Маломирово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tolik28 (беседа | приноси)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Tolik28 (беседа | приноси)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 40:
Независимо от огромните спънки през [[Възраждането]] първото училище в Маломирово вероятно е открито през 1830 г. като единствено в района. Официално обаче се посочва по-късна дата на откриване - 1890 година. В първите години на училище ходят само момчета. През 1894 г. прага на училището прекрачва ученичката Яна Долапчиева, като се премахва старото схващане, че момичетата не трябва да учат. За хората настъпва нов живот. Местното население настоява българският език да бъде въведен както в училището, така и в църквата. Борбата му срещу гръцкото влияние е част от борбата на българския народ за просвета и църковна независимост. Старото училище се помещава в сграда в центъра на селото, където в момента се намира ЦДГ. Учи се на две смени. Има две паралелки от всеки клас. През 1922 г. се въвежда първи клас на прогимназията. Учениците се увеличават. През 1926 г. се открива ученическа трапезария. През 1964 г. е построена новата сграда на училището. Учениците са преместени тук. Освен от Маломирово в училището се учат и децата от Славейково, Чернозем и Добрич. От 1977 г. в училището има слети класове, но това не пречи на учениците да постигат добри резултати, а много от тях завършват средно и висше образование. През 1999 г. училището в село [[Раздел]] е закрито, като учениците са пренасочени в училището на Маломирово. Общият брой на всички ученици става 78. Изграден е компютърен кабинет, прекаран е интернет в училището. На 26 март 2008 г. по предложение на кмета на [[Община Елхово]] - [[Петър Киров]] е взето решение за закриване на училището в Маломирово. Учениците са пренасочени към основните училища в [[Елхово]]. Общият им брой преди закриването е 53. Класовете са слети два по два в начален и среден курс.
== Църковна дейност ==
Първата църква в селото е построена през 1834 г. В годините на османското робство тя е опожарена. През 1890 г. на мястото на опожарената църква е построена нова. Издига се и сегашната камбанария, обявена за паметник на културата. Тя и до днес не е изгубила своята архитектурна стойност. Личен дар от руския император [[Александър II]] е 200 килограмовата камбана. Откъде е този интерес на руския император към селото може само да се предполага. В историческия музей в [[Ямбол]] се съхранява църковнославянска книга със следния текст: ,,книгата се подарява на черковата св.Георгия в с.Хамбарлий от негово Величество императора Руския самодържец чрез ходатайството на негово Преосвещенство митрополита Сливенский Серафим 28 октомври 1878 година". Един от вероятните отговори за интереса към Маломирово се крие в историята на селището през османското робство. В чисто българско селище по време на [[Освободителната война]] са избити от османците 45 души. 50 години преди това голяма част от жителите на Хамбарлий напускат селото, прокудени от кърджалиите и се заселват в [[Южна Бесарабия]] ([[Руска империя]]). Сливенският митрополит Серафим е известен с огромната си роля в защита на населението по време на [[Априлското въстание]] и войната. Вероятно чрез него руският император удостоява селището и църквата с царски дар- камбаната. През 1936 г. старата църква е съборена и на същото място от габровски майстори е построена сегашната църква. Тя е най-голямата в Сливенската епархия. По времето на социализма (1944-1989 г.) хората се отчуждават от църквата и голяма грешка на тогавашната власт, е че позволява на вандали да я ограбят и съборят. Църквата ,,Свети Георги" в Маломирово е обновена и открита официално на 4 май 2014 г.
 
== Културни и природни забележителности ==