Гръцка военна хунта: Разлика между версии

През 1966 година Константинос изпраща своя пратеник Деметриос Битциос в [[Париж]] на мисия при бившия министър-председател [[Константинос Георгиу Караманлис]], за да го накара да се завърне в Гърция и да възстанови предишната си роля в политиката. Според непотвърдени сведения от бившия монарх, Караманлис отговаря, че би се завърнал само ако кралят обяви военно положение, каквото е неговото конституционно право.<ref name="Konstantinos speaks">Alexis Papachelas, „Constantine Speaks“, ''To Vima'', 29 January 2006.</ref> Според кореспондента на ''[[Ню Йорк Таймс]]'' Сайръс Сулцбергер, Караманлис отлита за [[Ню Йорк]], където се среща с американския генерал от [[Военновъздушни сили на САЩ|военновъздушните сили]] [[Лаурис Норщад]], за да лобира за консервативния преврат, който ще го направи лидер на Гърция. Сулцбергер твърди, че Норщад отказва самия той да се замесва в такива афери.<ref >C.L. Sulzberger, ''Postscript with a Chinese Accent,'' Macmillan, 1974, p. 277.</ref> Написаното от Сулцбергер лежи изцяло на неговия авторитет и на думите на генерал Норщад. През 1967 година, когато бившият крал повтаря твърдения на Сулцбергер, Караманлис казва, че „няма да се занимава с твърдения на бившия крал поради това, че тяхното съдържание и нагласа са недостойни за коментар“.<ref name="Karamanlis' retort">Giannis Politis, [http://ta-nea.dolnet.gr/print_article.php?e=A&f=15832&m=N07&aa=2 "Συνεχίζει τις προκλήσεις Ο Κωνσταντίνος Γλύξμπουργκ"], Ta Nea, 10 May 1997.</ref>

 

 

Както се оказва конституционната криза не прозлиза нито от политическите партии, нито от Двореца, а от офицери-превратаджии от среден ранг.