Не е ясно дали Абд ал-Рахман се е обявил за халиф. В архивите на Кордоба има документи, които твърдят, че това е първият му акт при влизане в града. Самият той вярва, че е бил предопределен да бъде халиф заради пророчества, които е чувал като момче, така че изглежда вероятно да го е направил. В исторически план обаче той е записан като емир, а не халиф. Седмият му потомък – Абд ал Рахман III, обаче приема титлата халиф. Междувременно из мюсюлманския свят се разпространява вестта, че Ал-Андалус е [[wiktionary:safe haven|сигурно убежище]] за приятели на Омаядите. Абд ал-Рахман вероятно е щастлив да види отклика на това – от вълните на вярващите и семейството на Омаядите. Най-накрая той се среща отново със сина си Сюлейман, когото за последно видял на брега на Ефрат със сестрите си. Сестрите на Абд ар-Рахман обаче не успяват да направят дългото плаване до Ал-Андалус. Абд ал Рахман поставя членовете на семейството си на отговорни служби в цялата страна, тъй като им се доверява. Семейството на Омаядите отново расте и просперира през следващите поколения. Въпреки това през 763 г. Абд ар-Рахман трябваше да се върне към военни действия, тъй като Ал-Андалус е нападнат от армия на Абасидите.
