Димитър Кръстев Попов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Димитър Попов|Димитър Попов}}
{{Личност
| име = Димитър Попов
| име-оригинал =
| категория = бизнесмен
| описание = български политик
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-дата = [[22 юни]] [[1855]]
| роден-място = [[Калофер]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[1 януари]] [[1909]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| вложки = {{Личност/Бизнесмен
| област =
Line 24 ⟶ 15:
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|8о=1|9о=1|11о=1|12о=1|13о=1}}
| известен-с =
| отличия = }}
}}
 
'''Димитър Кръстев Попов''', с псевдоним '''Централния''', е [[България|български]] [[политик]], последователно от [[Народна партия|Народната партия]], от [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] и от [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Той е на няколко пъти министър през периода 1902- – 1905 г.
 
== Биография ==
Димитър Попов е роден в [[Калофер]] на [[22 юни]] (6 юни стар стил) [[1855]] г. Учи в родния си град, в семинария в [[Пловдив]] и в [[Робърт колеж]] в [[Цариград]]. През 1876 г. завършва [[Галатасарайски лицей|Френския султански лицей]] в Галатасарай, като по онова време публикува оригинални изследвания в областта на [[геометрия]]та.
 
През 1877 г., в началото на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]], публикува в цариградския вестник „Сутрин“ прокламацията на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]], за което е съден, но успява да избяга в [[Румъния]].<ref name="ташев">{{ташев|373- – 374}}</ref>
 
След [[Освобождение на България|Освобождението]] Попов заема административни длъжности в [[София]]. След въвеждането на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] през 1881 г. емигрира в Пловдив, където е член на [[Върховен административен съд (Източна Румелия)|Върховния административен съд]], прокурор и началник на канцеларията на [[Дирекция на вътрешните работи|Дирекцията на вътрешните работи]]. Участва в [[Съединение на България|Съединението на България]] през 1885 г.<ref name="ташев"/>
 
Член е на Управителния съвет на [[Българската народна банка]] от август 1885 до август 1889 г. Той е управляващ БНБ от 26 август 1886 до 4 декември 1887 г.<ref>[http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_native/h_governors_16_dp_bg.pdf Димитър Попов] - – официален сайт на БНБ, посетен на 22.12.2012</ref><ref>[http://www.bnb.bg/AboutUs/AUAboutBNB/AUHistory/AUHBNBGovernors/index.htm Управители] – официален сайт на БНБ, посетен на 22.12.2012</ref>.
 
След провала на [[Преврат в България (1886)|Русофилския преврат]] от 9/21 август 1886 г. Димитър Попов емигрира в Румъния, където остава до 1894 г. Тогава се завръща в България и е избран за народен представител от Народната партия.
 
През 1898 г. преминава към Прогресивнолибералната партия и е [[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] във [[Правителство на България (24)|втория]] и [[Правителство на България (25)|третия кабинет]] на [[Стоян Данев]] (1902- – 1903).
 
През 1903 г. се присъединява към Народнолибералната партия и остава на министерския пост и във [[Правителство на България (26)|второто правителство]] на [[Рачо Петров]] (1903- – 1905), като за известно време е временно управляващ [[Министерство на търговията и земеделието|Министерството на търговията и земеделието]].<ref name="ташев"/>
 
В 1908 г. пише в близкия до Народната партия вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900- – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X</ref>
 
Димитър Попов умира в София на [[1 януари]] [[1909]] г. (19 декември 1908 г. стар стил).<ref name="ташев"/>