Битолско настъпление: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 37:
На [[30 септември]] след 18 дни тежки боеве Дринската дивизия най-накрая превзема Каймакчалан от изтощената 1-ва пехотна бригада от Трета пехотна балканска дивизия и постига пробив в българската защитна линия. Загубата на позицията и 7 артилерийски оръдия е определено от българското и немското командване като необратимо поради липсата на силен артилерийски резерв. Генерал Винклер заповядна Осма тунджанска дивизия, Първа и Трета бригади на шеста пехотна бдинска дивизия и 2-ра бригада на [[Девета пехотна плевенска дивизия]] да се оттеглят до нова защитна позиция. Първа бригада на 3-та балканска дивизия е реорганизирана и нейните 9 батальона са намалени до 5 батальона и 4 смесени [[Рота|роти]] със 7 планински оръдия и една пионерна рота. Новата защитна линия [[Кенали]] заема позициите от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] от три независими пехотни бригади (9/2 IB, 2/6 IB and 1/6 IB), от Кенали до височините източно от река [[Черна (река)|Черна]] от Осма дивизия, а от там до връх [[Мала рупа]] от 1/3 пехотна бригада. По-нататък на изток остават силите на 11-та армия, остатъка от 3-та балканска дивизия, чиито позиции остават непроменени до тяхното окупиране на [[25 юли]] 1916 година.
За да отслаби натиска върху българите и германците на запад от [[Вардар]], генерал Тодоров заповядва на [[Седма пехотна рилска дивизия]] да заеме позиции за атака през река [[Струма]]. Българското висше командване обаче отказва да даде разрешение за атака. Това колебание позволява на британците да затвърдят позициите си на левия бряг на Струма около село [[
Основен проблем за българите е, че тяхната армия и ресурси са разпънати до лимита от [[Добруджа]] до [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания]]. В тази трудна ситуация българското висше командване се обръща към немските си съюзници. Самите германци могат да предложат малки подкрепления, докато е във вход Офанзивата Брусилов и се води [[Битката при Сома]]. Те се обръщат към [[Османска империя|Османската империя]] и убеждават [[Енвер паша]] да изпрати 11 979 души от 50-та дивизия в Македония. През октомври тези сили заемат позиция на река Струма и месец по-късно към тях се присъединяват 12 609 души от 46-та османска дивизия. Двете дивизии формират XX корпус и остават в региона до май [[1917]] година.<ref>{{cite book| last=Hall| first=Richard| title=Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918|year=2010| publisher=Indiana University Press | location=|page=74|ISBN=0253354528}}</ref> Това освобождава някои български части, които сега могат да подсилят 11-та армия.
| |||