домна]] била убита или се самоубила след неуспешен заговор срещу Макрин. Тези събития допълнително подронили авторитета на режима.
 
=== Войната с Партия ===
Малко след издигането на Макрин голяма армия от държавата [[Партско царство|Партия]] нахлула в Северна [[Месопотамия]] и се сблъскала с римляните. ПартскияПартският владетел [[Артабан IV (Партия)|Артабан IV]] бил решен да отмъсти за коварното нахлуване на Каракала в неговите земи през миналата година, както и за поругаването на семейната гробница на [[Арсакиди]]те. Срещата между войските в [[Битка при Нисибис (217)|битката при Нисибис]] (лятото на 217 г.) завършва без ясен резултат, но със значителни загуби и от двете страни. Макрин, който няма интерес от продължаване на бойните действия, предлага да сключи мир при неизгодни за римляните условия. Римската империя трябвало да изплати голяма контрибуция (200 млн. [[сестерции]]) и да отстъпи на партите спорните територии. Това решение било счетено за малодушно и предизвикало раздразнението на легионерите.
 
=== Сваляне ===
След позорното отстъпление пред партите, популярността на Макрин сред войската съвсем спаднала и от това се възползвала [[Юлия Меса]], сестра на [[Юлия Домна]], родом от [[Сирия]]. Тя имала двама внука, които представяла за незаконни синове на Каракала. По-голямото от двете момчета било жрец на слънчевия бог [[Хелиогабал]] в [[Емеса]]. Тя го издигнала като претендент за императорския престол с името Антонин [[Елагабал]]. За да привлече войниците на страната на внука си, от негово име Юлия Меса раздава на сирийските легиони богати дарове и през пролетта на 218 г. те се вдигат на бунт.
 
Макрин и синът му, които се намират в Сирия, скоро са дезертирани от войските. Легионите все още подкрепящи Макрин са разбити край [[Антиохия]] (юни 218 г.), а той самия бива заловен и убит в опита си да избяга дегизиран като куриер към Кападокия. Синът му споделя същата участ.
 
==Външни препратки==