Морис дьо Сакс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 43:
Морис дьо Сакс получава първото самостоятелно командване на армия през [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] – през 1743 г. в [[Дюнкерк]]. Това е армията, подготвена да действа в [[Англия]], заедно с Младия претендент на [[Стюарти]]те: [[Чарлз Едуард Стюарт|Чарлс Едуард]]. Тя не влиза в бой, защото силни бури попречват на флота да осъществи десант. На 26 март 1744 г. Морис дьо Сакс е издигнат в чин Маршал на Франция и с голяма армия навлиза в Нидерландия. Работата му е да прикрива обсадните действия на другата армия, командвана от краля. Принуден да отдели част от силите си за нуждите на други командири, той остава с ограничени възможности срещу многократно по-силен противник (английски, холандски, австрийски и хановерски части, наречени Прагматическа армия). В невъзможност да настъпва, той заема толкова силни позиции при [[Кортрейк|Куртре]], че до битка така и не се стига.
През пролетта на 1745 г. той обсажда [[Турне]] (в дн. [[Белгия]]), с което предизвиква контрадействия на англичаните. 50 000-хилядна армия на херцог Къмбърленд (син на крал [[Джордж II|Джордж ІІ]]) напредва, за да попречи на обсадата.<ref>Francis Skrine, ''Fontenoy and Great Britain's share in the war of the Austrian succession, 1741-1748'', Edinburgh 1906, pp. 149-151</ref> Като оставя 18 000 край града, Морис ги посреща с равностойни сили. Сблъсъкът се състои на 11 май при [[Битка при Фонтеноа|Фонтеноа]] и започва с масиран удар на англичаните срещу френския център. След час упорит бой сред французите настъпва паника. Маршалът, толкова болен от [[воднянка]], че се придвижва на носилка, проявява невиждана воля. Скача на крака, възсяда коня и вдъхновява с появата си своите войници.<ref>''Dictionary of battles. The world's key battles from 405 BC to today'', gen. ed. David Chandler, New York 1988, p. 90</ref> Англичаните са отблъснати и в един момент се оказват на силно уязвими позиции за френската артилерия. С опустошителен огън оръдията покосяват редиците им и Къмбърленд е принуден да отстъпи. Това се оказва най-славната победа на Морис дьо Сакс, обвита с още повече мистика заради героичното му поведение. До края на годината под френска власт падат Турне, [[Гент]] и [[Брюксел (община)|Брюксел]], а след това – [[Антверпен]], [[Монс]] и [[Намюр]]. През 1746 г. той побеждава и Карл Лотарингски при Року, близо до [[Лиеж]].
От този момент влиянието на маршал Сакс толкова нараства, че той се оказва действителен ръководител на френското участие във войната. На 10 януари 1747 г. Луи ХV го назначава за маршал-генерал<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 848. Като заслужена награда заедно с военния чин е добавен замъкът Шамбор.</ref> – чест оказвана преди това само на [[Анри дьо Тюрен|Тюрен]] и [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]]. На 2 юли французите спечелват нова победа – при Лафелд,<ref>Skrine, ''Fontenoy...'', pp. 330-331</ref> пред големия град [[Маастрихт]]. Това не води веднага до падането на града, но обезкуражава съюзниците и трасира пътя към [[Аахенски мирен договор|мирния договор в Екс-ла-Шапел (Аахен)]]. Така Морис дьо Сакс завършва кариерата си без нито едно поражение и често е оценяван като най-великият военачалник на своето време.<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', p. 848.</ref>
Ред 56:
[[Категория:Френски маршали]]
[[Категория:Военни дейци]]
[[Категория:Война за австрийското наследство]]
| |||