Битка при Елена: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
м →‎Битка при Елена на 22 ноември/4 декември 1877 г.: няма такова село карпново така че щом щаба е в къпиновски манастир селото ще е къпиново, линк за верста
Ред 36:
Османската атака започва в 8:15 часа на 22 ноември/4 декември 1877 г. при съотношение на силите 4:1. Около 10:00 часа изтласканите руски части се изтеглят на последната отбранителна линия. Контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на резерви не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15:00 часа противникът обхваща главната руска позиция и приближава града. В 15:30 часа генерал-майор Домбровски нарежда изтегляне към манастира „Свети Никола“. С армията тръгва и българското население. Османското настъпление е спряно от XXVI-а Пехотна дивизия (генерал-лейтенант [[Едуард Делингсхаузен]]) на резервната позиция при махала Йовковци. Турски загуби: неизвестни. Руски загуби: 1862 убити и ранени и 11 изоставени оръдия.
 
На 23 ноември руските войски заемат отбранителна позиция при с. Йовковци. Руският щаб се установява в [[Капиновски манастир|Капиновския манастир]] „Св. Никола“. Намиращият се в [[Златарица]] руски 42-ри пехотен Якутски полк получава заповед да се оттегли към с. [[КарпновоКъпиново (област Велико Търново)|Къпиново]] в резерв на Йовковската позиция. По този начин се дало възможност на османските войски да заемат Златарица. Оттам нататък техният път към [[Търново]] бил открит. В разстоянието от 25 [[Верста|версти]] до старата столица имало малки незначителни руски обозни части в с. [[Мерданя]]. При една настойчивост от страна на турското командване начело със [[Сюлейман паша]], османските войски са имали златния шанс да превземат Търново. Оттам следвал удар в гръб на Шипченските позиции и деблокиране [[обсадата на Плевен]]. Това означавало провал на постигнатото от руските войски и тяхното отхвърляне отвъд [[Дунав]]. От това не се възползвали турците. Те предпочели да се отдадат на грабежи в Златарица.
 
Руското командване вижда заплахата и привлича всички възможни сили за запушване на фронта и отблъскване на противника. С ускорен марш при изключително тежки условия, непрестанен дъжд и [[суграшица]], за едно денонощие, руските 101-ви Пермски и 102-ри Вятски полкове, под командването на ген. Малахов, се предвижват от село Чаиркьой (днес с. [[Камен (област Велико Търново)|Камен]]) през [[Стражица]], [[Джулюница (област Велико Търново)|Джулюница]], [[Козаревец (област Велико Търново)|Козаревец]] и [[Шереметя]] и запушват подстъпите на османците към Търново. Героичният поход е с дължина над 50 [[Верста|версти]]. На другия ден, 24 ноември, под общото командване на ген. Малахов, Пермският полк, заедно с Якутския полк и 13-ти хусарски Нарвски полк, с обща численост 5000 бойци, атакуват 12-хилядния отряд на противника в района на селата [[Миндя]] и [[Златарица]]. В 18:00 ч. турците биват прогонени и фронтът заздравен.
 
Според военните специалисти боят бил проведен много вещо от руските командири „''...Като по часовник, като по ноти''“. Жертвите на русите е много малко, а противникът понася огромни загуби на хора и оръжие. Противникът изоставя оръдията си и ранените си войници. В руската военна [[историография]] се казва, че блестящо проведеното от руска страна [[сражение]] и героизмът на пермци и якутци се загубило в дебрите на историята на фона на сраженията при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], [[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]] и [[Битка при Плевен|Плевен]].