Разлика между версии на „Атанас Георгиев“

Премахнато пренасочване към Атанас Георгиев (спортен педагог)
(Wikiknol премести страница „Атанас Георгиев“ като „Атанас Георгиев (спортен педагог)“: Основната статия ще бъде за Чорбаджи Атанас Георгиев)
Етикет: Ново пренасочване
 
(Премахнато пренасочване към Атанас Георгиев (спортен педагог))
Етикет: Премахване на пренасочване
{{Личност
#пренасочване [[Атанас Георгиев (спортен педагог)]]
| категория = духовник
| описание = българси възрожденец
| роден-място = [[Гулица]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Варна]], [[Царство България]]
}}
 
'''Атанас Георгиев-Чорбаджи''' е български [[възрожденец]] и [[чорбаджия]], който взема дейно участие в [[Българска църковна борба|църковните борби]] през XIX век. Той е дядо на [[Петър Дънов]], основателя на [[Всемирно бяло братство|Всемирното бяло братство]].<ref>{{cite web|url=http://www.friendsoftherainbow.net/node/168 |title=„Младият Петър Дънов“ &#124; Приятели на дъгата |language={{bg icon}} |publisher=Friendsoftherainbow.net |date=2012-11-22 |accessdate=2019-08-05}}</ref>
 
== Биография ==
Атанас Георгиев е роден в село [[Гулица]] около 1805 г. Баща му Георги Фучеджиоглу е чорбаджия на селото, а коренът му е от виден български род в [[Призренско|Призрен]], [[Косово]] и [[Метохия]]. През 1820-21 година по време на Гръцката завера заедно с много селски първенци баща му е арестувани и затворени в [[Месембрия]]. При изпълнение на смъртното наказание настанала страшна буря и пашата харизал живота на осъдените християни. Постъпил по време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-Турската война]] като преводач при русите, с които е ходил чак до [[Одрин]]. След войната баща му с още 140 семейства напуснал Голица и се заселва в с. Хадърча, днешното с. [[Николаевка]], [[Варненско]].<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията) |title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА)
|publisher=beinsadouno.com |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref>
Започва образованието си в село Еркеч, при енорийския свещеник отец Михаил. След завършването си се мести в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки и турски език. През 1829 г. заедно с още 120 семейства се заселват в с. Хадърча, днешното с. [[Николаевка]], [[Варненско]]. Скоро след това Георги Фучеджиоглу почива и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“.
 
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото. За пръв български учител назначил младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Читак]]. Младият учител, започва работа с 10 – 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. След училището, чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да отворят и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият Константин Дъновски. Започват училищните занятия.<ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref>
 
На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква „Св. Атанасий Александрийски“, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.
 
== Бележки ==
<references />
 
{{СОРТКАТ:Георгиев, Атанас}}
[[Категория:Родени в област Варна]]
[[Категория:Починали в Истанбул]]