Селма Лагерльоф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 60:
След като през [[1909]] г. Селма Лагерльоф получава Нобелова награда, през [[1914]] г. става член на Шведската академия на науките. ''„Императорът на Португалия“'' (1914) е история за истината, лъжите и фантазиите. Някои критици считат този роман на Селма Лагерльоф за последното ѝ голямо постижение. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] тя пише малко. Пацифисткият ѝ роман ''„Прокуден“'' ([[1918]]) разглежда злините, предизвикани от войната.
 
През [[1920-те]] Селма Лагерльоф посвещава много време на женската кауза. През този период пише разкази и трилогията за Льовеншолдови: ''„Пръстенът на Льовеншолдови ''“ ([[1925]]), ''„Карлоте Льовеншолд“'' (1925) и ''„Ана Сверд“'' ([[1928]]), както и биография на [[Финландия|финландския]] писател [[ЗакрисСакрис Топелиус]]. През [[1930]] г. издава своята автобиография ''„Мемоари от детството“'', която е много популярна през [[1930-те]].
 
В разказите на Селма Лагерльоф се чувства влиянието на вълшебните приказки, като понякога тя използва и елементи от викторианските свръхестествени истории. Например, в разказа ''„Старата Агнета“'' разказва за жена, която живее сама в къщичка на края на голям ледник в планината. От самота тя започва да си говори сама, чувства се замръзнала от самота и студ и иска да умре, защото никой няма нужда от нея. Явява ѝ се монах, който ѝ показва, че не е сама – мъглата в покритата със сняг планина всъщност са множество изгубени души. Агнета запалва в къщичката си свещи за тях и те биват привлечени от тяхната светлина и топлина. Агнета е щастлива, защото знае, че някой има нужда от нея. След като умира, планината се осветява от духовете с малки жълти пламъчета.