|
== Легенда ==
Според официално-легендарната версия за произхода на т.нар. ''османци'' или още и ''османски турци'', те били [[огузи]] от племето [[Кайъ]], което някога живеело в [[Централна Азия]] в по-точно в областта на [[Балх]]. Бягайки от нашествието на [[монголи]]те по времето [[Монголска империя|Монголската империя]], племето мигрира на запад, където неговите водачи се поставили под васалитета и закрилата на [[Джелал ад-Дин Манкбурн]] в [[Хорезм]]. След това малкото огузко племе Кайъ начело с [[Ертогрул]] <ref>Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване „Падането на Константинопол“ изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през еконимнияепонимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед пък, за да направи впечатление и да привлече към османската кауза гръцките си поданици към османската кауза, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на Комнините[[Комнини]]те, който емигрирал в [[Коня]], приел исляма и се оженил за сулджукскаселджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в стеблото мунего. В своя фундаментален труд „[[Изследване на историята]]“, [[АрнолдАрнълд Тойнби]] привключвавключва османската империя и култура къмтокъм византийската източноправославна цивилизация<!-- неясно -->. {{Цитат уеб | заглавие = Падането на Константинопол, стр. 41 – 42 | достъп_дата = 13 юни 2011 г. | автор = [[Стивън Рънсиман]] | дата = 1984, второ издание | издател = [[Издателство на Отечествения фронт]] | език = bg }}</ref> се преселило в [[Рум]] по времето на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] при управлението на [[Кей-Кубад I]], който предоставил на войнственото племе малко владение около [[Сьогют]] в Северозападна [[Мала Азия]], на границата с [[Византия]].
През 1517 г. османскияосманският султан [[Селим I]] унищожава [[Мамелюкски султанат|държавата на [[мамелюцимамелюците]]те в [[Египет]], завладява [[Ерусалим]], [[Мека]] и [[Медина]] и се обявява за [[халиф]] на правоверните мюсюлмани. От 1517 г. до 1924 г. османските султани са и халифи, запоради което са в непрекъснати войни всъс [[Сефевиди]]те на изток. По този повод е сключен [[френско-османски алианс]]. Същевременно [[Англия]] подкрепя Сефевидите в [[Ориент]]а и така е включително и по време на [[Седемгодишна война|англо-френската война]], т.е. по времето на т.нар. [[стар ред]] във Франция.
След разгрома на Османската империя, която еучаства на страната на [[Централни сили|Централните сили]] в [[Първата световна война]], за да спаси западните си малоазийски владения и [[черноморски проливи|черноморските проливи]] от влизането им в състава на [[Кралство Гърция]] или поставянето им под международен статут от страна на [[Антанта]]та, [[Кемал Ататюрк]] се обявява за „баща на турците“ и премахва османската династия и титулатура от държавните атрибути, налагайки нов [[светски]] статус на Турция, която инак е правоприемник на Османската империя.
== Османски султани ==
|
