Разлика между версии на „Петрово (дем Пеония)“

редакция без резюме
== История ==
=== В Османската империя ===
В XIX век Петрово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ Петрово като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.]</ref> В църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петрово, Гумендженско)|Св. св. Петър и Павел]]“ има икони на кулакийския зограф [[Маргаритис Ламбу]] и на петровския [[Димитър Вангелов]].<ref name="Ταξιδεύοντας">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.culture.gr/DocLib/taxidevodas_me_tous_zografous.pdf | заглавие= Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους|достъп_дата = 23 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς |цитат= |език= }}</ref>
 
Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], Петрово, [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.</ref>
 
На австрийската военна карта е отбелязано като Педерли (Петрово) (''Pederli (Petrovo''), на картата на Кондоянис е отбелязано като Петровон (''Πέτροβον''), християнско село.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 5 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Петрево'' има 620 жители, всички [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref>
 
По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.</ref>
 
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Πέτροβο'') има 75 [[Българска екзархия|екзархисти]] и 850 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]].<ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="lithoksou"/>
 
Според [[Боривое Милоевич]] селото (''Petrovo'') има 115 къщи християни славяни.<ref name="lithoksou"/>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Петрево'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730 и 869.</ref> Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.163, 183</ref>.
 
=== В Гърция ===
В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петрово или Бедрели (''Πέτροβο, Μπεδρελή'') като село с 390 мъже и 397 жени.<ref name="lithoksou"/> Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> Селото пострадва през [[Втора световна война]] и [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]].<ref name="Dimos Europou"/>
 
== Личности ==