Енидже Вардар: Разлика между версии

В 1910 година Халкиопулос пише, че в града (''Γιανετσά'') има 600 мюсюлмани, 1100 [[Българска екзархия|екзархисти]], 300 униати, 30 протестанти и 100 сърбомани.<ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="lithoksou"/>

 

 

В града през 1912 година е открита българска болница<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.50</ref>. При избухването на [[Балканската война]] в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.</ref> През ноември 1912 година в [[Сражение при Енидже Вардар|сражението при Енидже Вардар]] гърците нанасят окончателното поражение на [[Османска империя|османските]] сили в [[Егейска Македония]], което довежда до падането на [[Солун]]. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 451.</ref> По време на последвалата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в Енидже Вардар.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 109.</ref>