Враня: Разлика между версии

След възстановяване на българската държавност, по времето на цар [[Калоян]], града и [[Пчински окръг|околността]] влизат във [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Сръбското проникване в града и околността е към края на [[13 век]]. Интересна особеност е, че Враня за разлика от [[Ниш]] и [[Лесковац]] е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, [[българщина]]та тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със [[Скопие]]. По време на австрийската окупация на Балканите (1688 – 1692) Враня се управлява от немското семейство [[Фон Лам]].

 

 

Вранци и населението от [[Пчински окръг|областта]] участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в [[диоцез]]а на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], а по-сетне и в [[Санстефански договор|Санстефанска България]]. По силата на [[Берлинския договор]], [[Сърбия]] с получаването на [[независимост]], придобива Враня с [[Пчински окръг|околността]].