Уикипедия

Гръцка военна хунта: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 73:
 
=== Контрапревратът на краля ===
От самото начало отношенията между Константинос и полковниците не са лесни. Полковниците не искат да споделят властта, докато младиямладият крал, както и баща му преди него, е, използван да играе активна роля в политика и никога няма да се съгласи да бъде просто фигурант, особено във военната администрация. Макар, че полковниците са силно антикомунистически настроени и за НАТО и прозападните им възгледи допадат на САЩ, президентапрезидентът Линдън Джонсън, в опита си да избегне международната реакция казва на Константинос, че е най-добре да замени хунтата с ново правителство. Константинос приема това като окуражение, за да организира контрапреврат, макар че никаква директна намеса или помощ от страна на САЩ или Великобритания <ref>{{cite journal|last=Nafpliotis|first=Alexandros|title="A gift from God": Anglo-Greek relations during the dictatorship of the Greek colonels|journal=The Historical Review/La Revue Historique|date=December 2014|volume=11|pages=77 – 78|doi=10.12681/hr.329}}</ref> не може да се очаква.
 
Кралят накрая решава да задейства контрапреврата на 13 декември 1967 година. Тъй като Атина във военно отношение е в ръцете на полковниците, Константинос решава да отпътува за малкия северен град [[Кавала]], където се надява да открие войски, лоялни само на него. Неясният план, който Константинос и неговите помощници замислят, е да се създаде единица, която да нападне и да вземе контрола над [[Солун]], където да се създаде алтернативно правителство. Константинос се надява, че международно признание и вътрешен натиск между двете правителства ще принудят хунтата да подаде оставка и да напусне за неговото триумфално завръщане в Атина.
Ред 81:
Обаче плановете на Константинос са прекалено бюрократично, наивно предполагащи, че заповеди от командващия генерал ще бъдат автоматично изпълнявани. Освен това Константинос иска на всяка цена да избегне кръвопролития дори и там, където хунтата може най-вероятно да реагира с насилие. Вместо да се опита да събере възможно най-голяма обществена подкрепа и така да се надява на спонтанни продемократични протести в повечето градове, Константинос предпочита да остави на своите генерали да поставят нужната сила за напредване към Солун на стриктно военно подчинение. Кралят не прави никакъв опит за контакт с политици, дори и местни, и дори се погрижва даа включи в своята прокламация параграф, осъждащ комунизма, да не би някой да получи погрешна идея.
 
При тези обстоятелства прохунта офицери от среден ранг неутрализират и арестуват генералите на Константинос и вземат командването на техните единици, събират силите си и тръгват към Кавала да арестуват краля. Хунтата изобщо не е разтърсена от загубата на техния фигуративен премиер и се присмива на Константинос обявявайки, че той се крие „от село на село“. Осъзнавайки, че контрапревратът се е провалил, Константинос напуска Гърция на борда на самолета си, вземайки със себе си семейството си и безпомощния Колиас. Те се приземяват в Рим рано сутринта на 14 декември. Константинос остава в изгнание докраядо края на военното управление. Дори и след завръщането си в Гърция, страната изоставя монархията през 1973 година и му отнема статута на крал.
 
=== Регентството ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гръцка_военна_хунта“.