Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Първа силезийска война|Първата силезийска война]] (1740-1742) е решена в битките при [[Битка при Молвиц|Молвиц]] и [[Битка при Хотузиц|Хотузиц]] и е част от [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]]. Завършва с мирните договори от [[Вроцлав|Бреслау]] (столицата на областта) и [[Берлин]], които поделят Силезия: 90% за Прусия, докато най-южните части остават за Австрия.<ref>Nancy Mitford, ''Frederick the Great'', New York 1984, pp. 96-138</ref>
 
[[Втора Силезийска война|Втората Силезийска война]] (1744-1745) е започната от Фридрих ІІ с превантивни цели. Той побеждава при Хоенфридберг, Зоор, Хенерсдорф и Кеселдорф, но все пак надмощието на Прусия не е така очевидно. Тя постига главната си цел да запази Силезия в старите граници (мирен договор в [[Дрезден]]).<ref>Christopher Clarke, ''Iron kingdom : the rise and downfall of Prussia, 1600-1947'', Cambridge 2006, p. 194</ref>
[[Файл:Frédéric II et le général Seydlitz à la bataille de Zorndorf.jpg|мини|232x232пкс|Фридрих Велики и генерал Зайдлиц след битката при Цорндорф, 1758 (худ. Рихард Кнотел)]]
[[Трета силезийска война]] се нарича ожесточеният опит на Австрия и [[Русия]], подкрепени от [[Франция]], не само да върнат Силезия под австрийска власт, но и да сломят малкото пруско кралство. Това се случва в рамките на [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]] от 1756 до 1763 г. За тези седем години се разиграват най-малко десет значителни сражения,<ref>Виж подробности в различните части на F. W. Longman, ''Frederick the Great and the Seven Years' War'', New York 1921</ref> повечето изгубени от прусаците, които водят до окупация на Берлин и критично положение за Прусия. Тя е спасена благодарение на "[[Чудото на Бранденбургския дом|чудото на Бранденбург]]", когато новият руски цар [[Петър III (Русия)|Петър ІІІ]] (почитател на Фридрих) прекратява военните действия и оставя Австрия сама. Мирът от Хубертусбург за втори път потвърждава старите граници.