Разлика между версии на „България“

358 байта изтрити ,  преди 11 месеца
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
[[Население на България|Населението на България]] е 7 050 034 души по оценка на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] към 31 декември 2017 година.{{Sfn|Брошура на НСИ|2018|p=1}} В градовете живеят 73,5% от общия брой на населението, като над 18%, или 1 325 429 души, са съсредоточени в столицата [[София]]. Други големи градове са [[Пловдив]] и [[Варна]] с по приблизително 345 000 жители, както и [[Бургас]] (209 000), [[Русе]] (161 000), [[Стара Загора]] (158 000), [[Плевен]] (121 000) и [[Сливен]] (120 000).{{Sfn|НСИ преброяване|2017}} [[Българи]]те са държавообразуващият етнос и съставляват 84,8% от населението. Две от малцинствата, [[турци]]те (8,8%) и [[цигани]]те (4,9%), са относително по-многобройни; останалите 1,5% включват други малцинства – [[руснаци]], [[арменци]], [[власи]], [[каракачани]], [[украинци]], [[евреи]], [[румънци]], както и хора, които не се самоопределят.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=4}} [[Български език|Българският език]] е единственият официален в страната и е роден език за 85,2% от населението. [[турски език|Турският]] е майчин на 9,1%, а [[цигански език|циганският]] на 4,2%.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=5}}
 
Населението нараства до върховата си точка по времето на социализма, когато на преброяването през [[1985]] г. населението на третата българска държава възлиза на 8 948 649 души.<ref name="НСИ история">{{cite web|url=http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm|title=Население на България по години – преброявания|publisher=Национален Статистически Институт}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.dw.de/dw/article/0,,15578478,00.html|title=Завръщането на българите|publisher=Deutsche Welle|date=5 декември 2011|accessdate=12 юни 2012}}</ref> Очаквало се е деветмилионният гражданин на България да се роди към 90-те години, но след [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|свалянето на Тодор Живков]] и режима му от власт това така и не се случва. След 1989 г. населението започва да намалява значително: до преброяването през 2001 г. то спада до 7 932 984 души, а през 2011 г. е вече 7 364 570 души.<ref name="НСИ история"/>{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=3}} Близо 1,2 милиона българи напускат страната в периода 1990 – 2004 г. в търсене на работа.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/en/will-eu-entry-shrink-bulgarias-population-even-more/a-2287183 | заглавие=Will EU Entry Shrink Bulgaria's Population Even More? |достъп_дата =11 август 2018 |издател=[[Дойче веле]]|дата=26 декември 2006 |език=en }}</ref> Тази тенденция продължава: около 27 000 младежи емигрират всяка година, а в десетилетието след [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|световната финансова криза]] от 2008 г. страната са напуснали 300 000 души на възраст под 30 години.<ref name="dw1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/има-ли-кой-да-работи-в-българия/a-19533159 | заглавие=Има ли кой да работи в България? |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Илчева |първо_име=Мария |дата=8 септември 2016|издател=[[Дойче веле]] |език=bg }}</ref><ref name="dw2">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/под-4-милиона-българи-през-2100-година/a-42543351 | заглавие=Под 4 милиона българи през 2100 година? |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Цеков|първо_име=Николай|дата=12 февруари 2018|издател=[[Дойче веле]] |език=bg }}</ref> Съчетанието от емиграция и вътрешни политически, социални и икономически кризи довеждат България до състояние на остър демографски срив.<ref name="bnr1"/><ref>{{cite web|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/15/1788241_diankov_podkrepiam_privatizaciiata_na_energetikata_v/|title= Дянков: Подкрепям приватизацията на енергетиката в България|publisher=Капитал|date=15 март 2012}}</ref> Почти една пета от населението е на възраст над 65 години, а близо 60% от пенсионерите живеят под [[праг на бедност|прага на бедността]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.economist.com/europe/2018/01/11/if-hell-is-other-people-bulgaria-is-paradise | заглавие=If hell is other people, Bulgaria is paradise |достъп_дата =11 август 2018|дата=11 януари 2018|издател=[[The Economist]] |език=en }}</ref> Една трета от домакинствата се състоят от само един човек, а над 75% от семействата нямат деца на възраст под 16 години.<ref>{{cite web|url=http://bnr.bg/sites/en/Lifestyle/Life/Pages/1203DemographiccrisisDeepening.aspx |title=Demographic crisis in Bulgaria deepening |publisher=[[Българско национално радио]] |date=12 март 2012 |accessdate=11 август 2018 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131105015344/http://bnr.bg/sites/en/Lifestyle/Life/Pages/1203DemographiccrisisDeepening.aspx |archivedate=5 ноември 2013 }}</ref> През 2017 година се раждат 57 175 деца, най-ниският брой от 1945 година насам.<ref name="bnr1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/en/post/100917894/demographic-catastrophe-in-bulgaria-to-result-in-economic-collapse | заглавие=Demographic catastrophe in Bulgaria to result in economic collapse |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Събев |първо_име=Владимир |дата=9 януари 2018 |издател=[[Българско национално радио]] |език=en }}</ref> България е на едно от последните места в света по раждаемост,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html#bu | заглавие=Country Comparison: Birth Rate |достъп_дата =11 август 2018 |труд=[[CIA World Factbook]] |издател=[[Централно разузнавателно управление]] |език=en }}</ref> а по смъртност се нарежда трета в света,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=9#bu | заглавие=Country Comparison: Death Rate |достъп_дата =11 август 2018 |труд=[[CIA World Factbook]] |издател=[[Централно разузнавателно управление]] |език=en }}</ref> което предопределя бързо намаляване на населението.
 
Сърдечно-съдовите и раковите заболявания са причина за смърт в 80% от случаите, много от които биха могли да бъдат предотвратени с навременна и адекватна здравна помощ.<ref name="ЕК1">{{cite web|url=https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/state/docs/chp_bulgaria_english.pdf|title=State of Health in the EU. Country Health Profile: Bulgaria 2017|publisher=[[Европейска комисия]]|accessdate=12 август 2018|pages=1 – 12}}</ref><ref>{{cite web|url=https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/joint-report_bg_en_2.pdf|title=Bulgaria: Health Care & Long-Term Care Systems|publisher=European Commission|accessdate=20 май 2018}}</ref> [[Здравеопазване в България|Българската здравна система]] преминава от безплатно държавно здравеопазване [[Система на Семашко|тип „Семашко“]] към децентрализирана осигурителна система през 1990-те.<ref name="Health system">{{cite journal |last1=Georgieva |first1=Lidia |last2=Salchev |first2=Petko |title=Bulgaria Health system review |journal=Health Systems in Transition |date=2007 |volume=9 |issue=1 |pages=xvi, 1, 2, 3, 12 |url=http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0006/80592/E90023.pdf |publisher=European observatory on health systems and policies |issn=1817 – 6127}}</ref> През 1999 г. се създава [[Национална здравноосигурителна каса|Националната здравноосигурителна каса]] (НЗОК), която работи с 88 частни и 312 държавни и общински здравни заведения.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/12/09/1356508_idi_v_moiata_bolnica/ | заглавие=Иди в моята болница |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Николова |първо_име=Десислава |дата=9 декември 2011|издател=Капитал |език= }}</ref><ref name="Health system"/> Здравните услуги в тях се финансират от НЗОК с постъпления от осигуровки, които служители и работодатели в частния сектор плащат. Заради несъобразени клинични пътеки, злоупотреби и намаляващото работоспособно население обаче, болниците са хронично недофинансирани от касата.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/02/23/3134047_chernata_kasa_na_durjavata/ | заглавие=Черната каса на държавата|фамилно_име=Николова |първо_име=Десислава |достъп_дата =11 август 2018 |дата=23 февруари 2018 |издател=Капитал |език=bg }}</ref> Така на практика близо 50% от стойността на здравните услуги се доплаща от пациентите.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2018/02/23/3133978_lujata_narechena_zdraveopazvane/ | заглавие=Лъжата, наречена здравеопазване |достъп_дата =11 август 2018 |дата=23 февруари 2018 |издател=Капитал |език=bg }}</ref> Увеличаването на броя на бедните жители, неспособни да доплащат, честите промени в осигурителния пакет и емиграцията на медицински персонал допълнително влошават достъпа до здравеопазване.<ref name="ЕК1"/><ref>{{cite book |title=Pharmaceutical Policy in Countries with Developing Healthcare Systems |last=Lopert |first=Ruth |chapter=8. Pharmaceutical Policy in Bulgaria |year=2017 |publisher=Springer |isbn=978-3-319-51673-8 |pages=151 – 152 |url=https://books.google.bg/books?id=9yWKDgAAQBAJ&pg=PA151&lpg=PA151&dq=bulgaria+semashko+system&source=bl&ots=nmPZshPsJM&sig=p57OAn99_Aw760E8l2O6do_Ip2E&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjx2_W0xOTcAhUBKpoKHUVoBWw4ChDoATAAegQICRAB#v=onepage&q=bulgaria%20semashko%20system&f=false |accessdate=12 август 2018 }}</ref> От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.<ref>{{cite web|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/05/15/1828093_bulgarskoto_zdraveopazvane_e_s_nai-nisko_kachestvo_v_es/|title=Българското здравеопазване е с най-ниско качество в ЕС|publisher=Капитал|date=15 май 2012|accessdate=12 юни 2012}}</ref>
Анонимен потребител