Бракница: Разлика между версии

 

== География ==

Селото се намира на около 17 [[км]] югозападно от град [[Попово]], на 300 – 500 [[м]] [[надморска височина]]. Разположено е на два ската от двете страни на [[река]] [[Голяма река (приток на Стара река)|Голяма река]] и има полупланински характер. Околната местност е също хълмиста. Землището му граничи с това на селата: [[Горица (Област Търговище)|Горица]], [[Баба Тонка (село)|Баба Тонка]], [[Иванча (Област Търговище)|Иванча]], [[Долна Златица]], [[Любенци]] и [[Ново Градище]]. Река Голяма река се намира западно от селото. Асфалтиран път го свързва с [[Попово]] и селата [[Славяново (Област Търговище)|Славяново]] и [[Горица (Област Търговище)|Горица]].

 

== Кратка историческа справка ==

[[Файл:Braknica kmetstvoto.jpg|мини|ляво|220 px|Сградата на кметството]]

 

Най-ранното споменаване на името на селото в османо-турски данъчен документ е от [[1573]] г. В далечното минало селото е било застроено в местността Ак базигрян (Черниците). Няколко предания говорят за преместването на селото, общото в които е че то е било изгорено и разпръснато. От това „бракувано“, „изоставено“ село дошло и името му – '''Бракница''' (Брак кьой). След това събитие оцелелите жители на селото се заселили на мястото, където то се намира и днес. Пак според друго предание новото село се наричало първоначално Ени махле (Новата махала), но това име не е успяло да се наложи.

 

Преди [[Освобождението]] селото било изцяло турско, но след [[руско-турска война (1877-1878)|руско-турската]] война от [[1877]] г. жителите му се изселили в [[Анадола]]. През [[1878]] – [[1879]] г. дошли първите нови заселници – [[балканджии]] в селото. Повечето от тях идвали от село [[Миндя]], Еленско, [[Къпиново (Област Велико Търново)|Къпиново]] и [[Мерданя]], Великотърновско, [[Стражица]], Горнооряховско и от селцата около [[Трявна]]. Църквата е построена и осветена през [[1901]] г., посветена на свети [[Архангел Михаил]]. Преди това селото е имало [[параклис]] от [[1884]] г.

 

Старите родове на преселниците [[балканджии]] в селото били: Бараците, Даняците, Денчовци, Зурльовци, Кафите, Киноолар, Кършовци, Миндьовчани, Пейкооларите, Сополкоолар, Чукундур Продановци и др.

 

 

== Религии ==

* Изцяло [[християни|християнска]] [[православие|(източноправославна)]];

 

 

== Културни и природни забележителности ==

* В селото все още има запазени къщи със старинна и интересна архитектура;

* Църковен храм „Св. [[Архангел Михаил]]“ от 1901 г.

 

== Личности ==

* Хаджи Йордан Денчев Петков-Комитата (1853 – 1933) (от Денчовския род) – четник на [[Филип Тотю]] и [[Христо Ботев]], участник и в [[Сръбско-турската война]]. На 1 май [[1878]] г. се записва като доброволец в първия български набор. Участва в [[Сръбско-българската война]]. Произведен в чин [[старши подофицер]] и награден с [[кръст за храброст]]. Общественик; Първи [[кмет]] на селото след Освобождението; Дарява средства за построяване на църквата; Основател и дарител на местното [[читалище]] и потребителска кооперация. Умира на [[14 декември]] [[1933]] г. Като израз на дълбоката си почит към него съселяните му го погребват в черковния двор.