Разлика между версии на „Българска азбука“

м
|}
 
== [[История]] ==
{{вижте също|Глаголица|Кирилица}}
 
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от Св. св. Кирил и св. Методий през 60-те години на IX век. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „[[За буквите]]“ („''О писмєньхъ''“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с [[кирилица]] – азбука, създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на X век. Тя представлява [[гръцка азбука|гръцката азбука]] с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия, : това са буквите '''б''', '''ж,''' '''ч''', '''ш''', '''щ''', '''ѧ''', '''ѫ''', '''ъ''', '''ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ'''. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.
 
Доказателства за факта, че глаголицата е по-стара от кирилицата, са следните: на първо място, най-старите български писмени паметници, като Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Синайският молитвеник и др., са написани с глаголица; на второ място, глаголическите писмени паметници притежават по-старинни езикови черти; на трето място, някои книжовни паметници, писани с кирилица върху пергамент, върху който е имало глаголическо писмо, но е остъргано, та са останали само следи от него – това са т. нар. палимпсести, каквото е и Боянското евангелие от XIII в.
 
Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чръгубиля Мостич, висш сановник при цар Симеон Велики и цар Петър. Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от цар Самуил в памет на неговите родители и брат му.