Първан Първанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
Както всички българи от онези поколения и той е завладян от изконната мечта за освобождаването на останалите под владичество сънародници и за обединяване на целокупното отечество. Участва във всички войни, водени в името на тази голяма цел.
 
Още съвсем млад, взема участие в Сръбско-българската война (ноември 1885 г.). През [[Балканската война]] (1912 – 1913) е в редовете на българските войскови части, водили славните боеве по линията на [[Караагач (Одринвилает Лозенград)|река Караагач]] ([[Люле бургас]] и [[Бунар хисар]]) и изтласкали устремно Турската армия до Чаталджанската линия (на 43 км от Цариград), което принуждава турското правителство да поиска примирие (20 ноември 1912). Наскоро след това обаче в Турция е извършен преврат, новото правителство денонсира сключеното примирие и ожесточените боеве при [[Чаталджа]] се подновяват. По време на тези сражения той е много тежко ранен.
 
През [[Първата световна война]], като полковник, е командир на най-елитния армейски 4-ти артилерийски полк на името на Негово величество. С полка си взема участие в най-решителните боеве, водени от Българската армия: превземането на [[Тутракан]] (1916 г.) и освобождаването на Южна Добруджа, военните действия срещу войските (френски, английски, италиански, руски и сръбски) на Антантата на Южния фронт (в [[Сърбия]]), в това число и трикратните решаващи големи сражения на Завоя на река Черна през ноември 1916 г., май 1917 г. и септември 1918 г.