Разлика между версии на „Самуил“

м
форматиране на източник; козметични промени
м (форматиране на източник; козметични промени)
Развръзката на войната идва на 29 юли 1014 година. Решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, Самуил построява мощна преградна стена (дема) при днешното село [[Ключ (село)|Ключ]]<ref>[http://logos.uni-plovdiv.bg/GetResource?id=161 Г. Митрев, ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.'', Македонски преглед, 1993, кн. 2, стр. 75 – 88]</ref>, тъй като армиите на Василий II се очаква да минат оттам. Василий II прави много опити да превземе стената, но с неуспех и загуби на много бойци. Войските на Византия са готови да се оттеглят, когато пълководецът [[Никифор Ксифий]] намира таен път и заобикаля стената, нападайки българите в тил.<ref>Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 693 – 703</ref> Византийските хроники съобщават, че ромеите нанасят решително поражение и пленяват 14 или 15 хиляди български войници<ref>Вероятно броят е бил преувеличен.</ref>. Самият Самуил е ранен, но престолонаследникът Гаврил Радомир го спасява като го качва на седлото на собствения си кон и го отвежда в укрепения град [[Прилеп (град)|Прилеп]], отбраняван от [[Ивац]].<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 70. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> В Прилеп царят престоява няколко седмици, след което през Битоля и Лерин е отведен в Преспа, което отбелязва и византийският историк [[Михаил Аталиат]].<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 70. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
 
След поражението при Ключ обаче Гаврил Радомир бързо успява да организира оцелелите български сили и да неутрализира по-нататъшното настъпление на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и „пада убит, изтърбушен на копието на Радомир“ (според [[Теофилакт Вотаниат]])<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 71. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>, което вбесява до такава степен императора, че той нарежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български войници като на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Когато ослепената войска достига Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно (на 6 октомври 1014 г.) умира.<ref>Ioannes Scylitzes. Historia.</ref>
 
В израз на благодарност за това му деяние Василий II по-късно е удостоен от византийците с прозвището „Българоубиец“ ([[гръцки]]: Βουλγαροκτόνος). Днес [[булевард]]и в [[Атина]], [[Солун]] и други градове в [[Гърция]] носят името „Василий Българоубиец“, в чест на императора, победил Самуил.
 
Според легендите след [[Битка при Беласица|битката при Беласица]] хилядите ослепени български войници намират убежище в селото [[Добърско]]. След поражението си те се отправили към [[Рилски манастир|Рилския манастир]], но студена и тежка зима ги застига и те са принудени да останат. По време на престоя си установяват, че водата от аязмото в двора на църквата „[[Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Добърско)|Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат]]“ облекчава болката в очите им. Така се заселват и създават прочутата [[Добърска певческа школа]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_23.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 315.]
</ref><ref>[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100868552/dobarsko-i-okolnostite-nepovtorimo-sachetanie-na-istorichesko-minalo-i-prikazna-priroda bnr.bg]</ref><ref>https://bulgarianhistory.org/tzyrkva-dobarsko/</ref>
 
== Гробът на владетеля ==