Десетилетия наред се смята, че [[айсберг]]ът като нож е разрязъл обшивката на „Титаник“. Приема се, че пробойната е била дълга около 90 и широка около 2 метра. Но тази пробойна вероятно е била видяна от само двама души – капитан [[Едуард Джон Смит]] и конструкторът [[Томас Андрюс]]. И двамата загиват с кораба.
През лятото на [[1986]] г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океанографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 m. За целта те използват мини подводницатаминиподводницата „Алвин“ и фоторобота „Джейсън Джуниър“, привързан към „Алвин“. Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват типични пробойни, а само побитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е, че бордът на кораба не е бил разрязан, а се е разпорил по протежение на нитовите шевове от [[налягане]]то при контакта с [[айсберг]]а. В края на [[2005]] г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и експерименти стигат до заключението, че ако при строителството на „Титаник“ са били използвани нитове „''best, best“'' (по тогавашния британски стандарт) – от стомана с въглеродно съдържание 0,4% вместо използваните в действителност нитове „''best“'' – от стомана с въглеродно съдържание 0,3%, Титаник вероятно би запазил плавателност. По-високовъглероден [[нит]] би издържал на натиск над 1000 [[kN]], но са направени икономии за сметка на здравината на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 kN.